Решение № 8871 от 27.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2020 г.

Администрацията на Министерския съвет е подала касационна жалба срещу решение 212 от 01.07.2020 г. по адм. дело 756/2019 г. по описа на Административния съд Перник, с което е осъдена да заплати на Б. Богомилов сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 06.10.2016 г. - 06.10.2019 г. , вследствие на съвместния ефект на обявения за нищожен акт по точка 7 от протокол 2 от 06.07.2017 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) и незаконосъобразното бездействие на комисията за изпълнение на възложените й задължения, установени чрез решение 7177 от 29.11.2017 г., допълнено с решение от 29.01.2018 г. по адм. дело 10485/2017 г. по описа на Административен съд София град, както и нарушаване на правото на гражданина на разглеждане на заявлението му за възстановителна помощ в разумен срок /правото му на добра администрация/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният от Б. Богомилов иск да бъде бъде отхвърлен. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. Богомилов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направените оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Б. Богомилов, с която, на основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Администрацията на Министерския съвет е предявен иск за сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в дългогодишен стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обезверяване, разочарование от незачитане на правото му на добра администрация и зачитане на съдебноустановените му права, причинени от съвместния ефект на обявения за нищожен акт по т.7 от протокол 2 от 06.07.2017 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) и незаконосъобразното бездействие при изпълнение на административните задължения на комисията, установени чрез решение 7177 от 29.11.2017 г., допълнено с решение от 29.01.2018 г. по адм. дело 10485/2017 г. по описа на Административния съд София град, както и нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на заявлението му за възстановителна помощ в разумен срок /правото му на добра администрация/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 29.11.2019 г., до окончателното и изплащане. Административният съд установил, че къщата, в която живее ищецът и семейството му в [населено място], силно пострадала при земетресение на 22.05.2012 г. Имало напуквания на носещи стени, изместване на покривната конструкция и други повреди по стени, външна облицовка на къщата, вътрешните стени, стълбище, улуци и комините. След природното бедствие на територията на Община Перник бил приведен в действие план за защита при бедствия по реда на чл. 65, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия, което дало възможност на засегнатите от бедствието граждани да кандидатстват за подпомагане пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Б. Богомилов Ищецът подал искане за подпомагане на 22.05.2012 г. Със заповед 836/27.05.2012 г. на кмета на община Перник била назначена комисия за оценяване на щетите, причинени от земетресението. Комисията извършила оглед и констатирала, че къщата на ищеца се нуждаела от укрепване. Било установено правото на ищеца на възстановителна помощ, както и необходимостта от ремонт на тухлени зидове и конструктивно поясно укрепване на сградата. С решение 1/11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, по точка 2056 от приложение 1, на ищеца била определена възстановителна помощ в размер на 1028 лева. Решението било обжалвано от Богомилов поради несъгласие с размера на обезщетението и отменено с решение 198 от 18.10.2013 г. по адм. дело 350/2013 г. по описа на Административния съд Перник, влязло в сила на 27.06.2014 г. С протокол 5 от 29.10.2015 г., по т.2.2., приложение 3, т.167, бил определен нов размер на възстановителната помощ от 507 лева. Това решение също било обжалвано от Б. Богомилов. С решение 1022 от 22.02.2016 г. по адм. дело 12019/2015 г. по описа на Административния съд София град, актът на комисията по точка 167 от приложение 3 към т. 2.2. от протокол 5/29.10.2015 г. бил обявен за нищожен, с мотиви, че повторното решение на комисията било постановено при пряко противоречие с мотивите на решение 198 от 18.10.2013 г. по адм. дело 350/2013 г. по описа на Административния съд Перник. На 06.07.2017 г. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет приела решение по точка 7 от протокол 2 от същата дата, с която бил потвърден размера на определената помощ за възстановяване на къщата на ищеца. Този административен акт също бил обявен за нищожен с решение 7177 от 29.11.2017 г., допълнено с решение от 29.01.2018 г. по адм. дело 10485/2017 г. по описа на Административния съд София град. За времето след влизането в сила на решение 7177 от 29.11.2017 г. до предявяването на иска по това дело, комисията не се произнесла с ново решение. С решение 138 от 12.05.2017 г. по адм. дело 450/2016 г. по описа на Административния съд Перник Администрацията на Министерския съвет била осъдена да заплати на Б. Богомилов сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от него в периода 22.05.2012 г. - 06.10.2016 г. С оглед отсъствието на доказателства за наличието на ново произнасяне от страна на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане съгласно указанията, дадени със съдебното решение, административният съд установил, че бездействието на комисията като орган на ответника продължава и след влизане в сила на решение 138 от 12.05.2017 г. по адм. дело 450/2016 г. по описа на Административния съд Перник. Това бездействие заедно с отказа на комисията да изпълни дадените от съда указания в разумни срокове довели до натрупване на възмущение, гняв, обида, потиснатост, дългогодишен стрес, които, от своя страна, довели до гражданско разочарование от незачитане на правото му на добра администрация и на съдебно установените му права. По делото наред с приложените писмени доказателства били събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел. Показанията на свидетелят съдът приел за логични, последователни, лишени от заинтересованост и изясняващи в пълнота фактите и обстоятелствата, имащи отношение към случая. Въз основа на така установеното по делото административният съд приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото безспорно било установено, че комисията се е произнасяла с актове, които били отменени по съдебен ред, а някои от тях били обявени за нищожни, което ги приравнявало на липсващи такива. Като не изпълнила съдебните решение и дадените с тях указания, комисията е бездействала в нарушение на закона. Според съда, ищецът провел пълно и главно доказване за наличието на понесени от него неимуществени вреди, които произлизали пряко и непосредствено от бездействието на административния орган. Поради това административният съд осъдил Администрацията на Министерския съвет като юридическо лице, в чийто състав е органът, издал незаконни актове и осъществил бездействие, да заплати на ищеца претендираното от него обезщетение от 6 000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Първоинстанционният съд не е съобразил, че обезщетението, което се претендира, всъщност произтича от две самостоятелни основания, което изисква предявяването на отделни иска, всеки от тях, индивидуализиран по размер и период. Съдът се е произнесъл по искова претенция, основана на ...." съвместния ефект на обявения за нищожен акт по точка 7 от протокол 2 от 06.07.2017 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и незаконосъобразното бездействие при изпълнение на административните задължения на комисията, установени чрез решение 7177 от 29.11.2017 г., допълнено с решение от 29.01.2018 г. по адм. дело 10485/2017 г. по описа на Административен съд - София град, както и от нарушаване на правото на ищеца на разумен срок при разглеждане на заявлението му". В този контекст следва да се уточни, че исковите претенция по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата не могат да се основават на нарушено право. Както ясно посочва нормативната разпоредба, отговорността на държавата и общините за вреди произтича от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията. В исковата молба се твърди, че Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет не изпълнявала съдебните решения. Необходимо е уточняване на твърдението в посока дали се поддържа непроизнасяне на комисията или неизпълнение на указанията на съда, дадени при отмяната на решението. Административният съд е направил извод, че комисията не е изпълнила дадените й от съда указания, което обаче не може да се квалифицира като ездействие, а нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо издадения от този орган административен акт. Съдът е следвало да укаже на ищеца да изправи нередовностите на исковата молба, като посочи размер и период на обезщетението, претендирано за вреда, произтичащо от отмяната на акта по точка 7 от протокол 2 от 06.07.2017г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане и от бездействието на комисията, на която преписката е била изпратена за ново разглеждане, тъй като съдът не е компетентен да определя какъв да бъде размерът на помощта. Съгласно чл.55 от Закона за защита при бедствие подпомагането и възстановяването при бедствие включва предоставянето на неотложна и възстановителна помощ на пострадалите (засегнатите) лица и извършване на неотложни възстановителни работи след бедствие. Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините. Възстановителната помощ се предоставя на физически лица при необходимост от основен ремонт на жилищата им, засегнати от бедствие, ако лицата отговарят на критерии, определени в правилника по чл. 54, ал. 6, наличието на които се установява въз основа на анкета, извършена от органите на Агенцията за социално подпомагане. Възстановителната помощ се предоставя при условия и по ред, определени с правилника по чл. 54, ал. 6, и не може да превишава стойността на данъчната оценка на жилището. В съдържанието на исковата молба съществува и неизяснено от съда несъответствие във връзка с началната дата на исковата претенция - 16.10.2016 г., при положение, че юридическите факти, на които се основава претенцията, са осъществени след тази дата. След като претендира обезщетение, считано от 16.10.2016 г., ищецът е длъжен да посочи основанието за съответния период. За пълнота на проверката следва да се отбележи, че решението на съда е постановено и при други съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар те да не водят до недопустимост на акта. Съдът е разгледал делото в едно заседание, за което ответникът не бил редовно призован в срока по чл.56, ал.3 ГПК. Затрудненията по връчване на призовката не дават основание да се приеме, че ответникът е бил известен най-малко седмица преди датата на заседанието. Поради допуснатото от съда нарушение ответникът не е могъл да осъществи защитата си. Представените от него доказателства не са били съобразени при решаването на делото, тъй като са постъпили на 3.06.2020 г. след датата на съдебното заседание, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. С оглед направените констатации решението на административния съд следва да се обезсили и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав, при което да се отстранят нередовностите на исковата молба. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд