Решение № 2259 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2014 г.

Решение № 2259 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Мария Димитрова, срещу решение № 768 от 13.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3905/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Николай Атанасов Василев в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. Тончева, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-260-6500/76 от 18.02.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Николай Атанасов Василев общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ и плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. От фактическа страна съдът е установил, че Николай Атанасов Василев. в качеството си на физическо лице е подал заявления за регистрация и заявление за подпомагане с УРН 194952 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. Заявленията касаели няколко схеми и мерки за подпомагане, между които и процесните: схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ и плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Същите отговаряли на всички нормативни изисквания и съдържали надлежно попълнени таблици на използваните парцели през 2011 г., между които и процесните, по отношение на които било отказано финансово подпомагане с уведомителното писмо. На подадените заявления били извършени всички регламентирани в чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол задължителни проверки. В резултат на тези кръстосани проверки било установено, че част от заявените от бенефициента площи на парцели са недопустими за подпомагане и въз основа на съответните изчисления, съгласно Регламент № 1122/2009 г. е било отказано финансово подпомагане. Изчисленият от административния орган краен размер наддекларирана площ била в размер на 23.59 ха, или в процент изчислен съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. по СЕПП - 27,45%, по НР 1 недопустимата площ била в размер на 22,54 ха или 27,34%, и по НР2 наддекларираната площ била 1,01 ха или в процент 31,96 %, поради което и предвид, че процента наддекларирана площ попадал в рамката от 20% до 50%, съгласно чл. 58 от Регламента 1122/2009 оторизираната сума за подпомагане по процесното заявление за кампания 2011 г. по СЕПП, НР1 и НР2 бил определен в размер на 0 лв. От изложеното в уведомителното писмо не ставала ясна причината, поради която процесните площи били приети от административния орган като недопустими за подпомагане, тоест не били посочени конкретните факти въз основа на които е счетено, че субсидията е недължима, както и съответната хипотеза по чл. 43, ал. 3, т. 1-5 от ЗПЗП, относима към СЕПП и по чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., относима към НР1 и НР2, и приложени към отказване на плащането съотнесени към всеки БЗС. По делото е била изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено. В резултат извършената от вещото лице проверка на място и дешифриране се установявало, че недопустимата площ по СЕПП е в размер на 9,65 ха, по НР1 е в размер на 8,63 ха и по НР2 е в размер на 0, 99 ха, като преизчислените проценти на наддеклариране били в размер на 9,66% по СЕПП, 8,95 % по НР1 и 31, ЗЗ% по НР2. По този начин заключението на СТЕ опровергавало констатациите на органа, изложени в оспореното уведомително писмо, относно размера на недопустимите, респ. установените площи. Тази установена разлика в недопустимостта на площите водела и до различен от посоченото в уведомителното писмо краен резултат, а именно под 20% за СЕПП и НР1 процент наддекларирана площ. Съдът е направил извод, че е налице оторизирана сума, различна от приетата от органа. Като се имало предвид, че размерът на субсидията се изчислява въз основа на общо допустимата за подпомагане площ по заявените схеми/мерки, а не по отделни кадастрални имоти или БЗС, то неправилна била констатацията на ответника, че цялата заявена за 2011 г. площ не подлежи на подпомагане. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че атакуваният пред първата инстанция акт съдържа мотиви. Както правилно административният съд е приел, в текста на писмото като основание, на което административният орган се е позовал, за да постанови отказ за финансово подпомагане по СЕПП, е посочен чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Тъй като обаче никъде в акта не е отбелязано за кое БЗС кое от законовите основания по този текст се отнася, не може да се установи за кои площи кое обстоятелство по коя от седемте точки на посочения текст е налице. Липсата на индивидуализация за всяка от площите създава пречка да се разбере защо конкретната площ е счетена за недопустима за подпомагане. След като административният орган не е конкретизирал последното налице е липса на мотиви на акта под формата на липса на фактически основания. Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите - чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, които проверки действително включват освен проверка за допустимост на кандидата, така и проверка за допустимост на заявените площи. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели. Посочването на фактическите и правни основания за издаване на административния акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Същото се отнася и за отказаното финансиране по НР1. Липсата на фактически основания съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона. Константната съдебна практика приема, че само неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта. От заключението на изслушаната и неоспорена от страните по делото експертиза, е установено, че е налице наддеклариране на площи единствено по отношение на НР2 в размер на 31.33%. По отношение на останалите декларирани площи, след проверка на място и дешифриране на ортофотокартите, вещото лице е приело, че същите са допустими, като това, ако беше установено от административния орган, съществено би повлияло на крайния резултат. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,