Решение № 5020 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2019 г.

Решение № 5020 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Митова, чрез процесуален представител, срещу решение № 1312/28.02.2019 г. по адм. дело № 4065/2018 г. на Административен съд София–град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ж-428#10 от 9.11.2017 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и решение № Ж-428/2016 г. от 11.01.2018 г. на КЗЛД, в частта, в която са уважени жалбите на А. Пашанска и Б. Данаилов, и на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски-заплатените държавни такси за две съдебни инстанции. Ответникът- КЗЛД, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Иска оставяне решението на АССГ в сила. Не претендира разноски. Ответникът- Б. Данаилов, чрез представител в СЗ оспорва касационната жалба. Иска оставяне решението на АССГ в сила. Не претендира разноски. Ответникът– А. Пашанска, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че нарушение действително е извършено предвид това, че данни на физическите лица Пашанска и фигурират в списък за регистрация на инициативен комитет, без тези лица лично да са заявили желанието си за предоставяне на личите си данни, като отговорност за извършено нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД/в прил. редакция/, вр. чл. 320, ал. 3 вр. ал. 2 ИК, е именно лице, пред което положен подписът, и което е удостоверявало предоставяне на лични данни-в случая жалбоподателката Митова. Съдът е изложил мотиви, че КЗЛД е наложила административно наказание като единствено възможна алтернатива в рамките на оперативна самостоятелност, а размерът на наложената глоба е правилно определен в минималния предвиден размер. Решението е правилно. Съобразно приложимата правна уредба- чл. 4 ЗЗЛД/редакция от 15.02.2013 г. / и чл. 320 ИК, и приетите по делото доказателства, законосъобразно АССГ е приел, че С. Митова е извършила нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД/в приложимата редакция/ вр. чл. 320, ал. 3 вр ал. 2 от Изборния кодекс/ИК/, в качеството й на член на инициативния комитет за участие в информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум на 06 ноември 2016 г. с позиция "ДА" в подкрепа на всеки от въпросите в референдума/регистриран с решение № 3619 НР/26.09.2016 г. на ЦИК/, съответно в качеството на администратор на лични данни съобразно фикцията на чл. 320, ал. 3 ИК, като данни за физическите лица А. Пашанска и Б. Данаилов фигурират в списък/съдържащ имената, ЕГН, постоянен адрес в РБ към 8.08.2016 г. и саморъчен подпис/, на заявени за регистрация на инициативния комитет 3565 гласоподаватели, без личните на тези лица да са обработени от Митова при спазване горецитираните разпоредби след личното заявяване от лицата съгласие за предоставянето им и удостоверяване този факт от члена на инициативния комитет, чрез полагане на подпис. Не се кредитират доводите на касатора. В случая производството пред КЗЛД е инициирано по жалби на четири физически лица по реда на чл. 38 ЗЗЛД и проведено по този ред вр. правомощието на комисия по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД/в прил. редакция/, а не по реда на осъществен контрол по см. на чл. 12 ЗЗЛД/в прил. редакция/, поради което доводите за нарушения на процедурата по чл. 12 от ЗЗЛД са неотносими към процесния казус. Неоснователно е възражението за ненадлежна покана до касатора за изслушването му на заседание пред КЗЛД. До Митова е изпратено уведомително писмо изх. № П-4862/4.07.2017 г. за образуваното административно производство, с подробни указания относно правата й в производството, като и за насрочено открито заседание на КЗЛД. Същото е получено лично от Митова на 6.07.2017 г. като на разписката от БУЛ ПОСТ за получател саморъчно са попълнени три имена и е положен подпис, които не са оспорени пред първоинстанционния съд. Независимо от този факт, на интернет страницата на КЗЛД е публикувано съобщение на 25.06.2017 г. относно график на откритите заседание на КЗЛД провеждани по жалби, при което Митова е била уведомена на осн. чл. 61, ал. 3 АПК за заседанието, въпреки това в проведеното административно производство същата е проявила процесуална пасивност. Касаторът е упражнил правото си на жалба против процесното решение на КЗЛД пред административния съд, и в съдебното производство е имал възможност да упражни в пълен обем правото си на защита. Не се кредитира възражението за неспазен срок за произнасяне от КЗЛД по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД/ в прил. редакция/ защото този срок е инструктивен, както правилно е приел АССГ. На следващо място, възраженията в касационната жалба относно реда за реализиране отговорността на Митова за извършеното нарушение са неоснователни. Съобразно чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД/в прил. редакция/ Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. КЗЛД упражнява правомощията си по цитирания текст при условията на оперативна самостоятелност. Иначе казано, изборът на административния орган кое от тези правомощия, предвидени в закона, да упражни в процесния случай, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът в хипотезата на оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност съдът проверява единствено дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове/чл. 169 АПК/. Направеният избор за налагане на административно наказание в случая съответства на предвидената възможност в закона, а за пълнота органът е изложил и мотиви защо в конкретния казус е избрал именно тази възможност, като определения размер на глобата е предвидения минимум т. е. единствено възможен. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касационния жалбоподател за приложение на чл. 43, ал. 4 ЗЗЛД/в прил. редакция/ според който Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Систематичното място на тази разпоредба е в Глава осма "Административнонаказателни разпоредби" на ЗЗЛД /в прил. редакция/ и същата е приложима само относно реда за установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, т. е. издаването на актовете за установяване на административните нарушения от член на Комисията за защита на личните данни или от упълномощени от комисията длъжностни лица/ ал. 1 на чл. 43 ЗЗЛД/ и съответно издаването на наказателни постановления от председателя на Комисията за защита на личните данни/ ал. 2 на чл. 43 ЗЗЛД/, следва да се извършва след проведено административнонаказателно производство. Извън приложното й поле законодателят/непрецизно/ е поставил хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, с която е дал правомощия на колективен орган-КЗЛД, да наложи административно наказание с Решение в административно производство по чл. 38 ЗЗЛД/в прил. редакция/, а не в административнонаказателно, за провеждането на което е приложим ЗАНН. Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Решението на първостепенни съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение