Решение № 9136 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2012 г.

Решение № 9136 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) против решение № 2977/4.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3322/2010 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която ДАНС е осъдена да заплати на Кирил Димитров Николов от гр. София сумата в размер 11 271,72 лева (единадесет хиляди двеста седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 119 от Закон за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) за периода от 18.01.2010 г. до 18.07.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението поради ненадлежно упражняване на правото на иск за обезщетение поради незаконно уволнение. Прави искане за отмяната му в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Кирил Димитров Николов чрез процесуалния представител адв. Грозев оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и подадения писмен отговор, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда ДАНС да заплати на Кирил Димитров Николов от гр. София сумата в размер 11 271,72 лева (единадесет хиляди двеста седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 119 от Закон за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) за периода от 18.01.2010 г. до 18.07.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 22 194 (двадесет и две хиляди сто деветдесет и четири) лева, като погасен чрез прихващане, както и в частта относно претендираната законна лихва върху сумата 22 194 лева за периода от 1.02.2010 г. до 22.01.2012 г. като неоснователен. Касационното възражение за недопустимост на решението в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 119 от ЗДАНС и акцесорния иск за лихви върху обезщетението поради незаконно уволнение е неоснователно. Действително предявеният иск за обезщетение поради незаконно уволнение с правно основание чл. 119 от ЗДАНС е насочен срещу председателя на агенцията, издател на административния акт. Но посочването на правното основание обуславя и конституирането на надлежния ответник по иска съгласно изискването на чл. 205 от АПК - юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Решението не е недопустимо и в частта, в която е уважен частично и искът за присъждане на лихви по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Настоящият касационен състав изцяло споделя съображенията, изложени в първоинстанционното решение относно срочността на заявената претенция и приложимостта на чл. 214, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според която разпоредба не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. По изложените съображения касационният състав на ВАС намира, че инвокираните от касатора като порочни действия на съда не са извършени, а при направената по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на съдебното решение счита, че то е валидно, допустимо и съответно на императивните норми на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Настоящата инстанция намира за необходимо да обърне внимание на АССГ по направеното с първоинстанционното решение прихващане между обезщетението по чл. 119 от ЗДАНС (при незаконно прекратяване на служебното правоотношение) и присъденото обезщетение на държавния служител за неспазен срок на предизвестието с правно основание чл. 112, ал. 1 от ЗДАНС. Неправилно съдът уважава искането за прихващане на обезщетението поради незаконно уволнение с изплатеното на Николов обезщетение по чл. 112, ал. 1 от ЗДАНС за неспазен срок на предизвестие от страна на административния орган в размер на 2 474,28 лв. Това обезщетение е изплатено поради факта, че органът не изпълнява задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. В случай, че това е направено, то за този период от един месец служителят би получил възнаграждение за положения труд независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Тази неправилност на съдебния акт не може да бъде отменена с настоящото решение, тъй като няма касационни оплаквания в тази насока от една страна, а от друга се касае за диспозитивни норми, уреждащи дължимостта и размера на обезщетенията за вреди от актове и действия на администрацията, затова по тях касационната инстанция не следи служебно за нарушението на материалния закон. Воден от горното, ВАС, Пето отделение