Решение № 11665 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 61/2016 г.

Решение № 11665 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 61/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. против решение № 2410/16.11.2015 г. по адм. дело № 3014/2015 г. на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед № СЗ - Д - Вн - 05 - 1 - 11/3272/10.08.2015 г., потвърдена с решение № РД - РД - Вн - 03 - 0050/11.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - В. досежно отказ за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на малко дете по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) по молба-декларация на И. Б. П., от гр. В. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в от ЗСПД - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба И. Б. П., от гр. В. изразява становище за неоснователност. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Посочва, че измененията на чл. 8в ЗСПД нямат обратно действие, поради което новият материален закон не може да се прилага спрямо юридически факти, настъпили преди влизането му в сила, за да им се придаде нова правна оценка. Измененията в чл. 8в ЗСПД имат действие за напред и следва да намерят приложение спрямо юридически факти, настъпили след влизането му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че макар и нормата на чл. 8в ЗСПД да е материалноправна и да няма придадено обратно действие, юридическите факти досежно които е приложена не са били завършени към момента на влизането й сила. Отчитайки и наличните основания по чл. 142, ал. 1 АПК, атакуваната пред първоинстанционния съд заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., като издадена след измененията на чл. 8в ЗСПД, законосъобразно е била съобразена с новата редакция на закона. Нещо повече, целта на закона и преди изменението му е изисквала майката студентка да не е получавала обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете по реда на Кодекса за социално осигуряване - извод налагащ се от логическото и граматическо тълкуване на чл. 8в ЗСПД. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че на 16.07.2015 г. И. Б. П., от гр. В. е подала молба-декларация с вх. № С3 - ДВн - 05 - 1 - 11 - 3272 за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в ЗСПД, окомплектована с изискуемите по закон документи, удостоверяващи фактите досежно придобитото право. Независимо от това, административният орган е уведомил заявителката, че удължава срока за произнасяне по заявлението й на основание чл. 57, ал. 5 АПК до един месец. Поискал е потвърждение на представеното уверение № 7 - 68582/16.07.2015 г. от Икономически университет - В., Център за магистърско обучение за студентските права на И. П. с писмо изх. № 6702/0349/21.07.2015 г. От висшето учебно заведение е постъпил отговор № 6702/0365/03.08.2015 г., с който е потвърдено, че И. Б. П. е записана за студент със заповед № 2659/18.09.2012 г., след което директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е издал оспорената пред административния съд заповед. Съгласно чл. 8в ЗСПД (редакция до изменението й с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Това е редакцията на закона, към който момент е реализиран, уредения фактически състав и е заявено правото пред органите по социално подпомагане. Продължаването на срока, изискването за потвърждаване на вече налични факти по административната преписка са правомощия на административния орган, но те не са довели до установяване на обстоятелства, различни от първоначално заявените. Предвид на това неоснователно е твърдението за наличие на незавършен фактически състав към датата на изменение на чл. 8в ЗСПД (ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.). Подобни твърдения и изводи не отчитат обстоятелството, че индивидуалният административен акт, с който се признава или отрича заявеното право не е конститутивен по своята правна природа. Изменената разпоредба на чл. 8в ЗСПД въвежда редица нови основания, препятстващи възникването на правото на социално подпомагане. Съгласно текста от закона майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Новите основания в текста сочат, че детето и майката трябва да живеят постоянно в страната, обучението на майката трябва да е във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование, майката (осиновителката) трябва да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето и да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Близостта на част от основанията от старата редакция на чл. 8в от ЗСПД и тези след изменението й не ги прави тъждествени. Развитите от касатора доводи, че целта или философията на социалното подпомагане е различна от стоящата цел пред осигуряването и в този смисъл и при старата редакция на чл. 8в ЗСПД законодателят е целял подпомагане на майки, които не могат да работят защото учат редовна форма на обучение не намира своята нормативна подкрепа. В нашето законодателство не съществува забрана за студенти редовна форма на обучение да упражняват правото си на труд. Кодексът за социално осигуряване урежда множество форми на трудова заетост, които не са несъвместими с редовна форма на обучение във висшите учебни заведения. Многообразието, което предлага живота в това отношение е още по-голямо. Подпомагането по чл. 8в ЗСПД не е обвързано и от имуществен критерий. Законосъобразни и обосновани са изводите на административния съд, че правопораждащите за И. Б. П. факти са се осъществели при действието на старата редакция на чл. 8в ЗСПД, както и че правото е упражнено чрез молба-декларация при действието на стария закон. Материалноправните норми имат действие занапред. Нормата на чл. 8в ЗСПД след изменението й (ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Действието на нормативния акт непосредствено изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той се предопределя от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Възприемайки изложеното досежно действието на новата редакция на чл. 8в ЗСПД, касаторът в касационната жалба и прокурорът от Върховната административна прокуратура в своето заключение сочат, че юридическите факти, които са настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили своето действие следва да придобият това правно действие, което им предписва новият закон и действието тук се явява ex nunc. Новият закон, по правило, поема под своето действие и бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се проявили. Развити по този начин тезите на касатора и на представителя на прокуратурата обосновават теорията за несъщинското обратно действие (незабавно действие) на нормативния акт, но не конкретизират кои точно юридически факти са се проявили след влизането в сила на новия закон и кои точно юридически факти са заварени от него без да са се проявили изцяло. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че липсват факти от посочените две категории. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно (вероятно и с оглед предстоящите изменения в ЗСПД), а последвалото потвърждаване на вече установени обстоятелства (това, че И. Б. П. е записана за студент със заповед № 2659/18.09.2012 г. в Икономическия университет) е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. Незабавното действие на нормативния акт е присъщо винаги на процесуалните закони. Всички процесуални актове имат такова действие, тъй като се смята, че новият нормативен акт е винаги по съвършен от стария. Незабавното действие се отнася главно за т. нар. висящи правоотношения, т. е. когато вече са възникнали, но още не са настъпили окончателните правни последици. При него "обръщането към миналото" на новия нормативен акт има ограничено значение - то не се отнася до фактите и последиците, които вече са настъпили, а само до онези, които предстоят да се реализират. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това не означава, че механично следва да бъде приложен променения материален закон към момента на издаването на административния акт. Съответствието на последния с действащите материалноправни разпоредби предполага подвеждане към хипотезата от правната норма на новия материален закон на юридическите факти, които са настъпили до влизане в сила на новия закон, но не са завършили своето действие и новите такива. Както беше посочено по-горе такива незавършени фактически състави в случая не са налице. Не са налице и нови факти, реализирали се след приемането на измененията на чл. 8в ЗСПД. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че Административен съд - В. законосъобразно е отменил заповед № СЗ - Д - Вн - 05 - 1 - 11/3272/10.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока и представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение