Решение № 1491 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3780/2016 г.

Решение № 1491 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3780/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. С. П., от гр. Г. О., подадена чрез процесуалния му представител адвокат К. П., против решение № 9/10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 750/2015 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 03-040-РД/209 от 9.10.2015 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. В. Т., с която е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за четвърто и пето плащане по проект № 04/141/02391, одобрен със заповед № 01-РД/211 от 31.01.2011 г. по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и уважаване на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ОД на ДФЗ - В. Т., чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Ц. Ц. в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по жалбата на Д. С. П., срещу заповед № 03-040-РД/209 от 9.10.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ - В. Т., с която на лицето е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за четвърто и пето плащане по проект № 04/141/02391, тъй като не е спазено изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 28 от 5.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от ПРСР за периода 2007-2013 г. и ползвателят не е изпълнил задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата за увеличаване икономическия размер на стопанството най-малко с 1,50 икономически единици /ИЕ/. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвидената в чл. 59 АПК форма и при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че със заповед № 01-РД/211 от 31.01.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е одобрено заявление за подпомагане № 04/141/02391, подадено от Д. П., тъй като отговаря на целите, дейностите и изискванията на Наредба № 28/2008 г. Съгласно приложената анкетна карта за регистрация земеделският производител стопанисва земя в землището на с. Н. В., общ. С., върху която през стопанската 2009/2010 г. отглежда 13,70 дка обикновена мека пшеница; 7,00 дка тикви и угар - 0,100 дка, с обща площ 20,80 дка, като началният икономически размер на стопанството възлиза на 1.14 ИЕ. Тъй като П. кандидатства и по СЕПП е изчислено, че стопанството му е с начален икономически размер от 1.15 ИЕ. С уведомително писмо № 02-040-6500/4744 от 26.09.2014 г. земеделският производител променя заложените в бизнес плана междинни цели като посочва, че отглежда 21,972 дка слънчоглед; 2,900 дка сливи; 3,199 дка орехи и 3,900 дка лешници или обща площ 31,971 дка. Във връзка с подадена заявка за четвърто плащане на П. е била извършена проверка на място, при която е установено, че площта на слънчогледа и сливите отговаря на тази дадена в заявката, като различия са открити при площите заети с орехи и лешници. В контролния лист е посочено, че на място са измерени 3,070 дка лешници при заявени 3,900 или с 0,830 дка по-малко, а при орехите при заявени 3,199 дка са констатирани 3,600 дка, т. е. с 0,401 по-малко. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-агротехническа експертиза /САЕ/, в която е посочено, че ДФЗ работи по Правилник за работа - Дирекция "Оторизация на плащанията по ПМРСР". В правилника е записано, че след извършена проверка на място се попълва приложение 25 - 141_таблица_икономически_размер_четвърто плащане. Вещото лице е посочило, че изчислението по тази таблица се извършва като намерените в повече декари орехи се игнорират и се стъпва на подадените в заявката 3,199 дка, от което общата стандартна разлика на стопанството е 6085, което се равнява на 2.59 ИЕ. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като дадено при спазване на изискванията на § 3 от Наредба 28/2008 г. и като е установил, че Попов не е изпълнил задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата е отхвърлил жалбата му като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Обжалваният пред първата инстанция акт е обоснован с неизпълнението на изискването по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 28, а именно - в срок до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение кандидатът трябва да е изпълнил задължителните междинни цели, посочени в ал. 3, и най-малко една от избираемите междинни цели по ал. 4. Установено е, че П. не е изпълнил задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 - да увеличи икономическия размер на стопанството най-малко с 1.50 ИЕ. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата ползвателят на помощта има право на четвърто и пето плащане, при условие че най-късно до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение на проекта е изпълнил задължителните междинни цели и най-малко една от избираемите междинни цели, заложени в бизнес плана, в т. ч. и на изискването по чл. 7, ал. 3, т. 2. При неизпълнение на посочените изисквания административният орган отказва изплащане на финансова помощ по заявката за четвърто плащане, а оттам и на петото на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата. Спорът между страните е по отношение на общия икономически размер на земеделското стопанство на касатора към момента на подаване на заявката за четвърто плащане. При извършената проверка на място е установено, че площите със слънчоглед и сливи отговарят на първоначално заложените, а намерените площи с лешници са в размер на 3,070 дка при заложени - 3,900 дка, т. е. с 0,830 дка по-малко, а при орехите са намерени 3,600 дка при заложени 3,199 дка или с 0,401 дка повече. Съгласно разпоредбата на § 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 28/2008 г. обаче, в случай че при изчисляването на икономическия размер на земеделското стопанство за целите на проверката на изпълнението на задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 са включени земеделски култури и/или животни, за които към датата на подаване на заявлението за подпомагане стандартната разлика е с различна стойност спрямо стойността към датата на подаване на заявката за изплащане на финансовата помощ за четвъртата година, при това изчисляване се включва стойността на стандартната разлика към датата на подаване на заявлението за подпомагане. В случая намерените при проверката на място насаждения с лешници са с индивидуална стандартна разлика различна по стойност, спрямо стойността им към датата на подаване на заявлението за подпомагане. Същото се отнася и до намерените в повече насаждения от орехи. Независимо, че стопанинът е отгледал с 0,401 дка повече орехи от заложените, то те се игнорират и се стъпва на подадената заявка. Съобразявайки разпоредбата на § 3 от ДР на Наредбата правилно административният орган е включил стойността на индивидуалната стандартна разлика към датата на подаване на заявлението за подпомагане, поради което общият икономически размер на стопанството е изчислен на 2.59 ИЕ, което е с 1.44 ИЕ повече от първоначалния 1.15 ИЕ. С оглед на това, съдът намира, че стопанството не е изпълнило задължителната междинна цел по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата за увеличаване на икономическия размер на стопанството с най-малко 1.50 ИЕ, поради което и издадената заповед на директора на ОД на ДФЗ е законосъобразна и правилно е оставен в сила от първоинстанционния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение