Решение № 12399 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2010 г.

Решение № 12399 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба (неправилно наименована частна, но по характера си касационна), подадена от кмета на район "Надежда" при Столична община (СО), срещу решение № 2116 от 25.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1987/2010 г. по описа Административен съд - София-град, Второ отделение, 31 състав, с което е отменена негова заповед № РД-09-406 от 12.09.2008 г. за одобряване решение № 23 по протокол № 17 от 19.06.2008 г. на техническата комисия за определяне на застроената част от имот № 122705, кадастрален лист № 219 по помощен кадастрален план от 2004 г., на местността "Надежда - I част", с което целият имот е определен за застроен, като съдът се е произнесъл по същество и е определил за свободна от застрояване площ от 342 кв. метра. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отхвърлена първоначалната жалба. Ответникът - Ангел Асенов Толев не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че за изясняването на спора е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от страните без оспорване и е кредитирано от съда. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се установява само наличието на застрояване, когато то е извършено в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство. Законността на извършеното застрояване не е предмет на това производство. В случая не са налице доказателства, според които да се приеме, че процесният имот е обслужващ терен по отношение на осъщественото комплексно жилищно строителство. Изрично се сочи в експертното заключение, че върху площта на имота не са извършени никакви мероприятия, свързани с плановото отреждане. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба, подадена от настоящия ответник по касация срещу цитираната заповед на кмета на район "Надежда" за определяне на целия имот, за който е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за изцяло застроен. По делото не е имало спор по отношение легитимацията на жалбоподателя и компетентността на административния орган. Спорът е - налице ли е незастроена част от процесния имот. За изясняване фактите, съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните, съдът е установил, че процесният имот попада в урбанизирана територия, за която действа ЗРП за м. "Надежда-I", одобрен със заповед № 315 от 14.10.1975 г. Отреждането за имота, с площ от 342 кв. м е за "комплексно жилищно строителство и гаражи", като същият е част от УПИ IV, кв. 147 по плана. Вещото лице е посочило, че върху имота не е реализирано застрояване, същият представлява затревена площ. Видно от скицата към заключението в рамките на УПИ IV е реализирано комплексно жилищно строителство, макар че същото не засяга пряко имота. При тези данни, съдът е приел, че имотът, попадащ в УПИ IV, означен на скицата на вещото лице с букви АБВГА, оцветен в кафяво, възлизащ на 342 кв м. е незастроен, тъй като мероприятието "КЖС и гаражи" не е реализирано, поради което е извел извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо я е отменил, като решавайки спора по същество е определил имота от 342 кв. м за свободен от застрояване. Така постановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил неверни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон. Това налага отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, при условията на чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. От данните по делото, в това число и от неоспореното заключение на вещото лице безспорно е установено, че процесния имот попада в кв. 147, УПИ IV, с отреждане за КЖС и гаражи. Безспорно е, че това мероприятие е реализирано, което е видно от представената в преписката служебна скица, както и от комбинираната скица към неоспореното заключение на вещото лице. Вярно е, че върху конкретния имот липсва пряко застрояване със сгради, но същият е част от комплексното жилищно строителство. Имотът представлява междублоково пространство - зелена площ, което е с обслужващо предназначение и е част от комплексното застрояване. В този смисъл са нормите на чл. 61 и сл. от ЗУТ, както и нормите на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. При това положение изводът на съда, че процесната площ е свободна от застрояване е необоснован и неправилен. Реализираното застроително мероприятие, в това число и обслужващите го части е комплексно по своя характер, като всички негови части имат характер на дейности по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилно административният орган е приел, че имота е застроен, съответно актът му е законосъобразен, поради което неправилно е постановена неговата отмяна. Решението следва да бъде отменено и произнасяйки се по същество настоящият състав следва да отхвърли жалбата срещу заповедта като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение