Решение № 3811 от 10.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Стамова-Стойкова против Решение 381 от 11.11.2022 г., постановено по адм. дело 534/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отменено по жалба на Н. Цеков, [ЕГН] Решение 32-185056/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 21BG001009007686R6 от 01.06.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 546,15 лева - мито и 1 201,53 лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил. Моли за намаляване на присъдените с първоинтсанционното решение разноски за адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Н. Цеков оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Горанов в съдебно заседание и представени по делото в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е Решение 32-185056/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 21BG001009007686R6 от 01.06.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 546,15 лева - мито и 1 201,53 лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка с внос от САЩ на употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка BMW, модел 5351, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила в размер на 1 200 щатски долара и разходи за международен транспорт в размер на 400 щатски долара, съгласно приложена фактура /INVOICE/ 3471/25.03.2021 г. При извършена проверка в конкретно посочен интернет сайт, по отношение на автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси е установена извършена сделка на стойност 4 600 щатски долара, във връзка с което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и ценообразуващите елементи. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническата декларация информация, като е установено, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена, приложената към нея фактура не съдържа всички необходими реквизити като условия на доставка, условия на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение, поради което е прието, че същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни. За да отмени административния акт първоинстанционния съд е приел, че в случая органа не е изпълнил задължението си да обоснова основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Наред с това съдът е приел, че дори да се приеме, че митническите органи са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те де факто отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, съответно транспортните разходи, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. което не е осъществено в настоящият казус. В заключение съдът е приел, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на митническата декларация е договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане по представената INVOICE 3471 от 25.03.2021 г. която в случая съответства на всички предоставени документи, които касаят сделката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил, без да е установил предпоставките за приложението на цитираната разпоредба. Позоваването на данни обявени в интернет за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износ, и обявена продажна цена от 4600 щатски долара съгласно които автомобила е продаден на друго лице, различно от Н. Цеков, не е достатъчно да се обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд - Враца не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 540 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение