Решение № 1536 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2010 г.

Решение № 1536 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по четири касационни жалби, съответно от Богдана Кирилова Спасова, Иван Янков Николов, Влаинка Зарева Христова и Росен Асенов Христов - всички от гр. Кюстендил, срещу решение № 28 от 25.01.2010 г., постановено по адм. д. № 214/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил в частта, с която е отменена заповед № 269/10.10.2008 г. на областния управител на област Кюстендил за одобряване на плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Гола Велика", находяща се в землищата на с. Грамаждано и гр. Кюстендил, община Кюстендил, в частта на регистъра към плана съответно за имоти № № 39.125, 39.129 и 39.123 и преписката е върната на административния орган за записване в регистъра към плана на собствениците на тези имоти, при съобразяване със задължителните указания на съда относно тълкуването и прилагането на закона. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, а третата и четвъртата /касаещи имот 39.123 и напълно идентични по съдържание/ и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Изложени са твърдения, че изводите на съда относно неспазени административнопроизводствени правила за издаване на процесната заповед в оспорените части са неправилни и необосновани, тъй приетите от съда като нарушения не били допуснати. Молят за отмяна на обжалваното решение в оспорените части и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явяват и не изпращат представител. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Кюстендил чрез от юрк. Тодоров оспорва касационните жалби и моли за оставяне в сила на обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Теменужка Кирилова Григорова не се явява и не изпраща представител. Заинтересованите страни - Мария Чальова, Живко Иванов, Марийка Младенова, Невенка Митова, Весела Митова, Йордан Христов, Маргарита Димитрова, Атанас Димитров, Соня Механджийска, Емил Михайлов и Василка Михалкова, и кметът на община Кюстендил не заявяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за връщане на делото на първоинстанционния съд за поставяне на допълнителни задачи на в. л., тъй като намира, че указанията на съда, дадени по реда на чл. 171, ал. 4 АПК не са дали нужния резултат и делото е останало непопълнено с доказателства. Посочва, че по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е дал приоритет на лицата по § 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ и само в случай на приключено производство, по което с влезли в сила административни актове не се признава право за придобиване на собственост, са налице основания за вписване в регистъра на лицата с възстановено право на собственост. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Теменужка Кирилова Григорова от гр. Кюстендил/като наследник на възстановения собственик Георги Стоименов Сербезки/, в която оспорила заповед № 269/10.10.2008 г. на областния управител на област Кюстендил, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Гола Велика", находяща се в землищата на с. Грамаждано и гр. Кюстендил в частта за имоти седем имота, между които и № № 39.123,39.125и 39.129 с твърдения, че неправилно не са записани в регистрите към плана като собственици на тези имоти наследниците на Георги Стоименов Сербезки, предвид Решение 12 - 9/26.11.1992 г. на Поземлена комисия - гр. Кюстендил. В относимата към настоящия спор част от обжалваното решение, а именно в частта на регистъра към плана съответно за имоти № № 39.125, 39.129 и 39.123, Административен съд - Кюстендил отменил тази заповед на областния управител на Област Кюстендил и върнал преписката на административния орган за разглеждане съобразно задължителните указания по приложението на закона. За да достигне до този резултат Кюстендилският административен съд приел, че е допусната грешка в регистъра, който е неразделна част от ПНИ и в който процесните имоти са записани на ползувателите, вместо на името на наследниците на възстановения собственик Георги Стоименов Сербезки. За последните приел, че се легитимират с Решение 12 - 9/26.11.1992 г. на Поземлена комисия, в което съгласно т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 е възстановено право на собственост на наследниците на Сербезки в стари реални граници върху земеделски земи, находящи се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, местност "Колушка река", землището на с. Грамаждано. По отношение на имот № 39.125 съдът обсъдил представените от Богдана Кирилова Спасова удостоверение 1020/03.03.1969 г., молба рег. № 94 - Б - 156/О3.09.2003 г. и молба рег. № 94 - 5 - 70/30.01.1998 г. за закупуване на предоставена за ползване с цитираното удостоверение земеделска земя. По отношение на имот № 39.129 съдът събрал и обсъдил представеното от Иван Янков Николов удостоверение № 1011/о3.04.1990 г. за предоставяне ползването на недвижим имот в м. "Гола Велика", с. Грамаждано. По отношение на имот № 39.123 съдът събрал и обсъдил представеното от Росен Асенов Христов/син на четвъртата касационна жалбоподателка/ заповед N 734/15.08.2007 г. на кмета на община Кюстендил, с която е признато правото на Асен Стойков Христов да придобие собствеността върху недвижим имот с площ от О, 500 дка, находящ се в землището на с. Грамаждано, община Кюстендил, местност 'Тола Велика", удостоверение № 999/143/О8.03.1989 г. за предоставяне право на ползване и квитанция за платена такса от 10 лева за издаване на удостоверение за базисна оценка. Освен с тези доказателства, обжалваното решение е мотивирано и с приета и неоспорена съдебно- техническа експертиза, изготвена от в. л. Драгомир Драгнев, която съдът кредитирал като компетентна и обективна, установяваща че имотите, относно които ползувателите са оспорили жалбата, са записани на тях или на техните наследодатели в регистъра към плана на новообразуваните имоти въз основа на представените и посочени по-горе документи и представляват част от имотите, възстановени на наследниците на Георги Стоименов Сербезки с решение № 12-9/26.11.1992 г. на ПК - гр. Кюстендил. Съдът съобразил, че по аргумент от § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, но процедурата по преобразуване правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила. На тази база извел решаващия си извод, че в настоящия случай не са представени доказателства за приключили производства по преобразуване правото на ползване в право на собственост относно пет имота, включително тези с № № 39.123, 39.125 и 39.129, които счел за неправилно записани на ползувателите, съответно посочените по-горе три -записани на името на настоящите касатори, респ. техните наследодатели. По тези съображения отменил заповедта. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и че при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. Съгласно нормата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в ДВ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. От анализа на цитираната разпоредба следва, че планът на новообразуваните имоти освен че се изработва с оглед правилното устройство на територията и съдържа техническите данни за новообразуваните имоти, съдържа и регистър за собствеността на същите, като неразделна част от него. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра обаче съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. В конкретния случай по отношение на имот № 39.125 представените от Богдана Кирилова Спасова две молби за заплащане цената на предоставен за ползване имот и удостоверение N1020/146103.03.1969 г. обосновават законосъобразния извод на съда, че не е приключила процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на имота и тя не притежава качеството на правоимащ, който да бъде вписан като собственик в регистъра към плана на новообразуваните имоти. Представените с касационната жалба доказателства- копие на удостоверение на ОНС - Кюстендил № 1020/146 03.03.1969 г. за отдаване право на ползване на имота на Радойчо Тодоров Спасов, копие на препис удостоверение на ОНС - Кюстендил № 1020/1970 г., копие от молба до Община Кюстендил /30.01.1998 г. и копие на молба до Община Кюстендил /03.09.2003 г. не са нови и се намират на л. 91-93 от делото. Аналогични съображения се налагат и по отношение на вписването на Иван Янков Николов като собственик на имот 39.129 въз основа единствено на представеното удостоверение № 1011/03.04.1990 г., което не установява приключила процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост. Правилен е изводът и по отношение на имот № 39.123, тъй като не са налице следващите заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ елементи от фактическия състав на тази разпоредба, който, за да се приеме за осъществен, т. е. правото на ползване да е трансформирано в право на собственост, е необходимо да е определена оценка и да е заплатена цената по нея. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че плана на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). С оглед горното, посоченото от първия жалбоподател, че иска тепърва да закупи процесния имот води до извод за неоснователност на неговата жалба. Твърдението на втория касатор, че с много труд е облагородил имота, е неотносимо към спора. Твърденията на третата и четвъртия касационни жалбоподатели, че е имало изготвена оценка и те са заплатили цената на земята не намира опора в доказателствата по делото / приложеният оценителен протокол от 25.10.1994г касае имот № 39.110 по плана на новообразуваните имоти, а не претендирания от тях № 39.123/, а дадените в тази връзка указания на съда по реда на чл. 171, ал. 4 АПК действително, както сочи и прокурорът от ВАП "не са дали нужния резултат". Доказателства за това твърдение не са представени и в настоящата инстанция. Същевременно, по арг. от чл. 209 АПК непълнотата на доказателствата не е касационно основание, освен че по отношение на имот № 39.125 няма довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което становището на прокурора от ВАП се явява неоснователно. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за разноски по делото, предявено от ответника -Областен управител на област Кюстендил, чрез юриск. Тодоров за защита пред ВАС е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторите следва да бъдат осъдени да му ги заплатят в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64 от 23 Юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,