Решение № 13139 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2015 г.
ВАСV отделение05.12.2016 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3192/08.05.2015 г. по адм. дело № 1056/2015 г. на Административен съд С. - град. ОСЪЖДА Л. Х. Г. от гр. С. да заплати на "Топлофикация" АД, гр. С. сумата 200.00 (двеста) лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13139 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Г. против решение № 3192 от 08.05.2015 г. по адм. дело № 1056/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № Ж-70/22.12.2014 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частите, в които жалбата на Г. против "Топлофикация" АД е уважена и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 12 000.00 лв. за нарушение по чл. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), допуснато при обработване на личните данни на Г. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено да се постанови нов съдебен акт, с който жалбата на "Топлофикация" АД против решението на административния орган да бъде отхвърлена. Ответникът - Комисия за защита на личните данни не изразява становище. Ответникът - "Топлофикация" АД, гр. С. поддържа становище за недопустимост на касационната жалба. По същество излага съображения за неоснователност на същата и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, легитимирана да оспорва съдебния акт съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отменен акт на Комисията за защита на личните данни, с който жалбата на Г., сега касационен жалбоподател, е уважена, след като е установено нарушение при обработване на личните й данни, допуснато от "Топлофикация" АД. Това съдебно решение засяга неблагоприятно правната сфера на касационната жалбоподателка, тъй като отменя положителен за нея административен акт. Ето защо Г. има правен интерес от оспорване на съдебния акт, касационната жалба е допустима, а доводите на ответника "Топлофикация" АД, гр. С. в обратния смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно съдебният състав приема, че решението на Комисията за защита на личните данни в оспорените части е постановено от компетентния орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на акта на комисията в оспорените части поради противоречие с материалния закон също е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Аргументирано съдът приема, че личните данни на Л. Г. са обработвани от "Топлофикация" АД, гр. С., администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от закона. Според първата разпоредба обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. В случая правилно съдът приема, че обработването на личните данни на Г. е извършено от дружеството именно във връзка с изпълнение на задължения по договор за доставка на топлинна енергия. При верен и точен анализ на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1 - 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ отм.) и на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) съдът достига до извода, че Г. и съпругът й Ч. Я. са потребители на топлинна енергия от топлопреносното предприятие. Правилно е прието, че качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди Г. и съпругът и придобиват, тъй като са собственици на апартамент в топлоснабдена жилищна сграда, в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 от Закона за собствеността - бл. ..., вх. ...
в ж. к. "Суха река" (чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ . Правото на собственост е установено с представените нотариален акт и протокол за доброволна делба. Този факт, както и обстоятелството, че Г. и съпругът й са ползвали топлинна енергия през периода 1999 г. - 2005 г. се признават от Г. в предявения от нея и от съпругът й против "Топлофикация" АД иск за установяване размера на сумите, дължими за консумирана топлинна енергия в същия имот през посочения период (искова молба от 08.05.2006 г.). Фактът, че сградата, в която е жилището на Г., не е еднофамилна и е топлоснабдена, се потвърждава от изявленията на страната в проведеното пред КЗЛД заседание на 26.11.2014 г. (протокол № 51). В тази насока законосъобразно е отчетена силата на пресъдено нещо, формирана между Г. и "Топлофикация" ЕАД, гр. С., с решение от 25.07.2008 г. по гр. дело № 10350/2006 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 03.10.2011 г. При тези данни правилно административният съд приема, че между Г. и "Топлофикация" АД е сключен договор за доставка на топлинна енергия, което дава основание на топлопреносното дружество като администратор на лични данни да обработва личните данни на Г. във връзка с изпълнение на задълженията по облигационното правоотношение. На таза база съдебният състав достига до законосъобразния извод, че личните данни на Г. са обработени при условията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД и от страна на "Топлофикация" АД като администратор на лични данни не е допуснато нарушение на закона, което да обосновава санкционирането му, а решението на КЗЛД в частите, в които такова нарушение е установено и на дружеството е наложена имуществена санкция подлежи на отмяна. Съответно на нормативната уредба е и заключението на първоинстанционния съд, че "Топлофикация" АД има основание да обработва личните данни на Георгиева и при условията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, като интересите на физическото лице не се ползват с преимущество. В тази насока аргументирано е прието, че дори Г. да не е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ и съответно страна по договора с "Топлофикация" АД за доставка на топлинна енергия, то същата отговаря солидарно със съпруга си Ч. Я. за задължения, поети от него за задоволяване нужди на семейството (обстоятелството, че двамата живеят заедно в апартамента, посочен по-горе, не е оспорено). В този смисъл е разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс. П. тази регламентация правилно съдът приема, че дружеството - доставчик на топлинна енергия може да претендира вземането си, произтичащо от договора, както от страната по правоотношението, така и от съпруга, който отговаря солидарно. Събирането на задължението по договора, представлява законен интерес на "Топлофикация" АД и дава основание за обработване на личните данни на Г. като солидарен длъжник. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че обработването на данните е допустимо, тъй като е извършено при условията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, а изводите на административни орган в обратния смисъл са незаконосъобразни, съставът на Административен съд С.- град постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Възражението на жалбоподателката, че решението по гр. дело № 8814/2013 г. на Софийския районен съд опровергава направените по-горе констатации, не може да бъде споделено. По делото е представена само част от съдебния акт, поради което и при липсата на отбелязване за влизане на решението в сила, документът не може да бъде обсъждан като доказателство. Дори решението да бъде ценено с останалите писмени доказателства, то същото не дава основание за изводи, различни от направените по-горе. Съдебният акт е постановен в производство, образувано по реда на чл. 415 от ГПК по иск на "Топлофикация" ЕАД, с който дружеството претендира установяване на сумите, които съпругът на жалбоподателката Ч. Я. дължи за доставена топлинна енергия за периода 2008 г. - 2012 г. в описания по-горе апартамент. Следователно дори да се установи, че за посочения период ответникът няма парични задължения към дружеството, то това не пременя факта, че години по-рано при условията на чл. 106а от ЗЕЕЕ между топлопреносното предприятие от една страна и Я. и жалбоподателката Г. от друга е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Наличието на облигационно правоотношение дава право на "Топлофикация" АД като администратор на лични данни да обработва личните данни на страните по договора или на лицата, които отговорят солидарно с длъжника при неизпълнение на задълженията по облигационното правоотношение. Ето защо обстоятелството, че с цитираното по-горе решение искът на "Топлофикация" ЕАД против Ч. Я. е отхвърлен, не може да обоснове извод за незаконосъобразно обработване на личните данни на жалбоподателката Г. Доводите за претърпени неимуществени вреди и свързаното с това обезщетение, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящото производство. Поради всичко изложено следва да се приеме, че личните данни на Л. Г. са обработени от "Топлофикация" АД при условията на чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД, обработването е допустимо, поради което не са налице основания за санкциониране на дружеството за нарушение на чл. 4 от закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя решението на Комисията за защита на личните данни в частта, в която такова нарушение е установено и жалбата на Г. е уважена и на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, съставът на Административен съд С. - град постановява решение в съответствие с нормативната уредба. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че "Топлофикация" АД, гр. С. се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 11, пр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на дружеството сумата 200.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.