Решение № 6217 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2009 г.

Решение № 6217 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Милко Величков-Мики" моли да бъде отменено решение № 1055/21.11.2008 г. по адм. д. № 2022/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 14000389/20.8.2007 г. на ТД-Перник в частта за непризнат данъчен кредит 5000 лв. по фактура № 3990/24.09.2002 г. на ЧЗК "Доверие" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Милко Величков-Мики" против РА № 14000389/20.8.2007 г. на ТД-Перник в частта за непризнат данъчен кредит 5000 лв. за м. 9.2002 г. В мотивите си съдът е приел, че правилно с РА не е признат данъчният кредит по фактура № 3990/24.09.2002 г. ЧЗК "Доверие" на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция и не е представил поискани доказателства за осъществяване на доставката. Представеният приемо-предавателен протокол и кантарни бележки установяват предаване на маслодаен слънчоглед от "Вамид" ООД, а не от кооперацията, издала процесната фактура. Договорът и приемо-предавателния протокол са подписани за кооперацията от лице, което няма представителна власт и нямат доказателствена сила, че изявленията в тях са направени от кооперацията. Каса торът е поддържал, че в кантарните бележки е вписано името "Вамид" ООД по техническа грешка, като съдът е приел, че това твърдение не е доказано. Фактурата е издадена преди деветте броя кантарни бележки, издадени на 27.09.2002 г. и при издаването й не е било налице данъчно събитие по чл. 25 ал. 1 ЗДДС (отм.). Преди да се произнесе по същество съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител при ревизия, продължила с 46дни по дълго, колкото е времето, в което ревизионното производство е било спряно, поради което не е допуснато нарушение на ДОПК с това удължаване на ревизията. Жалбата по административен ред против РА е подадена на 25.09.2007 г. Срокът за произнасяне изтича на 9.11.2007 г. На 26.10.2007 г. ответникът е предложил споразумение за удължаване срока за произнасяне, което е подписано от касатора на 14.11.2007 г. По чл. 156, ал. 7 ДОПК със споразумението срокът е продължен до 9.02.2007 г. Съдът е приел, че извън удължения срок, но в срока по чл. 156, ал. 6 ДОПК с решение № 304/21.02.2008 г. ДОУИ - София е потвърдил обжалвания РА. Съдът е приел, че срокът за произнасяне по чл. 155 ал. 1 ДОПК е инструктивен и с изтичането му не се преклудира задължението на решаващия орган да се произнесе по жалбата. Приел е също, че правомощието да се произнесе се преклудира едва с подаване на жалба до съда и изтичане на срокът за препращането й до съда. Приел е също, че постановеното решение след изтичане на 45-дневния срок или на удължения по споразумение срок не недействително. Жалбата срещу РА е подадена в указания в решението срок и е допустима. Правилно съдът е приел, че ревизията е продължила по-малко от 3 месеца, тъй като ревизионното производство е било спирано на два пъти. Правилно съдът се е произнесъл по валидността на ревизионния акт преди да разгледа спора по същество. Възприетата от съда фактическа обстановка относно датата на подаване на жалбата по административен ред, датата на подписване на споразумението по чл. 156, ал. 7 ДОПК и датата на изтичане на 45-дневния срок е съобразена с данните по делото. В нарушение на чл. 156 ал. 4 и 6 ДОПК съдът е приел, че след изтичане на 45-дневния срок решаващият орган има право да се произнесе. По чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващият орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на РА. По чл. 156, ал. 6 ДОПК решение може да бъде постановено само ако е подадена жалба срещу мълчаливото потвърждение на РА, тъй като само в този случай тече срокът за изпращането й в съда. В случая споразумението е подписано след изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК в нарушение на чл. 156, ал. 7 ДОПК, постановеното на 21.02.2008 г. решение по жалбата по административен ред е постановено при изчерпана компетентност и неправилно съдът е приел, че жалбата срещу РА, потвърден с това решение е подадена в срок. В този смисъл тълк. р. № 7/11.12.2008 г. на ВАС. Съдът като се е произнесъл по просрочена жалба е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Просрочената жалба против РА в частта му, потвърдена с решение № 304/21.02.2008 г. на ДОУИ-София следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от окръжния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,