Решение № 7266 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 594/2016 г.

Решение № 7266 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 594/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез юрк. Ива Зарева, срещу решение № 6907 от 10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 8619/2014 г. от Административен съд-София град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесния административен акт като неоснователна да бъде оставена без уважение. Ответникът - "Ематия" ЕООД, представлявано в производството от адв. Попов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното пред административния съд уведомително писмо е издадено от компетентен орган и е валиден административен акт. Предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено, а делото - върнато за решаване на спора по същество. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 01-2600/536 от 09.07.2014 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него на основание чл. 10, § 4, във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т. 5 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., както и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". По делото е било установено, че със заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" на Н. М. Д. - заместник-изпълнителен директор на фонда са делегирани правомощия, като в т. 5 е посочено следното: "Да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", както и за прекратяване на многогодишните ангажименти по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", а с т. 6 е оправомощен да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", както и за прекратяване на многогодишните ангажименти по другите две мерки. Съдът е обявил нищожност на оспорения административен акт и е върнал административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне. За да стигне до този правен извод, е приел, че към датата на постановяване на оспорения административен акт законът не е предвиждал възможност изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" да делегира комуто и да е правомощията си по организацията и дейността на фонда. Такава правна възможност била предвидена в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", без обаче да има законова основа за това към датата на постановяване на оспореното уведомително писмо. Независимо от това, че с Устройствения правилник, който бил акт на Министерски съвет, се уреждала възможността за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването ? не водело до валидно прехвърляне на правомощия. Поради това съдът е приел, че актът е бил издаден от некомпетентен орган, а липсата на компетентност винаги имала като правна последица нищожност на издадения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и Разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, съгласно приложимата редакция на чл. 20а от ЗПЗП. С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Законът за подпомагане на земеделски производители не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Тоест, не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия. За целта е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. С аргументи от посоченото, компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. Устройственият правилник на ДФ "Земеделие" предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото приложимия специален закон не предвижда такава възможност. Този извод се налага и с оглед последната редакция на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, обн. Дв бр. 12/2015 г. Именно с тази редакция изрично се предвиди възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по издаване на актове във връзка с подадени заявления за подпомагане. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият специален закон не е предвиждал такава възможност, поради което изводът на решаващият съд, че заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. не поражда целения правен резултат, е законосъобразен. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът в производството е направил искане за присъждане на разноски по делото. За удостоверяване на направени разноски по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено начин и срок на плащане - авансово и изцяло. В графата платена сума - в брой или по сметка липсва отразяване. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 изрично е предвидено, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая в представения договор за правна защита и съдействие липсва надлежно удостоверяване на плащане в брой на уговорения хонорар, поради което настоящият състав намира, че не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение. При това положение искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважавано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,