Решение № 8509 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2015 г.

Решение № 8509 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата", гр. Хасково, чрез процесуалния му представител - адв. Райчинова, против решение № 273/17.02.2015 г. по адм. дело № 526/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261303017/12.12.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 89/21.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на сдружението е отказано право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 16 354,30 лв. по фактура № 22436/12.03.2013 г., издадена от Търговско-промишлена камара /ТПК/ - Пловдив, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Алтернативно, с отделна молба и на основание чл. 629, ал. 1, вр. с чл. 628 от ГПК, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на нормите на чл. 168, б. "а" и чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директива за ДДС/, по два въпроса - предмет на запитването. Искането е под условие - при положение, че касационната жалба бъде намерена за неоснователна. Ответникът: директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му - гл. юрисконсулт Бонева, е постъпила писмена защита, с която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил РА срещу Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата", гр. Хасково, издаден при извършена ревизия по ЗДДС, за данъчен период 1.03.2013 - 31.05.2013 г., с който на сдружението е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 354.30 лева и е начислена лихва от 49.64 лв., по фактура № 22436/12.03.2013 г. издадена от ТПК - Пловдив, с предмет: окончателно плащане по договор за проект "MARKET CONTROL". По делото не е било спорно, че фактурата е издадена в изпълнение на договор, сключен между ревизираното лице /РЛ/ и ТПК - Пловдив, който договор е във връзка с изпълнение на проект, финансиран по Оперативна програма - Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г., бенефициент по който е РЛ, а издателя на фактурата е подизпълнител. Въз основа на допусната и приета ССЕ, съдът е установил, че счетоводно фактурата е отразена от доставчика и получателя в справка-декларация, в дневник за покупки и за продажби, както и че сумите по нея, вкл. и начислено ДДС, са заплатени от получателя по банков път, на две вноски. Съдът е приел още, че по делото са представени доказателства за реалност на доставките по издадената фактура, имаща за предмет услуги, видно от протокол от 11.03.2013 г., с който е отчетено изпълнението на услугите, подробно описани в т. 1 до т. 7. При тези данни съдът е приел, че са налице условията на материалния закон, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за признаване правото на данъчен кредит на РЛ по процесната фактура, с изключение на условието по чл. 69, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а именно получените услуги да са предназначени за извършване на последващи облагаеми доставки /по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС/, а не за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на РЛ. Анализирайки относимата нормативна уредба във връзка с разходите на участниците по оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС за финансовата рамка 2007-2013 г., а именно ПМС № 62/21.03.2007 г. /ДВ, бр. 27/30.03.2007 г./ и издадените на основание § 6 от това ПМС указания на министъра на финансите, с писмо № 91-00-502/27.08.2007 г. относно третиране на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по такива Оперативни програми, съдът е установил, че в случая извършения от РЛ разход по издадената фактура, вкл. и ДДС, е допустим, тъй като начисления по нея ДДС е "невъзстановим". Според съда ДДС е невъзстановим, тъй като не попада в категорията възстановим ДДС по т. 11.3.1 от цитираното писмо на министъра на финансите, а именно получените услуги да се използват за цели на извършваните от бенефициента облагаеми доставки, за които съгласно чл. 69 ЗДДС има право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че доказателствата по делото, не установяват наличието на последващи облагаеми възмездни доставки от РЛ към негови контрагенти - участници в семинарите по проекта. Според него тези участници са безвъзмездни получатели на фактурираната услуга, доколкото липсват данни за извършени плащания от тях към РЛ за това си участие. Поради липсата на последващи облагаеми доставки, за РЛ не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като липсва условието на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. При наличие на последващи безвъзмездни доставки и по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съдът е приел, че за РЛ не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура. С тези мотиви е обоснован и краен извод за законосъобразност на оспорения РА. Решението е неправилно. Неправилно съдът е обосновал изводи за отсъствие на основания за признаване на право на данъчен кредит по спорната фактура, с категориите "възстановим" и "невъзстановим" ДДС по ПМС № 62/21.03.2007 г., респ. по указанията на министъра на финансите, дадени с писмо № 91-00-502/27.08.2007 г., издадени на основание § 6 от ПЗР на това ПМС. Това разграничение на платения от получателите на услуги ДДС по категории, на основание сключени договори, в изпълнение на проект, финансиран по Оперативна програма на ЕС, е с оглед допустимостта на извършените разходи по тази програма. Когато ДДС е "възстановим", разходите за него са недопустими за съфинансиране от Кохезионния фонд и обратно, когато ДДС е "невъзстановим" разходите за него са допустими. Изложеното обаче няма пряко отношение към правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. За това право са приложими разпоредбите на материалния закон - чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, респ. ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДДС, доколкото получените услуги са предназначени за осъществяване на безвъзмездни доставки. Следователно спора по делото е за наличие или не на последващи облагаеми доставки, като едно от условията за признаване на право на данъчен кредит или ако тези доставки са безвъзмездни, както е прието от приходните органи и от съда, приложимо ли е ограничението на това право по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, че предоставените от касатора услуги на трети лица - участници в семинарите, организирани в изпълнение на проекта по цитираната по-горе Оперативна програма, съфинансирана от Кохезионния фонд на ЕС, са безвъзмездни за тях доставки. Този извод се налага от предмета на извършените услуги по издадената фактура, подробно описани в съставения протокол за отчет на извършената работа от доставчика им ТПК-Пловдив, от 11.03.2013 г. Този предмет включва организиране на конференции - семинари, свързани с реализация на проект "Насърчаване на процесите по стандартизация, сертификация и контрол на пазара в трансграничните региони на страните", по който РЛ е страна-партньор. Като такава страна, същото извършва разходи, финансирани от ЕС, а получените срещу това услуги предоставя безвъзмездно на трети лица - участници в семинари и конференции, без възнаграждение. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на който почива и издадения РА, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато "стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето". Приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДДС, визиращо безвъзмездните доставки, противоречи на правото на ЕС, по тълкуване на чл. 176, алинея втора от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, дадено с т. 2 от решение на СЕС от 18.07.2013 г., по дело С-124/12 г. Решението предвижда, че цитираната разпоредба от Директива 2006/112 "не допуска в момента на присъединяването си към ЕС държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на ДЗЛ, когато едно такова изключване не е било предвидено в националното законодателство, действащо до датата на присъединяването". При наличие на такова ограничение на правото на приспадане в национална законова разпоредба, както е в случая с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г. -датата на присъединяване на РБ към ЕС/, е налице несъвместимост с чл. 176, алинея втора от Директива 2006/112, поради което съдът не дължи приложение на националната. В случая ограничение е налице, тъй като в предходно действащия ЗДДС /ДВ, бр. 153/1998 г., отм. ДВ, бр. 63/2006 г./, в чл. 65, ал. 1, т. 1 - 5 и сл., регламентиращ случаите при които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, липсват безвъзмездните доставки като основание за отказ. Съдът неправилно не е установил посоченото противоречие на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, с чл. 176, алинея втора от Директивата за ДДС, както и с посоченото решението на СЕС по дело С-124/12, което решение е задължително за българския съд, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Като противоречаща на посочената норма от правото на ЕС, разпоредбата е неприложима и не може да служи като основание за отказ от право на данъчен кредит на касатора. Поради това остава преценката доколко извършените от РЛ услуги на трети лица - участници в семинарите по проекта, отговарят на изискванията за облагаеми доставки по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. Настоящият състав приема, че това са безвъзмездни за получателите доставки. Тези доставки обаче са свързани с дейности по проекта осъществявани от сдружението - конференции, семинари, и пр., които не биха могли да се реализират без участието на тези трети лица към които са насочени тези дейности. За осъществяване на последните сдружението получава заплащане, в качеството му на бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, финансирана от източници, изрично посочени в ПМС № 62/2007 г. Това заплащане покрива изцяло разходите по получените и извършени от РЛ доставка на услуги към участниците в организираните семинари, поради което макар и от тяхна страна да няма плащане, е налице насрещна престация. Тази насрещна престация срещу получаването на доставки от участниците по проекта е свързана с дейността на сдружението по самия проект, за която последното получава уговореното по договора за финансиране плащане. Целта на тези дейности не е икономическа и не генерира приходи, но същевременно е възмездна за сдружението и без съмнение е свързана с предмета му на дейност по регистрацията, която има като ЮЛ с нестопанска цел. Плащанията по договора за финансиране на проекта, от страна на ЕС представляват насрещна престация, цена за изпълнение на получените и извършените от сдружението дейности по проекта, от гледна точка на сдружението. Поради това следва да се приеме, че извършените от сдружението услуги към участниците - трети лица, представляват облагаеми доставки, т.е. налице е и това условие на закона за упражняване от негова страна на правото на приспадане на данъчен кредит по издадената фактура. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго - по същество, с което жалбата на касатора бъде уважена. Оспореният РА, с който на същия е отказано правото на данъчен кредит по издадената от ТПК-Пловдив фактура, е незаконосъобразен, поради нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и неправилно приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което следва да бъде отменен. По искането за възстановяване на ДДС, като следствие от отмяната на РА, касационният съд не дължи произнасяне, тъй като това правомощие принадлежи на органа по приходите, който освен това е длъжен да прецени налице ли са основания за прихващането му с други публични задължения на сдружението. При този резултат по касационното обжалване, настоящият състав счита, че по искането, при условията на евентуалност, за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 168 б. "а" и чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, на основание чл. 629, ал. 1, вр. с чл. 628 от ГПК, не дължи произнасяне, поради несбъдване на условието, както и поради отсъствие на основания по чл. 628 от ГПК за отправяне на такова запитване. При този изход по спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, съобразно направеното искане от пълномощника му и доказателствата за извършването им, които възлизат на 1 330 лева пред първата инстанция и на 1105 лева пред настоящата, или общо разноски в размер на 2 435 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение