Решение № 1205 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2013 г.

Решение № 1205 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция за приходите - гр. Велико Търново (Д"ОДОП"), срещу решение № 159 от 24.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1081 от 2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, в частта, в която по жалба на "Младост 2002" ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Климент Охридски" № 31, ЕИК 040548645 е отменен ревизионен акт (РА) № № 071100452/31.05.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с решение № 498/04.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите - гр. Велико Търново, в частите му, с които на жалбоподателя са определени допълнителни задължения по ЗДДС, в размер общо на 133 490,82 лв. и лихви в размер на 18 507,92 и допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 260,78 лв. и лихви в размер на 31,42 лева. Със същото решение е осъдена приходната администрация да заплати на дружеството разноски в размер на 394,29 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касатора, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са налице всички законови предпоставки, визирани в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, за да бъдат признати доставките по процесните фактури, издадени от "Младост 2002" ЕООД на румънското дружество "SC BILPROD" 2008" S. R. L. за вътреобщностни такива и съответно да бъде приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Счита за неправилно позоваването от страна на съда на Решението на СЕС по дело С-409/2004 г., тъй като фактическата обстановка не е идентична с настоящия казус. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на постановеното решение в частта, в която е отменен РА относно начисляване на данъчен кредит по ВОД, отказан данъчен кредит по фактури № 65/31.12.2009 и № 68/06.01.2010 г., издадени от "М. Р. А. К. " ООД с предмет "транспорт Търговище-Гюргево" и допълнително начислен данък по ЗКПО, в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 6992.56 лв. за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Младост 2002" ООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Стефан Николов Василев, чрез пълномощника си адв. Славов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа становище, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Подробни съображения развива в писмен отговор на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, както и предвид доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Велико Търново, е бил РА № 071100452/31.05.2011 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 498/04.10.2011 г. на ДД"ОУИ", с който на "Младост - 2002 " ООД за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. е начислен ДДС общо в размер на 132643.41 лв. за недоказани ВОД на стоки, отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 и м. 01.2010 г. в размер общо на 847.53 лв. и му е увеличен финансовият резултат за 2009 със сумата 2607.78 лева, в резултат на което е установен допълнително корпоративен данък в размер на 260.78 лв. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че ВОД на процесните стоки, обезмаслено мляко на прах, растителна мазнина и рафинирано палмово масло, действително е осъществена по повод издадените от ревизирания субект 13 броя фактури на "SC BILPROD" 2008" S. R. L., Румъния. Съдът е приел за безспорно по делото, че страните по доставките са с регистрация по ДДС. Анализирайки доказателствата по делото е приел за установен фактът на транспортирането на стоките от ревизираното дружество до Румъния и в подкрепа на това са представените по делото ЧМР-товарителници с оглед разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, известия за доставка от румънското дружество, договор за превоз и фактури за превоз, издадени от превозвача "М. Р. А. К. " ООД, както и свидетелските показания на собственика Симеон Симеонов, който лично е карал стоката до Румъния. Представените 13 броя международни товарителници (CMR) и приемо-предавателни протоколи са оспорени от органа по приходите. Тълкувайки приложимите разпоредби на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС съдът е стигнал до извода, че в случая обаче е без значение дали е доказана истинността на всички издадени през месец декември 2009 г. товарителници, тъй като са представени датирани и подписани известия за доставка, с които се потвърждава получаването на стоките от румънското дружество. Налице е позоваване в съдебното решение на тълкуването на относимите норми на общностното право, съдържащи се в решението на СО по делото "Teleos", С-409/2004 г. За да отмени ревизионния акт, съдът е кредитирал и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. За да отмени РА в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури за транспорт, издадени от "М. Р. А. К." ООД, съдът е счел, че наличните по делото доказателства установяват извършването на спорните услуги. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е очертал основният спорен момент по делото, а именно дали е реализиран данъчният състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, според който вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Обосноваването на извода за наличие на вътреобщностни доставки по делото е свързан с установяване на спорната по делото една от кумулативно изискващите се предпоставки, а именно транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Несъмнено документите, които доказват извършването на вътреобщностната доставка формират две групи и са конкретно посочени в чл. 45 от ППЗДДС. Първата група са документи, съставени по повод извършване на доставката - фактура за нея, като в нея следва да се посочи идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от държавата членка на получателя, под който номер е извършен транспорта. В конкретния спор те са налице. Втората група документи са доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. По делото е налице спор именно по повод установяване изпращането или транспортирането на процесните стоки. Изложените от съда съображения относно извършеното изпращане на стоките следва да бъдат споделени, поради следното: В случая не се спори, че транспортът е за сметка на доставчика и се осъществява чрез трето лице - "М. Р. А. К. " ООД, и приложимата хипотеза е тази на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. Съдът правилно е приложил съответните редакции на разпоредбата с оглед настъпването на данъчното събитие. За доставките, извършени през 12.2009 г. е приложима редакцията на чл. 45, т. 2, б. "а" ДВ, бр. 101 от 2006 г., според която документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Поради това съдът правилно е приел, че дали е доказана истинността на всички издадени през месец декември 2009 г. товарителници в случая е без значение, тъй като още в хода на ревизията освен CMR са представени датирани и подписани документи, представляващи известия за доставка, с които се потвърждава получаването на стоките от румънското дружество. Относно доставките осъществени м. 01.2010 г. е приложима редакцията на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, ДВ, бр. 6 от 2010 г., според която е необходим транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. След като е проверил представените CMR чрез сравняване с други безспорни документи и разпит на свидетели, на основание чл. 194, ал. 1 от ГПК, съдът е стигнал до извод, че са автентични и верни документи и ги е приел като годно доказателство за извършване на транспорта. Неоснователно е твърдението на касатора, че успешно е проведено оспорването на подписите в товарителниците. Както е посочил и АС, автентичността на подписите на изпращача и превозвача е доказана, а тази за получател в оспорените товарителници е без значение, доколкото Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. / не съдържа изискване за такъв реквизит. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници. В конкретния случай не се оспорва обстоятелството, че румънското дружество към датата на сделките е с валиден VIN номер. Изложените в тази насока подробни мотиви от първостепенния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. В реда на изложеното следва да се посочи, че административният съд обосновано е формирал извода, че получаването на процесните стоки от румънското дружество за м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. се подкрепя и от други косвени доказателства в тази насока, най-вече от информацията, предоставена от румънската приходна администрация, обективирана в приетия по делото като писмено доказателства SCAC 2004 реф. № E_BG_RO_20101018_006161_004040_R, видно от който, румънското дружество е декларирало вътреобщностно придобиване от доставчика "Младост 2002" ООД. Потвърдено е транспортирането на стоките чрез българската фирма "М. Р. А. К. " ООД, с влекач "Ивеко" и полуремарке "Пиаченца", извършено от собственика Симеон Симеонов, който в свидетелските си показания пред съда потвърждава, че лично е превозил стоките и е подписал товарителниците. За извършването на превозите са издадени и съответните фактури, като съгласно заключението на СИЕ, стойността на същите е заплатена по банков път или в брой през периода 06.01.2010 г. до 14.05.2010 г., а тези суми счетоводно са отчетени като разход от доставчика. Всички тези обстоятелства са намерили отражение в мотивите на първоинстанционното решение и след задълбоченото им обсъждане административният съд е формирал правилни изводи. В този контекст следва да бъде посочено още, че, независимо от твърденията на касатора в противния смисъл, при фактическата обстановка, установена по делото, изводите на първостепенния съд, са и в съответствие на позицията на Съда на Европейските Общности (СЕО, сегашно наименование Съд на Европейския съюз (СЕС) в решението му по дело Teleos и др., С-409/04, който случай е аналогичен с процесния. СЕО приема, че когато даден доставчик е действал добросъвестно и е представил изискваните доказателства, удостоверяващи правото на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка от ДДС, Европейското законодателство и в частност Директива 2006/112 (заменила Директива 77/388) не допуска органите по приходите да задължат същия доставчик да плати ДДС за тези доставки, дори ако тези доказателства се окажат с невярно съдържание. В горепосочения смисъл е и трайната практика на ВАС по редица дела. От изложеното следва, че декларираните от "Младост - 2002 " ООД ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД са облагаеми с нулева ставка. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази негова част. Обжалваното решение е правилно и в частта, с която е отменен РА досежно отказаното на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. в размер общо на 847,53 лв. фактури № 65/31.12.2009 г. и № 68/06.01.2010 г., издадени от "М. Р. А. К. " ООД - гр. Русе с предмет транспорт Търговище - Гюргево на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е приел и първостепенният съд, в хода на ревизията и в съдебното производство са събрани доказателства за наличието на транспортни средства и персонал, необходими за извършването на превозите, предаването на стоките от изпращача, а не са опровергани надлежно и представените още при ревизията доказателства за предаването на стоките - 12 броя ЧМР и потвърждения от получателя. Извършено е заплащане за услугите и надлежното осчетоводяване на стопанските операции при получателя и начисляването на данъка от доставчика. Съгласно заключението на ССЕ, плащанията за услугите са надлежно осчетоводени от получателя, като услугите са изплатени изцяло към 14.05.2010 г. Представен е Лиценз № 9751 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, копия от товарителници, два броя тахографски листи, свидетелства за регистрация на МПС. Съдът подробно е обсъдил представените доказателства и доводите на страните и правилно е стигнал до извода, че в хода на съдебното производство "Младост 2002" ООД е доказал, че услугите са реално извършени, за което ангажира писмени и гласни доказателства и съдебно-икономическа експертиза, които кореспондират в съответните части относно доставките на процесните доставки. С оглед на изложеното правилен е и изводът на АС, че РА и в частта, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат, на "Младост 2002" ООД и е определен допълнително корпоративен данък за 2009 г. в размер на 260,78 лв. и лихви за забава, в размер на 31,42 лв. е неправилен и следва да бъде отменен, тъй като не е налице сочената от органите по приходите хипотеза на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, доколкото е извършено заплащане на реално осъществена сделка и ревизираното лице не е извършило неоправдан икономически разход, намаляващ финансовия му резултат. Правилен е и изводът на АС за липса на документалната необоснованост на разходите по фактура № 65/31.12.2009 г., издадена от "М. Р. А. К. " ООД - гр. Русе. Счетоводният документ - фактура № 65/31.12.2009 г., съответства на изискванията на ЗКПО и на ЗСч и с оглед реалност на доставката, правилно съдът е приел за неправилни изводите на органа по приходите, че се касае за невярно документално отразяване на стопанската операция. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение и в тази част, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора и липсата на направено искане за присъждане на разноски за пред касационната инстанция от "Младост 2002" ООД, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение