Решение № 2228 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16358/2011 г.

Решение № 2228 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16358/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 4987 от 08.11.2011 г. по адм. дело № 7868 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. С него по жалба на "Ко Бо Рент" ЕООД е отменен РА № 20001002095 от 15.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София град, потвърден с решение № 1396 от 21.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно начислен ДДС общо в размер на 87 010.12 лв. за данъчен период м. 08.2009 г. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки до Кипър, като приходната администрация е осъдена да заплати и съдебни разноски в размер на 2 540.00 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, включително и в частта на съдебните разноски, и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Ко Бо Рент" ЕООД оспорва същата като неоснователно чрез депозирано от процесуалния представител на дружеството писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 20001002095 от 15.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София град, потвърден с решение № 1396 от 21.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 01.05.2009 г. - 31.08.2009 г. и с него му е определено задължение за ДДС в размер на 87 010.12 лв. и е начислена лихва за забава. В хода на административното производство е установено, че дружеството е декларирало извършени вътреобщностни доставки (ВОД) към 08.2009 г. към "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър, CY 10228970А по 7 броя фактури. Органът по приходите е установил, че липсват документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки. Направен е изводът, че процесните фактури са издадени без да са налице реално извършени вътреобщностни доставки. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена конкретната фактическа обстановка по спора, като съдът е отграничил спорния момент и от правна страна, а именно дали за данъчен период м. 08.2009 г. правилно е начислен ДДС от ревизиращия орган, понеже по процесните фактури не е извършена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Според административния орган това е така, понеже търговецът не разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 1, б. "а" от ППЗДДС, в приложимата редакция, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Установено е, че фактурите са издадени за доставка на стоки с получател "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър. Представен е договор № 001/07.01.2009 г. сключен между посочените фирми за периодични доставки на замразено месо и субпродукти, като последните са закупени по договори с "Плевен експрес 2008" ЕООД, "Бул стемар" ЕООД и "Елада Инвестмънт" ЕООД. От представените CMR органът е установил, че стоките замразено месо са транспортирани до Солун, Гърция, а не до Кипър. По линия на международното сътрудничество в съответствие с чл. 5 от Регламент ЕО № 1798/2003 е поискано сътрудничество от приходната/данъчната администрация на Кипър за извършване на проверка на "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър. От получения отговор не става ясно дали стоката е получена от кипърското дружество, тъй като счетоводителите на последното вече не го представляват и не разполагат с информация за периода на запитването. Според органа по приходите спецификата на предмета на доставките - замразено месо, изисква наличието на оригинални сертификати, оригинални ветеринарни или други документи, издадени от компетентен държавен орган, каквито в случая не са представени. Съдът при така установеното по делото е изложил правни съображения. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика-регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностната доставка се облага с нулева ставка, а съгласно ал. 2 от същата норма документите, които удостоверяват извършването й се определят с ППЗДДС. В чл. 45 от правилника са определени затова два документа - документ за доставка и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Според съда, с оглед на чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документ за доставка представлява фактура, каквито фактури в случая са налице и те отговарят на изискванията, посочени в тази норма. Конкретно има фактури, с получател кипърската фирма, регистрирана в Кипър, посочен е идентификационен номер по ДДС на същата. По повод втората категория документи, във връзка с изпращането или транспортирането на стоките, съдът е констатирал, че според т. 2, б. "а" от обсъжданата подзаконова норма, то същите са в отношения на алтернативност, т. е. транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е извършен от трето лице. Според него това е приложимата норма с оглед установените фактически отношения с превозвача "Иби - 95" - Украйна. Налице са и двата вида документи относно доказване на транспортирането на процесните стоки. От представените от ревизираното лице международни товарителници е видно, че те са с номер, дата за транспортиране на стоки, с посочен изпращач - ревизирания търговец и получател - "Гуамини Инвестмънтс Лимитид" Кипър, с посочен адрес и идентификационен номер. Товарителниците са подписани от представители на изпращача и получателя с поставени печати на фирмите. Според съда обстоятелството, че в товарителниците не е вписано името на превозвача, не опорочава тяхното съдържание, тъй като в кл. 23 на всяка от тях е отбелязан номерът на транспортното средство, който напълно съвпада с посочените от получателя в протоколите номера на превозни транспортни средства, извършили транспортирането съгласно договор за превоз от 01.10.2008 г., сключен между него и "Иби - 95", Украйна. Според съда транспортирането на стоката до територията на Гърция, отразено в приложените CMR, се установява и чрез представените доказателства за наемане от получателя на хладилен склад в гр. Солун, което сочи, че той е разполагал със специално помещение, в което да складира и съхранява получената стока. Освен товарителниците, от страна на ревизираното лице са представени писмени потвърждения от получателя на стоките - кипърското дружество "Гуамини Инвестмънтс Лимитид", като същите са годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Обсъдено е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза неоспорено, което е констатирало, че плащането по процесните седем фактури е извършено в брой, за което ревизираното дружество е издало приходни касови ордери и е съставяло съответните счетоводни. В мотивите на решението си съдът е обсъдил данните, съдържащи се в отговорите на кипърските данъчни власти, дадени по запитването по линия на международното сътрудничество, като според него те не опровергават извода за наличие на вътреобщностни доставки, тъй като в тях е посочено единствено, че счетоводителите на кипърската фирма вече не я обслужват и нямат информация за периода на запитването. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните възражения в касационната жалба са насочени към неправилно ценене от страна на първоинстанционния съд на представените доказателства по повод двете групи документи, които по силата на чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, обосновават доказан международен транспорт по процесните вътреобщностни доставки. Настоящата инстанция е такава по правото, т. е. по преценка относно правилното прилагане на материалноправните норми при конкретно установената фактическа обстановка по спора, както и на съдопроизводствените правила при констатирането й. От изложените по-горе фактически съображения на съда не се установява твърдяното нарушение. Към ревизирания период е приложима редакцията на чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС, (ДВ, бр. 101/2006 г.), която в хипотезата на осъществен от трето лице транспорт, обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. Визираните документи са посочени алтернативно, поради което представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането. Действително дори да се приеме, че процесните товарителници като частни документи не установяват с обвързваща сила правнорелевантните факти, то осъществяването на транспорта на стоките е установен с многобройни доказателства, в т. ч. договор за превоз с "Иби - 95" - Украйна, представени документи относно техническата обезпеченост на превозвача за осъществяването на превоза на замразено месо със собствени специализирани за целта превозни средства и за нает склад за съхранение на такъв вид стока в гр. Солун. Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност са достатъчно основание да се приеме, че стоките са напуснали границите на България и са преминали на територията на друга държава - членка. Касационното възражение относно нецененето на отговорите по формуляри "SCAC 2004", съгласно чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., с които е изискана информация от данъчната/приходната администрация на Кипър с цел установяване на обстоятелства и факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество във връзка с декларираните ВОД е неоснователно, тъй като дадените отговори сами по себе си не опровергават извода за реално осъществен вътреобщностни доставки, доколкото в тях се съдържа единствено констатацията, че счетоводителите на кипърската фирма вече не я обслужват и нямат информация за периода на запитването. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя е било налице и другото самостоятелно условие за признаване на осъществения транспорт, а именно писмени потвърждения от получателя на стоките - кипърското дружество "Гуамини Инвестмънтс Лимитид", че стоката е получена от него. Тяхното получаване на територията на друга държава - членка е удостоверено от получателя им по нормативно предвидения и приложим за процесния период начин, който към 2009 г., за разлика от сега действащата редакция на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, не предвижда необходимост от наличие на конкретни реквизити и задължително съдържание на свидетелстващите изявления на получателя, обективирани в писмените потвърждения. Същото е прието и в решение № 8805 от 19.06.2012 г. по адм. дело № 13734 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение по отношение на доставки на идентични стоки на "Ко Бо Рент" ЕООД към същия получател, но за друг данъчен период през 2009 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 095.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съгласно представено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение