Решение № 8446 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 905/2010 г.

Решение № 8446 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 905/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Радка Йорданова Хаджиева, от гр. Перник, чрез пълномощника й - адв. Велков, против Решение № 272/01.12.2009 г. постановено по адм. дело № 178/2009 г. на Административен съд - Перник, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Началника на РДНСК - Перник, не се явява и не се представлява. Ответницата Бистра Николова Соколова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Радка Йорданова Хаджиева против Заповед № ДК-02-Пк-05/26.03.2009 г. на Началника на РДНСК - Перник, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Котелно помещение", находящо се в УПИ III-9545, кв. 52 по плана на гр. Перник, кв. "Църква", с извършител жалбоподателя. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и с приложимия материален закон. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че процесния строеж - котелно помещение, представляващ масивна тухлена пристройка към жилищна сграда, под западна й тераса, с 4 бр. стоманобетонови колони и стоманобетонови пояси над тухлени зидове, е изграден от касатора през 1999 г., без наличието на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези данни правилен е извода на съда, че същият е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като за изграждането му се е изисквало разрешение за строеж. С оглед годината на изграждане - 1999 г. и характеристиката му на обект от допълващо застрояване по чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), за строежа е било необходимо издаването на разрешение за строеж. Това произтича както от разпоредбата на чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.), така и от сега действащите чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Като е направил идентични изводи за необходимостта от разрешение за строеж, каквото в случая касатора не представя, изводите на съда, че заповедта на началника на РДНСК - Перник за премахването на строежа като незаконен, са правилни и законосъобразни. Строежът не отговаря на условията за търпимост, по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като е недопустим, както по действащия към 1999 г. и към настоящия момент ПУП, а също и по правилата и нормативите на ЗТСУ (отм.) и на ЗУТ. Същият не е предвиден в действащия ПУП-ПЗ, за него няма издадена скица за проектиране по чл. 220, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ (отм.), респ. виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ и към датата на извършването му няма съгласие от съсобственика на имота, каквото се е изисквало по двата нормативни режима. Освен това строежът не е деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ - до 02.07.2001 г., поради което не е търпим. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неконституирането на съпруга й, като заинтересована страна по делото, поради това, че строежът и 1/2 ид. ч. от УПИ III, представляват съпружеска имуществена общност /СИО/. Такива нарушения липсват. Съдът конституира страните по делото съобразно предмета на оспорения акт и доказателствата по делото. Представените по делото писмени доказателства за наличието на вещни права, са на името на касатора - Радка Хаджиева. В тях съпругът й не фигурира. Поради съдът няма задължение да го конституира като такава страна, още повече, че това лице не е заявило правата си никъде и не е възразило от свое име срещу издадената заповед. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на решението, поради несъобразяването от съда с конструктивното заключение на инж. Василев и със съдебно-техническата експертиза, съгласно които премахването на строежа, ще доведе до нарушаване целостта и устойчивостта на конструкцията на сградата. По това възражение, първоинстанционният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От представените арх. проекти на сградата е видно, че западният балкон по проект и изпълнение е свързан с конструкцията на сградата и не е "подпрян" единствено на процесните 4 бр. стоманобетонови колони, които не са носещи елементи на сградата, а са част от процесния строеж. Налице е и корекция в тази част на заключението на вещото лице, направено устно в с. з. от 12.10.2009 г. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение