Решение № 12700 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници, чрез юрк. К. Ташкова, срещу Решение 268 от 01.03.2023г., постановено по адм. д. 1325/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено по жалба на Л. Христов решение 32-169001/25.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. в размер на 11 626,94 лв. и спрямо нея са определени вносно митническо задължение в размер на 1 162,69 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 2 601,40 лв. и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 679,72 лв. и ДДС в размер на 1 495,41 лв., ведно със задължението за лихви върху тях, считано от 21.04.2020г. до датата на уведомяването за решението, както и лихви за забава за размера на дължимите вземания.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства и не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, в резултат на което погрешно е приел, че митническата стойност е определена в нарушение на материалния закон. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Л. Христов, чрез адв. Р. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е законосъобразността на Решение 32-169001/25.05.2022 г. към MRN 20BG001007018157R8 на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 11 626,94 лева; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 162,69 лева; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2 601,40 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен Л. Христов.

Според фактическите установявания, на 21.04.2020 г. с МД с MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. Л. Христов е декларирал за режим допускане за свободно обращение на стока с описание употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Субаро, модел ОУТБАК, брой места 5; първа регистрация 20170101, цвят сив, работен обем 3600 куб. см., мощност 191 HPSAE; двигател: бензин КАТ., шаси 4S4BSENC4H3306112. В декларацията били посочени и следните данни относно вноса на лекия автомобил: код на държавата на изпращане/износ САЩ (кл. 5/14); условие на доставка FOB Франко борд (кл. 4/1); метод за определяне на стойността договорна стойност на внасяни стоки (чл. 70 от Кодекса) (кл. 4/16); цена на стоката и валута 2300. 00 USD (кл. 4/14 и кл. 4/10); добавяния и приспадания разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и др. до мястото на въвеждане на стоките в ЕС (разход в размер на 715,50 лева) и разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане (217,35 лева). Към митническата декларация, са приложени: Buyer`s Agreement (споразумение за продажба) от 08.01.2020 г., търговска фактура 2456/12.03.2020 г., certificate of title (удостоверение за собственост) 129544570/24.01.2020 г., търговска фактура 5609365533/ 16.04.2020 г., коносамент MAEU591255013/27.03.2020 година. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е следната: 2300 USD, преизчислена в лева 4114,15 лева при валутен курс 1,78876, разходи прибавени към цената на стоката на основание параграф чл. 71, § 1, буква д) и подбуква i) от Регламент ЕС/952/2013 г. 715,50 лева, като митническата стойност на автомобила е в размер на 4829,65 лева. Въз основа на тази митническа стойност е определено и внесено мито в размер на 482,97 лева и ДДС в размер на 1105,99 лева.

При извършения последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ от страна на митническите органи е анализирана събраната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронни страници www.en.bidfax.info и www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 03.02.2020 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 49285 actual miles в страната на износа. Констатирано е, че публикуваната продажна цена в размер на 6100 USD превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 2300 USD при допускане за свободно обращение.

С писмо рег. 32-401212/10.12.2021г., обективиращо съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, Л. Христов е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа декларация MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. по подробно изложени мотиви.

Същите са възпроизведени и в оспореното решение 32-169001/25.05.2022 на директора на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници". Според неговия издател липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, съгласно приложената разписка за купувача (buyer receipt). В резултат на проведения последващ контрол и констатациите на митническите органи, с оспореното решение директорът на ТД Митница Бургас на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определил нова митническа стойност на стоката по MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. в размер на 11626,94 лева /представляваща сбор от обявената продажна цена на аукциона 10911,44 лева и декларираните разходи за транспорт 715,50 лева/; постановил, че на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката от МД с MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. е възникнало вносно митническо задължение към датата на приемане на митническата декларация 21.04.2020 г.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, спрямо новата митническа стойност определил вносно митническо задължение в размер на 1162,69 лева; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент постановил, че на датата на възникване на митническото задължение - 21.04.2020 г., възникнало и задължение за ДДС; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определил данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката по MRN 20BG001007018157R8/21.04.2020 г. в размер на 13006,98 лева /представляваща сбор от митническата стойност, размера на дължимото мито и декларираните разходи след вноса на стоката/; на основание чл. 67 от ЗДДС, при прилагане на ставка 20% съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо новата данъчна основа определил задължение за ДДС в размер на 2601,40 лева. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, и при съобразяване заплатените стойности за мито и ДДС, са определени за вземане под отчет задължения в общ размер на 2175,13 лева, от които мито в размер на 679,72 лева и ДДС в размер на 1495,41 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 21.04.2020 г. до уведомяването на длъжника. Решението е връчено на жалбоподателя на 08.06.2022 г.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното:

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно начина на формиране на митническата стойност по реда на чл. 70, § 1 от регламента и правомощията на митническите органи за последващ контрол върху данните при декларирането, при който те могат да не приемат декларираните договорни стойности, ако имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70 са предвидени вторични методи в чл. 74, § 2, букви а - г, които се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, и в чл. 74, § 3. Според съда, в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, за да обосноват извършеното увеличаване на стойността на стоката, което не било направено в случая. В тази връзка е приел, че въпреки че разпечатката от интернет сайт може да обоснове възникналите основателни съмнения в договорната стойност, същата не е достатъчна за нейното определяне, тъй като не би могло да се разчита на достоверността на информацията в сайта, доколкото същата не представлява служебна или официална такава, а и не е отразено, че като купувач в покупко-продажбата на автомобила с идентичен номер на шаси за сумата от 6100 USD, за която се отнася представената разпечатка, е участвал именно Л. Христов. Като допълнение е изложил, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които да удостоверяват, че датата на покупката на процесния автомобил, от Христов, е именно 03.02.2020г. В приложената по делото разпечатка от интернет сайт не е посочен купувач.

Прието е също така, че митническите органи не са оспорили автентичността на представените документи, доказващи придобиването на стоката, и не са посочили причината за незачитане на данните в тях, установяващи по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013, като в резултат не са успели да обосноват съмненията си в достоверността на декларираната митническа стойност, за което носят доказателствената тежест.

При тези съображения първоинстанционният съд се е мотивирал, че като е определил нова митническата стойност на процесната стока единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в посочените интернет сайтове, директорът на ТД Митници Бургас е издал един незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалния закон, който следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Методите за определяне на митническа стойност на стоките са по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN 4S4BSENC4H3306112, открита на уебсайт www.en.bidfax.info и www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион за сумата от 6100 USD, със статус продаден (SOLD), а наред с това, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Христов е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал Христов, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайтове, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да положат необходимата грижа за установяване действителната, респективно - справедливата стойност на стоката, а не да определят такава въз основа на информация от интернет сайтове, чиято достоверност не може да бъде установена и проверена. Освен това документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност, а именно - Buyer`s Agreement (споразумение за продажба) от 08.01.2020 г., търговска фактура 2456/12.03.2020 г., certificate of title (удостоверение за собственост) 129544570/24.01.2020 г., търговска фактура 5609365533/ 16.04.2020 г., коносамент MAEU591255013/27.03.2020 година и др. не са били оспорени досежно тяхната автентичност. Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за административния орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайтове цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от регламента, директорът на ТД Митница Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил.

След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не е направено искане за това.

Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,