Решение № 10723 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4219/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Иванова, чрез процесуалния си представител, срещу решение 18/23.02.2021 г. по адм. дело 388/2020 г. на Административен съд - Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на сторените разноски. Ответникът кметът на община Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторени разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Иванова срещу заповед РД 15-2730/30.09.2020 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", разположен в ПИ с идентификатор 67338.521.162 по кадастрална карта на град Сливен с административен адрес: гр. Сливен, [адрес] изграден от жалбоподателката. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, за строеж пета категория, в предписаната от закона форма и с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсват съществени процесуални нарушения при проверката на процесния строеж, при която е съставен констативен акт 10/08.09.2020 г., в който той е описан подробно и в достатъчна степен, позволяваща неговото индивидуализиране. Същият с оглед техническото състояние и начина на изграждане представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без строителни книжа. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид несъответствието му с правилата и нормативите действали по време на извършване на строителството и тези към настоящия момент, в каквато насока е и приетото от съда заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. По делото е безспорно установено, че процесната пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, а и г ЗУТ. Изграден е от ивични основи, стоманобетонова покривна плоча, околовръстен стоманобетонов пояс, колони от стоманени тръби, оградни стени от три страни и частично четвърта от изток, с паянтова зидария от тухлени блокове четворки, едноскатен плосък покрив с покривно покритие от хидроизолационна битомна мушама с посипка. Строежът е облицован, с монтирана дограма(врати и прозорци), изпълнени улуци и водосточна тръба заустена в канализацията, ВиК и електро инсталации, вътрешно изпълнени довършителни работи, неизмазани стени и тавани на складово помещение и източна фасада. В съставения констативен акт 10/08.09.2020 г. параметрите на установено строителство са ясно очертани, като процесният строеж е с общи размери - 8,70 м./2,50 м., височина - 2,10 м. В съотвествие с приложимия закон е и изводът на първоинстанционния съд, че процесния строеж не попада в нито едно от изключенията визирани в нормата на чл. 151 ЗУТ. В този си вид, изграденото представлява строеж, пета категория, за изграждането на който са необходими инвестиционен проект и строително разрешение. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед доказателствата, административният орган приема за година на извършване на строежа, периода след 2006 г., което изключва възможността за строежа е приложим института на търпимост. В случая с оглед твърденията на жалбоподателката за момента на извършването на строежа - 2000 г., приложение намира единствено нормата на § 16, ал. 3 ПРЗУТ, доколкото разпоредбата § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ не отменя тези на § 16, ал. 1-3 ПЗРЗУТ, а само ги допълва с четвърти срок, от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. С оглед разпоредбата § 16, ал. 3 ПРЗУТ, дори да се приеме, че строежът е изпълнен в посочения от жалбоподателката период и, че е отговарял на правилата и нормативите действащи по това време, то за да придобие статут на търпим строеж, неподлежащ на премахване е следвало да бъде деклариран от жалбоподателката пред одобряващите органи в срок от 6 месеца от обнародването на ЗУТ, което не е сторено. Следва да се има предвид, че за да се приеме един строеж за търпим, следва кумулативно да са налице описаните в закона предпоставки: време на извършване на строителството и строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че институтът за търпимост на строежа е неприложим в настоящия случай, поради недопустимост на строежа спрямо действащите тогава ПЗР както и спрямо сега действащите разпоредби на ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, свързани с причините наложили извършеното на строежа, като е изложил съображения, че те не са част по установяване на допустимостта му, следователно не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. Решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника по касационната жалба - кмета на община Сливен, следва да се присъдят направените и своевремено претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,