Решение № 7583 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Еко Енерджи мениджмънт ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат Грозданов, срещу решение 5993 от 19.10.2022 г., постановено по адм. дело 7537/2020 г. по описа на Административен съд София град с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и тази на оспореното от дружеството решение на Комисията за енергийно и водно регулиране и връщане на преписката на органа за произнасяне съобразно указанията на съда. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Райков взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не взема становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в производството, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и е допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Еко Енерджи мениджмънт ООД срещу т. ІХ.2 от решение Ц-27 от 01.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1 т. 8б от Закона за енергетиката, чл. 6, т. 1, чл. 32, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници и § 68, ал. 3 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 91 от 2018 г., § 34, т. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 41 от 2019 г. актуализира преференциалната цена на електрическата енергия от електрически централи, работещи с биомаса, получена от дървесни отпадъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци (комбинирано производство) с инсталирана мощност до 5 MW - 295.97 лв/MWh и определя премия за тази цена в размер на 205.96 лв/MWh, без ДДС. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие в съдебното производство на страната не е нарушено, решението е и мотивирано. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, в следните случаи: ежегодно в срок до 30 юни; когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи констатира съществено изменение на някой от тях. Преференциалните цени по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията и инвестиционните разходи; нормата на възвращаемост; структурата на капитала и на инвестицията; производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси; разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата; другите експлоатационни разходи. Преференциалната цена се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, на която се основава оспореното пред съда решение, Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата. Правилен е изводът в обжалваното решение, че КЕВР е изпълнила задължението си по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, като е определила коефициента, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 съобразно изискванията на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, което обстоятелство е установено от заключението на назначената по делото експертиза. Процентите на изменение на разходите по ал. 2, т. 6, 7 и 8 са съобразени с определените и обявени от министъра на земеделието, храните и горите годишни индекси за изменение на цените на суровините, тези за разходите за горива за транспорта са въз основа на средната пазарна цена на ценообразуващия елемент за предходната отчетна година, съответно тези за труд и работна заплата са определени въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. Следователно са спазени и изискванията на чл. 32, ал. 6, 7, и 8 ЗЕВИ. Формирането на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса при спазване на определените от закона правила основава изведената от първоинстанционния съд правилност на решението на КЕВР в оспорената му част. Неоснователен е доводът в касационната жалба за неправилно приложение на коефициента по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ от КЕВР, тъй като с него е са актуализирани отделни елементи на преференциалната цена, а не цялата цена, както постановява закона. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ коефициентът отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата, а не и на останалите елементи посочени в чл. 32, ал. 2 от същия закон. Неоснователен е и доводът , че актуализирането на цената следва да се извърши въз основа на конкретните показатели на дружеството жалбоподател, тъй като то е единственият производител на електрическа енергия по посочения в обжалваното решение начин. Изменението на цената следва и е определено по предвидения в закона начин при съобразяване изискванията на чл. 32, ал. 5, 6, 7 и 8 ЗЕВИ, които разпоредби не предвиждат съобразяване с индивидуалните особености на конкретната електрическа централа, а изменението се извършва въз основа на данни за конкретните елементи, определящи средни за страната показатели, удостоверени от посочените в закона органи. Не основава неправилност на решението соченото в касационната жалба, че изчисленията от КЕВР са извършени на база заложени 7000 часа работа на централите годишно, а не на 6000 часа, както е предвидено в първоначалното решение, определящо преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия. Видно от заключението на експертизата и представения ценови модел тази стойност е възприета с Решение Ц-17/01.07.2017 г. и последващо Решение на Ц-6/06.02.2020 г. за периода 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и за следващите периоди, като според заключението всяка стойност между 6000 и 8000 часа годишна работа би била приемлива. Неоснователни са и доводите за допуснати съществено нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. Административният орган е дал възможност и касационният жалбоподател се е запознал със съображенията му, подал е своевременно възражение, което е обсъдено при постановяване на оспореното решение. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сума в размер на 100 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. Второ АПК Върховният административен съд, трето отделение