Решение № 4054 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2014 г.

Решение № 4054 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Павлина Петрова Стефанова и Владимир Петров Спасов от гр. София в качеството им на наследници на Петър Спасов Илиев срещу Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 / идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, в частта досежно определеното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 68134.8610.25 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Кремиковци", землище Враждебна, целият с площ от 1.000 дка, за който е определено обезщетение в размер на 20 042 лв. Жалбоподателите не са доволни от размера на определеното обезщетение, считат същото за занижено и несъответно на действителните пазарни цени

Редовно призовани за съдебно заседание, жалбоподателите се представляват от адв. Симеонов, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, а по същество моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде изменено, като на жалбоподателите бъде присъден по-висок от определения от административен орган размер на полагащото им се обезщетение .

Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Ангелов оспорва жалбата.

Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители адв. Михайлов, юрк. Иванова и юрк. Белев, оспорват жалбата като неоснователна.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежни страни- наследници на адресата на решението на МС в атакуваната му част, видно от представено по делото удостоверение за наследници на наследодателя Петър Спасов Илиев срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представените в преписката доказателства, отчуждава се поземлен имот с идентификатор 68134.8610.25 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Кремиковци", целият с площ от 1.000 дка., записан в обжалваното Решение на МС № 811/2013 г. на наследници на Петър Спасов Илиев. Страните по делото не спорят, че процесният имот попада в земеделска територия и към датата на приемане на решението за отчуждаване се ползва като нива.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза и допълнителна такава, ценени от настоящия съдебен състав само частично в следния смисъл и по следните съображения:

Основната съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ е изготвена в два варианта: първи вариант - с включени пазарни аналози за земеделски земи, попадащи само в землището на бившето село Враждебна /към момента на приемане на обжалваното решение - вече квартал на гр. София/ и във втори вариант- с ползвани пазарни аналози за земеделски земи, находящи се към датата на постановяване на РМС № 811/2013 г. в район "Кремиковци" на СО, независимо от това в землищата на кои бивши села, понастоящем квартали на София, същите са били към датата на създаване на ТКЗС. Допълнителната СОЕ е изготвена както на база представени от административния орган пазарни аналози, така и на база представени от жалбоподателите такива.

Настоящият съдебен състав не основава правните си изводи на вариант Първи от заключението на основната СОЕ, тъй като същият противоречи на § 1а, т. 4, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост /ДР на ЗДС/, както и на решение по т. д. № 6/2014 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, съгласно които в градовете с районно деление /какъвто безспорно е град София/ "имоти, намиращи се в близост с отчуждавания", включително и при хипотезата на отчуждаван имот - земеделска земя, са имотите, разположени в един и същ район.

ВАС, трето отделение кредитира само частично анализа, направен от вещото лице, касаещ относимите пазарни аналози по вариант Втори от основната СОЕ и допълнителната СОЕ, като не приема за пазарни аналози следните, взети от вещото лице предвид при изготвяне на тези заключения сделки, а именно:

1. По вариант Втори от основната СОЕ- според ВАС не следва да се ползват като пазарни аналози по чл. 32, ал. 2 от ЗДС следните сделки:

• ипотека от 23.07.2012 г., акт № 9, том 15 относно 10.500 дка земеделска земя /т. 9 от Таблица № 2 от СОЕ/ - липсват доказателства същата ипотека да обезпечава покупко-продажба на недвижим имот, каквато е разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /ДВ бр. 105 от 2014 г./ и безпротиворечивата съдебна практика до датата на това изменение.

• нот. акт № 18 и нот. акт № 17, и двата от 4.09.2012 г. /описани под № № 1 и 2 в Таблица № 2, кв. Малашевци, СО, район "Кремиковци" от заключението на СОЕ/ - видно от съдържанието на тези нотариални актове /съотв. стр. 252 и сл. и стр. 257 и сл. по делото/, същите касаят продажба на идеални части от поземлени имоти, които както съгласно утвърдената съдебна практика, така и по силата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /ДВ бр. 105 от 2014 г./ не съставляват относими пазарни аналози.

1. По допълнителната СОЕ- според ВАС не следва да се ползват като пазарни аналози следните сделки:

• ипотека от 23.07.2012 г., акт № 9, том 15 относно 10.500 дка земеделска земя /т. 9 от Таблица № 2 от СОЕ/ - липсват доказателства същата ипотека да обезпечава покупко-продажба на недвижим имот, каквато е разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /ДВ бр. 105 от 2014 г./ и безпротиворечивата съдебна практика до датата на това изменение.

• нотариален акт за договорна ипотека № 013 /неправилно посочен от вещото лице като № 613/, том 1 от 16.02.2012 г. относно пет земеделски имота с подобни характеристики /т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 от таблицата на допълнителната СОЕ/ - по делото не са представени доказателства същата ипотека да обезпечава покупко-продажба на недвижим имот, каквато е разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /ДВ бр. 105 от 2014 г./ и безпротиворечивата съдебна практика до датата на това изменение.

При изключване на сделките, посочени по-горе, относимите пазарни аналози както по втори вариант на основната СОЕ, така и по допълнителната СОЕ са едни и същи - осем сделки с недвижими имоти с подобни характеристики, находящи се в район "Кремиковци", които с оглед определената цена на дка от самото вещо лице за тези осем сделки /от т. 1 до т. 8 от таблицата на в. л. и в двата случая/ водят до средна пазарна цена на дка в размер на 10 739.98 лв - т. е. определената цена по чл. 32, ал. 2 от ЗДС се явява по-ниска от размера на обезщетението за отчуждавания имот, определен от административния орган.

След като определеното от вещото лице/ след изключване от съда на неприложимите пазарни аналози/ обезщетение за отчуждавания имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу Решение на МС № 811 от 21.12.2013 г. в обжалваната му по това дело част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда.

Водим от изложеното, Върховният административен съд