Решение № 1803 от 16.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Данов, гр. Варна, [адрес] срещу решение 417/04.04.2022г., постановено по адм. дело 2758/2020г. по описа на Административен съд - Варна. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора в насока нищожност на АУЗД са неоснователни. За да е нищожен АА е необходимо същият да страда от такъв съществен порок, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици. Компетентността е първото от основанията, чиято липса би довела до евентуална нищожност на АА. Компетентността е определена в закон/в случая чл.107 /3/ ДОПК/, като по делото е установено безспорно, че издалият акта орган е бил определен надлежно със Заповед 2612/22.06.2015 г. от зам. кмета на Общината при условията на надлежно заместване, реализирано със Заповед 2602 от същата дата на Кмета. Възражението на касатора относно идентичността на датите на двете заповеди в случая е неоснователно. Тази за заместване е с по-малък номер, т.е. издадена е преди Заповедта, с която е бил определен органа, издал АА. Следователно, както правилно е приел и съдът, АУЗД е издаден от компетентен орган. Не се спори по делото, че актът е издаден в изискуемата по АПК писмена форма, като оплакванията на жалбоподателя са свързани с порока противоречие с материалния закон издаване при пълна липса на условията за неговото издаване, съответно невъзможност на АА да породи правни последици, а оттам и нищожност на същия, респективно неправилност на оспореното решение. Видно от доказателствата по делото, в случая е налице субект, имащ компетентността да прави задължително волеизявление с предмета по чл.107 /3/ ДОПК, актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, т.е. процесният акт не е нищожен. Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора, вкл. свързаните с последващото плащане на дължимото. Към момента на издаването на акта последното не е било сторено. В хода на административното и съдебното производства е установено, че имотът на подателя на жалбата, за който следва да се заплащат ДНИ и ТБО е в границите на района, в който общината извършва съответните услуги по чл.62 от ЗМДТ. По делото са представени и са налични доказателства от които е видно, че същите са били реално предоставени от общината за процесния период, поради което и жалбоподателят дължи заплащане на таксите за тези услуги. Размерът на задълженията е потвърден със заключението на неоспорената допълнителна ССчЕ. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес - 3 753.48 лв. и разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в размер на 483.61 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,