Решение № 3852 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2019 г.

Решение № 3852 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Южен" - община Пловдив срещу Решение № 2653/13.12.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2977/2017 г., с което е отменена негова Заповед № 47-РОА-508 от 27.09.2017 г. за премахване, на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, на едноетажна сграда с идентификатор 56784.530.189. 1 по КККР на гр. Пловдив (собственост на А. К.), тъй като поради възникнал пожар и естествено износване е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за ползване, застрашена от самосрутване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и без възможност да се поправи или заздрави.

Ответникът А. К. е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Установяването на съда е, че сградата е опасна, негодна за използване и вредна в санитарно-хигиенно отношение. Отмяната на заповедта е мотивирана с констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, въз основа на която е формирана позицията, че сградата не е непосредствено застрашена от самосрутване и е възможно да се поправи чрез извършване на реконструкция и основен ремонт. Решаващият извод на съда за липсата на предпоставки от фактическия състав по чл. 195, ал. 6 ЗУТ е неправилен по две причини.

а. Основанията, обуславящи правомощието да се нареди премахване на строеж в хипотезата по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, са две групи и те трябва да са налице едновременно: аа) поради естествено износване или други обстоятелства обектът да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и бб) строежът да не може да се поправи или заздрави. Дори и сградата да не е застрашена от самосрутване (въпреки че и вещото лице не е дало еднозначен отговор на този въпрос), а с оглед състоянието й подобно развитие въобще не е изключено, наличието на някое от другите обстоятелства, които са алтернативни, кумулативно с невъзможността за поправяне или заздравяване на строежа е достатъчно за възникване на упражненото със заповедта правомощие.

б. Правилно по принцип съдът е ценил експертизата в констативно-съобразителната й част. Крайното заключение обаче относно възстановяването на експлоатационната годност на конструкцията на сградата в контекста на втората предпоставка по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, което предполага, освен експертен, и правен анализ, е възприето безкритично. Като резултат преценката за незаконосъобразността на административния акт е погрешна.

2. Според експертизата състоянието на сградата, строена през 1939 г., е много лошо.

а. Освен пораженията от възникнал пожар и естествената амортизация, в продължение на 80 години не са извършвани действия по обезопасяване на остатъците от по-нататъшно доразрушаване, сградата е изоставена за достъп, а падащи предмети заплашват преминаващите по тротоарите лица и тези, които са влезли в имота и сградата. На място не могат да се установят описаните в протокол за делба от 1998 г. помещения. След опожаряването на сградата практически са останали само ограждащите зидове от 4-те страни и един преграден вътрешен зид; по част от зидовете има значителни пукнатини, подовата конструкция между етажа и мазето е разрушена, а покривната изцяло липсва.

б. Възстановяването на експлоатационната годност на конструкцията изисква значителни видове СМР – изцяло трябва да се президат западната фасадна стена и преградния зид, необходима е направа на нови под и покривна конструкция, саниране на цялата тухлена зидария, нов наклонен покрив и надзид и множество други детайлно описани от вещото лице строителни работи по евентуална реконструкция на сградата.

3. При горните констатации за фактическото състояние на сградата, което търпи и допълнително неблагоприятно развитие с течение на времето (СТЕ е от ноември 2018 г.), заключението за възможността сградата да бъде поправена и заздравена е необосновано и не отговаря на смисъла и съдържанието на понятието по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за поправяне и заздравяване.

а. Възлагането върху собственика на задължението да осъществи необходимите ремонтни и възстановителни дейности със заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ предполага отношение между компрометираната и същинската част на сградата като на част към цяло, с други думи в основната си част обектът следва да съществува, а въпросните дейности да се състоят в подмяна и/или укрепване на елементи и материали, които не засягат самата му индивидуализация и привеждат неговото състояние в съответствие с дължимото по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ – вж. чл. 195, ал. 1 от закона. В противен случай целта на акт по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, нареждащ извършването на конкретни дейности по поправяне и заздравяване, и то в определен срок, не би могла по презумпция да бъде постигната.

б. Сградата е негодна функционално, а техническото й състояние е дотолкова влошено, че не позволява тя да бъде определена дори като "груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 ДРЗУТ – покривът липсва, по тухлената зидария има сериозни пукнатини и се нуждае от цялостно саниране, невъзможна е въобще идентификацията на помещенията, от които се е състоял обектът. Видовете и естеството на СМР по възстановяването са дотолкова значителни, че биха надхвърлили като обем и стойност останалата част от конструкцията на постройката. В случая дейностите по т. нар. реконструкция са съществени в степен, която ги приравнява като последица на извършването на нов строеж, а не на поправяне и заздравяване на съществуващ.

От друга страна, основният ремонт и реконструкцията, по аргумент от дефиниращите понятията разпоредби съответно на т. 42 и т. 44 на § 5 ДРЗУТ, са свързани по хипотеза с частично възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи или основни части на строежа за постигане на предвидените от закона цели на двете дейности, т. е. за разлика от разглежданата сграда, се основават на наличието на строеж, притежаващ определени характеристики, които да бъдат обект на запазване и подобряване.

4. Обективното положение на сградата аргументира заключението, че административният орган законосъобразно е разрешил конкуренцията между волеизявленията по ал. 4 и ал. 6 на чл. 195 ЗУТ. Разпореденото засягане на правата на заинтересованото лице не нарушава и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК – при отречената възможност за поправяне и заздравяване на строежа целта, стояща зад издаването на заповедта, не може да бъде реализирана с различна по вид и по-благоприятна мярка.

Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбата срещу административния акт - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение