Решение № 4260 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15629/2010 г.

Решение № 4260 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15629/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Славчо Георгиев Георгиев, против решение № 1188 от 25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 881/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Z-504 от 25.03.2010 г., на кмета на община Созопол, с която му е отказано да придобие право на собственост върху земеделска земя - предоставен му за ползване имот № 44, с площ от 350 кв. м, в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м. "Голям Росен баир" в землището на с. Атия, с описани граници. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед на кмета на община Созопол. Ответникът - кметът на община Созопол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорваният административен акт - заповед от 25.03.2010 г. на кмета на община Созопол, с която е отказано придобиване на правото на земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е законосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. От представените по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят не е отговарял на изискванията на § 4а, ал. 1 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изградената в имота паянтова стопанска постройка не представлява сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. По отношение на § 4б е било установено, че имотът се намира на по-малко от 10 км от крайбрежната ивица, което е пречка за неговата продажба, независимо от намиращите се в него насаждения. Извършените в имота подобрения, посочени в касационната жалба, ще бъдат изплатени на лицето при евентуалното връщане на имота на бившите собственици. Това обстоятелство обаче не представлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Бургаския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против отказа на кмета на община Созопол да му бъде признато право на трансформация на правото на ползване върху предоставения му, описан по-горе имот, в право на собственост. Отказът е мотивиран с липса на основания по § 4а, ал. 1 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата, събрани по делото съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал в срок искане за придобиване на имота, както и че се легитимира като ползувател - удостоверение № 451 от 30.11.1983 г. за предоставен по реда на ПМС № 11/2.03.1982 г. имот от 350 кв. м в м. "Голям Росен баир", в землището на минно селище Росен, понастоящем с. Атия. Комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е разгледала искането като в протокол № 3 от 30.11.2009 г. е посочила, че не са налице основанията на § 4а, ал. 1 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота не е изградена сграда до 31.03.1991 г., както и е разположен на по-малко от 10 км от бреговата ивица и се намира върху земя, подлежаща на реституция на бивши собственици. Въз основа на тези констатации на помощния орган, кметът на община Созопол е постановил отказа си. При тези данни съдът е приел, че оспорената заповед не страда от пороци по чл. 146 от АПК, тъй като не са налице основанията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - съгласно неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, изградената в имота постройка представлява дървена паянтова барака - стопанска постройка, с площ от 5.60 кв. м, т. е. не удовлетворява изискванията за сграда, визирани в § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Освен това не са налице и основанията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът се намира на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. И по двата текста липсва по една от императивно изискуемите в кумулация предпоставки за придобиване на правото на собственост. По тези съображения съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма при спазване на материалния закон и административнопроцесуалните правила. Тези изводи на съда са правилни и са съобразени с установените по делото факти. Безспорно е, че жалбоподателят е ползувател с надлежно предоставено му право на ползване върху имот - земеделска земя, по силата на акт, попадащ в приложното поле на § 63 на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Имотът не е застроен със сграда - в него е реализирана само стопанска паянтова постройка за подслон и инвентар, т. е. същата е такава по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 1 от ППЗСПЗЗ, която не удовлетворява изискването за сграда и съответно правилно е прието, че не са налице основанията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост. За изискванията на този текст са ирелевантни обстоятелствата, че мястото е облагородено, както и че стопанските постройки са построени още през 1984 г., каквито са възраженията в касационната жалба. Неоснователни са и възраженията по отношение приложението на нормата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е спорно по делото, че имотът е разположен по-близо от 10 км от бреговата ивица, т. е. налице е забраната, визирана в същия текст за придобиване на правото на собственост. Съдът обаче не е обсъдил едно от основните възражения в жалбата против оспорената заповед. В същата изрично е посочено, че ползувателският имот се намира в терен, който никога не е бил частна собственост, а е бил собственост на МОК "Бургаски медни мини", т. е. държавна собственост. В тази връзка с молба от 26.05.2010 г. страната е оспорила данните, посочени от община Созопол в писмо № 11-03-211 от 14.05.2010 г., че местността "Ачмите" по КВС, землището на гр. Черноморец е идентична с местностите "Ново селище" и "Голям Росен баир" и двете в землището на с. Атия. Към писмото от общината са представени скици и справка за възстановени по чл. 18, ал. 1 от ППЗСПЗЗ земеделски земи на посочените в справката лица, като същите касаят само местността "Ачмите" в землището на Черноморец. Представена е и справка за постановени откази за възстановяване на собствеността. Жалбоподателят в искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза е поставил задача на вещото лице са установи дали процесният имот подлежи на възстановяване на бивши собственици. От своя страна съдът също при формулиране на задачата на вещото лице е изискал отговор на въпроса дали имотът подлежи на възстановяване на бивши собственици, съответно да бъдат посочени същите. В заключението си вещото лице е отговорило, че за м. "Голям Росен баир" няма издадени решения за възстановена собственост, както и че не е изготвен помощен план и ПНИ. Освен това експертът е посочил, че списъци на бивши собственици са изпратени на община Созопол, като същите ще бъдат разгледани при изработване на посочените планове. Цитираните доказателства също не са обсъдени от съда, както не е обсъдено и възражението, че имотът не е собственост на бивши собственици. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила и се е отразило и на изводите на съда относно приложението на материалния закон, тъй като съдът не е обсъдил приложението на нормата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ако действително процесният имот не е бил собственост на бивши собственици, то тогава е ирелевантна липсата на изградена в него постройка, което обстоятелство е относимо към изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е ирелевантно и обстоятелството, относно отстоянието на имота от бреговата ивица, което е свързано с приложението на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ не поставя такива изисквания, но съдът не е обсъдил нейното приложение. С това е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Ако съдът е считал, че не са събрани достатъчно доказателства относно наличието на реституционни претенции за имота, то е следвало да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и да укаже на жалбоподателя да представи съответните доказателства. Съдът не е сторил това, което също съставлява съществено процесуално нарушение. В резултат делото е останало и неизяснено в пълнота, което се е отразило и на приложението на материалния закон. Посоченото налага неговата отмяна, като същото се върне на същия съд за ново разглеждане, на основание чл. 222, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане, следва да се обсъди възражението за липса на бивши собственици на спорния имот, като в тази връзка се съберат и допълнителни доказателства, в това число при необходимост и нова експертиза, която да обсъди графичния материал и даде обосновано заключение относно идентитета или различието на местностите в землищата на с. Атия и гр. Черноморец - "Ачмите" (Старо селище) "Голям Росен баир", "Ново селище", за които данните по делото са противоречиви - според вещото лице "Ачмите" и "Голям Росен баир" са идентични (без да са посочени основания за този извод), а според представените от община Созопол извадки (неясно от какъв план) същите местности са съвсем различни. Ако се установят бивши собственици същите следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,