Решение № 9260 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2015 г.

Решение № 9260 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на ПП "Движение за права и свободи", гр. София, представлявана от Лютви Ахмед Местан, подадена чрез представителя по пълномощие Мустафа Сали Карадайъ, срещу Решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г., поправено с Решение № 1525-МИ/НР от 19.08.2015 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, за назначаване на общинските избирателни комисии за провеждане на изборите за общински съветници и кметове и за националния референдум на 25.10.2015 г., в частта относно определяне на парламентарно представените партии и коалиции, които имат право на представителство в ОИК, както и в частта относно разпределението между парламентарно представените партии и коалиции, включително и в частта относно определяне на различен брой заместник - председатели в ОИК. В жалбата са релевирани възражения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон - нарушения на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ИК с доводи, че в Приложение № 1 на шесто място е посочена КП "България без цензура", която вече не фигурирала в регистъра на ПГ в 43-то Народно събрание; твърди се нарушение на чл. 76, ал. 5 от ИК, както и на чл. 80, ал. 1 от същия кодекс, с доводи за нарушен баланс на представителство. По подробно изложени съображения в жалбата, жалбоподателят моли ВАС да отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Централната избирателна комисия (ЦИК), чрез процесуалните си представители Румяна Сидерова и Мария Бойкинова - упълномощени с решение № 9 от 23.03.2014 г. на ЦИК нейни членове, оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Представят доказателства. Претендират потвърждаване на атакуваното решение. Заинтересованата страна - КП "България без цензура" - не взема становище по жалбата и не изпраща представител. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК, тъй като видно от приложената разпечатка от страницата на БТА в интернет, решението на ЦИК е публикувано на 19.08.2015 г., а жалбата е подадена в ЦИК на 21.08.2015 г. от упълномощено за целта лице. Разгледана по същество, е неоснователна: С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г., поправено с Решение № 1525-МИ/НР от 19.08.2015 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 74, 75, 76, 77, 80 и 81 от ИК; § 1, т. 10 от ДР на Изборния кодекс, чл. 7, ал. 1, изреч. 3 и § 2 от ПЗР на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, ЦИК е приела решение за назначаване на общински избирателни комисии (ОИК) в изборите за общински съветници и за кметове, едновременно с произвеждането на националния референдум на 25.10.2015 г.; формулирани са изискванията към членовете на общинските избирателни комисии и е определен статута на членовете на ОИК. С решението са оповестени парламентарно представените партии и коалиции и броя на депутатите им. Определени са правилата за съставяне на комисиите, както и за ръководните им органи; общият брой на членовете на ОИК и тяхното съотношение съобразно парламентарното им представителство. Изготвен е образец на декларация по чл. 81 във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ИК. Видно от данните по административната преписка, на проведеното заседание на Централна избирателна комисия от 18.08.2015 г., обективирано в протокол № 221, при осъщественото гласуване от 15 членове на ЦИК, "за" предложения проект са гласували поименно посочени 12, съответно - "против" - 3 броя членове на ЦИК. Решението е прието. В съдебно заседание са представени доказателства, представляващи: Входящ регистър на коалициите за участие в изборите за народни представители за Народно събрание на 5.10.2014 г., където под № 4/18.08.2014 г. е записана Коалиция "България без цензура" с описаните партии, съставляващи коалицията - "България без цензура", "Земеделски народен съюз", Движение "Гергьовден", "Лидер" и "Български демократичен съюз" "Радикали" с отбелязване за извършена регистрация с решение на ЦИК № 741-НС/20.08.2014 г.; в последствие е записано и допълнително споразумение за присъединяване на ПП "Партия на българските жени" и на ПП "Съюз на свободните демократи", обективирано в решение на ЦИК под № 767-НС/21.08.2014 г.; заявлението за регистрация на коалицията; Удостоверение за регистрация на коалиция № 8/21.08.2014 г., удостоверяващо регистрацията на коалиция "България без цензура", в която участват следните партии: "България без цензура", "Земеделски народен съюз", Движение "Гергьовден", "Лидер", "Български демократичен съюз", "Радикали", "Съюз на свободните демократи" и "Партия на българските жени" за участие в изборите за народни представители на 5.10.2014 г.; удостоверения за регистрация на партиите в СГС, ТО. Представено е Решение № 1317- НС от 10.10.2014 г., с което са обявени за избрани народните представители в 43-то Народно събрание. С писмо от председателя на Народното събрание № АД-536-00-20/25.08.2015 г. до председателя на ЦИК са представени Списък на парламентарните групи в 43-то Народно събрание; писмо за образуването на Парламентарна група на ПП "ГЕРБ"; писмо за образуването на Парламентарна група на "БСП лява България"; писмо за образуването на Парламентарна група на ПП "Движение за права и свободи"; писмо за образуването на Парламентарна група на "Реформаторски блок"; писмо за образуването на Парламентарна група "Патриотичен фронт"; писмо за образуването на Парламентарна група "Български демократичен център"; писмо за образуването на Парламентарна група на "АБВ"; писмо за образуването на Парламентарна група на партия "Атака"; справки за народните представители, членуващи в ПГ "Български демократичен център"; писмо до Председателя на Народното събрание вх. № 452-25-1/27.10.2014 г., с което се уведомява, че поименно изброените народни представители са взели решение на проведено заседание на 27.10.2014 г. за образуване на парламентарна група с наименование "Български демократичен център" и молбата им да бъде вписана групата с нейното ръководство в специалния регистър на Народното събрание. В съдебното заседание е предоставена за сведение и формулата за изчисляване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции при разпределение на местата в съставите на ОИК. Настоящата инстанция намира, че атакуваното Решение на ЦИК е взето от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразно. По съображенията в жалбата: На първо място, твърди се нарушение на нормата на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ИК, тъй като в т. 3 от Решението е било посочено наименование на коалиция от партии в шесто тире, каквото не фигурира сред наименованията на парламентарните групи в регистъра на ПГ в 43-то Народно събрание. Касае се за Коалиция "България без цензура", посочена като парламентарно представена коалиция, състояща се от 14 депутати. Видно от представената справка, същата коалиция е заменена от парламентарна група "Български демократичен център" със същия брой депутати. Съгласно § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ИК, по смисъла на кодекса "Парламентарно представени" са партиите и коалициите, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избор. Предпоставките са дадени кумулативно - партиите и коалициите да са участвали на последните избори за народни представители и да имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избор, т. е. към 10.08.2015 г., когато с президентски указ са насрочени изборите за общински съветници и за кметове и за националния референдум на 25.10.2015 г. Видно от представените доказателства, Коалиция "България без цензура" е била регистрирана за участие в изборите за народни представители на 5.10.2014 г. и е станала парламентарно представена сила при сформиране на парламента с избрани народни представители в 43-то Народно събрание. В последствие, народните представители от листите на Коалиция "България без цензура" са сформирали парламентарна група "Български демократичен център". Налице е идентичност в имената на депутатите. От Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /в сила от 18.06.2013 г., действащ към образуване на парламентарна група "Български демократичен център"/ е видно, че народните представители могат да образуват парламентарни групи при спазване на определения в правилника ред - подаване на заявление за регистриране на парламентарна група след вземане на съответното решение и при спазване на минималния брой народни представители за образуване на група. Този ред е спазен, тъй като народните представители членували в Коалиция "България без цензура" са взели решение за образуване на нова група, подали са заявление за вписването й в специалния регистър на Народното събрание и същата група е била вписана под наименованието - "Български демократичен център". Това обстоятелство е удостоверено от представените регистри на Народното събрание и от Писма от Председателя на Народното събрание изх. № АД-536-00-17/18.08.2015 г. и изх. № АД-536-00-20/25.08.2015 г. до Председателя на ЦИК, с които се удостоверяват парламентарно представените партии и коалиции, участвали на последните избори за народни представители на 5.10.2014 г., които имат парламентарна група в 43-то Народно събрание към датата на издаване на Указ № 162/10.08.2015 г. на Президента на Република България. В тях е посочена КП "България без цензура" - Парламентарна група "Български демократичен център", състояща се от 14 депутати. Тези доказателства, представляващи официални документи, не са оспорени от жалбоподателя относно удостоверяващите се в тях обстоятелства. Предвид на изложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице нарушение на нормата на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ИК. Вторият довод в жалбата касае нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ИК досежно съотношението между членовете в ОИК, предлагани от парламентарно представените партии и коалиции, тъй като то трябва да е същото, каквото е и съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание. Посочено е, че се използва "методът на на големия остатък", който не е обяснен. В жалбата се твърди, че при нарушение на съотношението, предвид чл. 76, ал. 5 от ИК, се нарушава законовото изискване за спазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в ОИК. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ИК при назначаването на членовете по ал. 4, включително председател, заместник-председател и секретар, се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Ал. 4 на същия член, към който препраща ал. 5 предвижда парламентарно представените партии и коалиции да предлагат членове на общинската избирателна комисия, включително председател, заместник-председатели и секретар, според броя на избирателните секции на територията на общината, както следва: 1. с до 150 избирателни секции - до 11 членове; 2. с над 150 избирателни секции - 13 членове; 3. за районите в градовете с районно деление - 17 членове; 4. за Столичната община - 19 членове. Формиращите показатели представляват данни, взети към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори и броят на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание, както и общият брой на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание. Методът на "най-големия остатък" е използван във възприетата методика за работа, той е залегнал и в чл. 250 от ИК. За да изпълни разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ИК, ЦИК е изработила формула за изчисление, именно за да спази съотношението на парламентарно представените партии и коалиции в цитираната разпоредба при сформиране на ОИК. Спазено е съотношението между парламентарно представените партии и коалиции и съставът на ОИК за малките и големите населени места, както и за градовете с райониране предвид на изработената формула за изчисляване. ЦИК е съобразила броя на депутатите във всички парламентарно представени сили, които следва да имат представителство в ОИК, съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ИК, за да се гарантира именно тяхното представителството в комисиите при спазване на съотношението им в Парламента. ОИК се назначава и съотношението между предложените от партиите и коалициите нейни членове се определя в рамките на всяка отделна община, т. е. на всяка отделна ОИК. Предвид на изложеното, настоящата инстанция намира изложеното възражение в жалбата за неоснователно. На трето място в жалбата се твърди, че необосновано и в нарушение на закона ЦИК е допуснал възможността в съставите на ОИК да бъдат включени лица, които не отговарят на изискванията на чл. 80, ал. 1 от ИК, позовавайки се на декларацията - приложение към решението, тъй като е съществувала възможността в ОИК да се назначават лица, които нямат право да гласуват в съответната община.