Решение № 1960 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2018 г.

Решение № 1960 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Добрич против решение № 440 от 9.11.2017 г. по адм. д. № 316/2017 г. на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил заповед № 851 з-34/20.04.2017 г. на началника на сектор "ПП". Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че оспорения отказ за пререгистрация на моторното превозно средство е законосъобразен, тъй като не е установен автентичният идентификационен номер на рамата на автомобила, което е една от законовите предпоставки за неговата регистрация, респ. пререгистрация. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на С. Т. бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът С. Т., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд, по жалба на С. Т., е отменил заповед № 851 з-34/20.04.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич за пререгистрация на лек автомобил "Санг Йонг Рекстон", рама № KPTG0 B1 FS6 P205753, по документи внос от Италия, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Т., съобразно дадените указания. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа страна, че по подадено от Т. заявление за първоначална регистрация на описания лек автомобил е извършена идентификация на превозното средство, като не е установен набит номер на рама и автомобилът е бил насочен към комисията по МПС при ОД на МВР- Добрич. Комисията също не е разчела номера на рамата поради силна корозия на указаното от производителя място. Установени са само седма и осма позиция, съответстващи по регистрационни документи. На колонката на предна лява врата е наличен заводски VIN стикер, съвпадащ с този по документите. Установено е, че номерът на двигателя е автентичен. Съдът е установил от данните по административната преписка, че според направената експертна справка от НТЛ при ОД на МВР - Добрич не е установен заводски набит идентификатор, констатирана е корозия и следи от механична интервенция, като номерът не е разчетен. Установени са седма и осма позиция "1" и "F", съответстващи по документи. На колонка на предна лява врата е установен стикер с данни за номер на рама. На напречна греда в двигателния отсек са установени набити позиции, съвпадащи с последните шест цифри от номера на рама. За цялостната проверка е изготвена и изпратена докладна записка до началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Добрич. При тези фактически установявания административният орган е издал оспорения отказ. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. При анализ на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 - 4 ЗДвП и въз основа на представените по делото доказателства съдът е съобразил, че С. Т. е собственик на процесния автомобил, като същият е закупен и внесен в страната от Италия, където не са извършвани заличаване или подправяне на идентификационния номер. Приел е, че автентичният индентификационен номер, поставен от производителя, е установен в хода на производството пред административния орган, поради което е ирелевантно обстоятелството, че не всички позиции са разчетени при действията на административния орган. Съдът се е позовал на § 2, т. 8- 9 от Наредба І -45 от 24.03.2000 г., като е обосновал извод, че нормативната уредба не ограничава начините, по които може да бъде извършена индентификация. Поради това е приел, че автомобилът е индентифициран, поради което следва да бъде регистриран, а оспореният отказ е отменил като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а според ал. 3 на същата разпоредба превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи - Инструкция на МВР № I-185 от 06.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата там, където производителят фабрично го е поставил. Следователно законодателят не въвежда абсолютна забрана за регистрация на автомобил с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Такава регистрация е допустима по силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП при възстановяване на автентичния идентификационен номер, поставен от производителя по реда на Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г. Но предвидената в този акт процедура е самостоятелно административно производство, което предхожда производството по регистрация на автомобила и което, видно от данните по делото, не е било проведено в конкретния случай. Съгласно Инструкцията, страната има субективно право да поиска възстановяване на поставения от производителя номер. Упражняването на това субективно право зависи от преценката на носителя му. В тази връзка следва да се посочи, че административният орган няма задължение в рамките на производство по искане на регистрация да установява действителното съдържание на номера на рамата, който е и идентификационен номер. В това производство по регистрация се изисква само констатиране на автентичността, респ. липсата на такава вследствие на определени обстоятелства. Във втората хипотеза органът действа в условие на обвързана компетентност и е длъжен да откаже регистрация. В конкретния случай е безспорно установено, че номерът на рамата е заличен. Според касационния съдебен състав няма данни да е установен автентичният идентификационен номер на процесното МПС. Обстоятелството дали е "установяем" е относимо към следващата, предвидена в Инструкцията, процедура. Регистрацията ще бъде допустима след успешно провеждане на производство по възстановяване на идентификационния номер на пътното превозно средство по реда на Инструкцията. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, по същество, бъде постановено ново, с което жалбата на С. Т. бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора разноски в полза на касационния ответник не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд