Решение № 4926 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2019 г.

Решение № 4926 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Ямбол, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 97/27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 356/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен. С последното по жалбата на СД "Къчеви - МН и Сие" гр. Сливен, представлявано от управителя Х. Къчев е отменено уведомително писмо изх. № 01-283-2600/985 от 27.11.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Ямбол, в частта с която не е одобрен за участие в дейност 14.2.2 "Осигуряване на свободно движение на открито (ДПЖ) от подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", относно заявени 331 бр. ДПЖ или 49,65 ЖЕ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Заявено е възражение за прекомерност по искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - СД "Къчеви -МН и Сие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касационен ответник, срещу уведомително писмо № 01 - 283 - 2600/985 от 27.11.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФ"Земеделие" - Ямбол, в частта с която не е одобрен за участие в дейност 14.2.2 "Осигуряване на свободно движение на открито (ДПЖ) от подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", относно заявени 331 бр. ДПЖ или 49, 65 ЖЕ по мярка "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020 г. във връзка с подадено от СД "Къчеви - МН и Сие" заявление с УИН № 20/14/2.0.0360 за подпомагане по мярка "Хуманно отношение към животните" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд - Сливен е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Ямбол за ново произнасяне, с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. За да постанови посоченият резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, въпреки че от изложените мотиви не става ясно, кое е конкретното правно основание за отказ за одобрение за подпомагане. Съдът е счел, че писмото не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за надлежно мотивиране на акта и разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г., която също изисква уведомителното писмо за одобрение или неодобрение да съдържа мотиви. На следващо място, съдът е приел, че в писмото не е посочено по какъв начен е установено неспазване на изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 г., което представлява нарушение на изискването за форма. Независимо от констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е разгледал спора по същество и е стигнал до извода, че същото е издадено и в нарушение на материалния закон. От представените по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с приетата по делото комплексна съдебна експертиза, съдът е приел, че дружеството разполага със значително по - голяма площ за пашуване от минимално необходимата, съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С процесното уведомително писмо СД "Къчеви - МН и Сие" не е одобрен за участие за дейност 14.2.2 "Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ДПЖ) от подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", относно заявени 331 бр. ДПЖ или 49, 65 ЖЕ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020 г. Като основание за постановения отказ в писмото е посочено, че в подаденото заявление за подпомагане не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейност 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/, което е в нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на Административен съд - Сливен, че в уведомителното писмо не е посочено по какъв начин е установено неспазването на това изискване на чл. 4, ал. 5 от Наредбата и към делото не са ангажирани доказателства, установяващи неговото неизпълнение. От изложените твърдения в касационната жалба е видно, че административният орган е приложил данните, които кумулира ИСАК в резултат на извършените административни проверки по декларираните от кандидата данни. Касатора твърди, че няма как да извършва друга, различна от автоматизираната проверка и да подложи на допълнителна преценка заявената от кандидата информация. Тези твърдения, касационната инстанция намира за неоснователни. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. регламентира, че Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, извършва административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на дейностите. Съгласно чл. 25 от същата Наредба, ДФ" Земеделие" - Разплащателна агенция, съвместно с БАБХ извършва проверка на място за изпълнение на дейностите, заявени за подпомагане от земеделските стопани, а по силата на чл. 27 от Наредбата при извършване на контрол за изпълнение на изискванията на тази Наредба, както и документите свързани с подпомаганата дейност, ДФЗ - РА, може да използва всяка информация за животновъдния обект, налична в БАБХ, включително констативен протокол по проверка за регистрация на животновъдния обект. Безспорно е, че в случая процесното писмо е издадено без извършване на необходимите проверки, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да е дадена възможност на заявителя в случая да представи доказателства в подкрепа на данните си в заявлението, поради което изводите на административният съд, че оспореното писмо е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК са правилни и законосъобразни. На следващо място правилни са изводите на съда и за противоречие на уведомителното писмо с материалния закон. На 30.07.2017 г. СД "Къчеви - МН и Сие" подава заявление за подпомагане УИН 20/2710117/15303 по мярка 14.2.2 "Хуманно отношение към животните за осигуряване на свободно отглеждане на открито" 331 броя овце. По мярка 14.2.2 "Хуманно отношение към животните за осигуряване на свободно отглеждане на открито", дружеството е регистрирало и заявило един животновъден обект с рег. № 8881 - 0022, намиращ се в землището на с. Калояново, община Сливен. Видно от представените по делото ветеринарно - медицински свидетелства за придвижване на животни, осъществени са движения от животновъден обект на отглеждане в с. Тополчане до животновъден обект в с. Колояново на 331 бр. ДПЖ и второ движение в обратна посока от животновъден обект пасище за ДПЖ с рег. № 8881 - 0022 с. Калояново до животновъден обект на отглеждане с. Тополчане с рег. № 8880 - 0606, съгласно ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване на животни. Съгласно приетото по делото заключение на комплексната съдебна експертиза, неоспорено от касатора, изискуемата площ за 331 броя овце, отговарящи на 49, 65 бр. ЖЕ е 24, 83 ХА. За кампания 2017 г. по схеми и мерки за подпомагане на площ СД "Къчеви - МН и Сие" заявява за подпомагане в землището на с. Калояново 77, 28 ХА, като заявените в ИСАК парцели са посочени в таблица 1 от заключението. Според заключението на вещите лица всички заявени площи са постоянни или временни пасища за паша на животни и при заявени и регистрирани от дружеството в ИСАК 77, 28 ХА и в заявлението за подпомагане 331 ДПЖ, равняващи се на 49, 65 ЖЕ се получава резултат от 0, 64 ЖЕ/ХА, което отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 г. дружеството да осигури до не повече от 2 ЖЕ/ХА. При тези данни от заключението на вещото лице, че дружеството е кандидатствало по мярка 14.2.2 "Осигуряване на свободно отглеждане на открито" с животновъден обект в с. Калояново с площ 77, 28 ХА, правилни са изводите на първоинстанционният съд, че същият разполага със значително по - голяма площ подходяща за пашуване от минимално необходимата, съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. и за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА. На следващо място, както правилно е приел първонистанционният съд за установено от заключението на вещите лица, дружеството е кандидатствало по мярка 14.2.2 "Осигуряване на свободно отглеждане на открито" с животновъдния обект в с. Калояново, а не с този в с. Тополчане, като разстоянието между двата обекта не било значително и всички пасища на дружеството се намирали в землището на с. Калояново, но част от тях били във физически блок, който носи ЕКАТТЕ на с. Тополчане. Изложеното налага извода, че административният акт е постановен в противоречие с приложимата материално правна уредба, а именно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., поради което правилно е отменен от първонистанционният съд. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло мотивите в първоинстанционното съдебно решение, като правилни и законосъобразни и не е необходимо да ги преповтаря. Предвид горното, настоящият състав приема, че атакуваният съдебен акт е обоснован и издаден в съответствие с приложимия материален закон. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски не се присъждат тъй като такива не са претендирани от ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение