Решение № 13194 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8970/2014 г.

Решение № 13194 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8970/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Община Разлог и от министъра на околната среда и водите, против решение № 5783 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1057/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е обявено за нищожно решение № 25-ПР / 2012 г. на министъра на околната среда и водите. Доводите за пороци на съдебното решение, развити в касационната жалба на Община Разлог, релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК: недопустимост, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводственото правило за извършване на преценка на всички доказателства по делото, неправилно прилагане чл. 119а от Закона за водите (ЗВ), § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Доводите за пороци на съдебното решение, развити в касационната жалба на министъра на околната среда и водите, релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, нарушение на съдопроизводственото правило за извършване на преценка на събраните доказателства по делото, неправилно прилагане на чл. 13а от Закона за управление на отпадъците (ЗУО - отм.), чл. 93, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Ответниците Марин Борисов Янков от с. Баня, общ. Разлог, обл. Благоевград и Сдружение с нестопанска цел "Баненска буна - 2011" със седалище в с. Баня, общ. Разлог, обл. Благоевград, са оспорили двете касационни жалби в писмени отговори. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е образувано по жалба на Марин Борисов Янков от с. Баня, общ. Разлог, с искане да бъде обявена нищожността на решение № 25-ПР от 17.04.2012 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение "Промяна в инвестиционно предложение за "Изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци - Разлог и предприятие за предварително третиране на отпадъци за общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда в землище на с. Баня, община Разлог". В решението са изложени мотиви, че няма вероятност промяната, състояща се във включването към площадката на бъдещото депо на част от полски път с № 000085, с площ от 3.294 дка, да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Доводите за нищожност, изложени в жалбата на Марин Борисов Янков от с. Баня, общ. Разлог, са свързани с компетентността на административния орган - издател на акта. Към жалбата се е присъединило Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Баненска буна - 2011" със седалище и адрес на управление в с. Баня, общ. Разлог, което в писмена молба е изложило съображения за нищожност на акта поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила на Закона за опазване на околната среда и на материалноправните норми на чл. 118, ал. 2, т. 6 и чл. 119, ал. 4 от Закона за водите предвид обстоятелството, че площадката, определена за изграждане на депото (с разширението на площ от около 30 дка на брега на р. Драглишка), ще попадне в зона за защита на водите. И двамата жалбоподатели имат качество на "заинтересувани лица" по смисъла на чл. 99, ал. 6 от ЗООС, на които е предоставено право на жалба срещу решението да не се извършва ОВОС. Правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи е гарантирано от чл. 55 от Конституцията на Република България. Опазването на околната среда се основава на принципа за достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда (чл. 3, т. 11 от ЗООС), без да се придава правно значение на участието на лицата в административното производство по реда на ЗООС като предпоставка за участието им в съдебното производство. Екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство, представляват "засегнатата общественост" по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС, чиито права и законни интереси от поддържане на здравословна околна среда са непосредствено засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от осъществяване на инвестиционното предложение. Видно от представеното удостоверение по ф. д. № 57/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, Сдружение с обществено полезна дейност с фирма "Баненска буна - 2011" със седалище и адрес на управление в с. Баня, общ. Разлог, е създадено с цел и предмет опазване на околната среда и на биологичното разнообразие. Към отговора на касационните жалби е представено удостоверение № 004/19.05.2014 г., издадено от министерството на правосъдието, за вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност. С оглед на горните фактически и правни съображения се приема за неоснователно оплакването на касатора Община Разлог за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на Сдружение "Баненска буна - 2011". Като екологична неправителствена организация, създадена в съответствие с националното законодателство, сдружението е надлежна страна без да е необходимо да представя други доказателства, обосноваващи правния му интерес от търсената съдебна защита. С обжалваното съдебно решение Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма от компетентния административен орган съгласно действащата към 17.04.2012 г. разпоредба на чл. 93, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗООС. Приел е също така, че при издаването са спазени стриктно всички административнопроизводствени правила, разписани в АПК, ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. За да обяви нищожността на оспорения акт, Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че е налице тежко противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона предвид липсата на издадена заповед от министъра на околната среда и водите за определяне на санитарно-охранителни зони (СОЗ) по чл. 119а от ЗВ за защита на минералните извори "Гулийна баня", изключителна държавна собственост, в землището на с. Баня. При определени СОЗ и съобразно местоположението на инвестиционното предложение (ИП) спрямо необходимите, но неопределени от министъра СОЗ, преценката за извършване или не на ОВОС е щяла да бъде различна с оглед забраната на чл. 13а от ЗУО (отм.). С оглед евентуалната опасност за здравето на гражданите и замърсяване на водите е налице риск от увреждане на обществения интерес. Нарушени са принципите на чл. 4 от АПК, чл. 6, чл. 7 и чл. 9 от АПК и е налице засягане правата на жителите в региона в по-голяма степен, отколкото законът позволява за постигане целта, за която актът се издава. Министърът на околната среда и водите е следвало да проведе производство по ОВОС при спазване на всички изисквания на релевантното законодателство, с цел гарантиране безопасността на населението и околната среда при реализацията на проекта. Горните изводи, засягащи въпроса за валидността и законосъобразността на извършената ОВОС за ИП "Изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци - Разлог и предприятие за предварително третиране на отпадъци за общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда в землище на с. Баня, община Разлог", не са съобразени с правно значими факти и с относимата материалноправна разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС, приложима при преценката за валидността и законосъобразността на акта относно необходимостта от извършване на ОВОС за изменение (промяна) на цитираното ИП. Валидността на решение № БД-03/2009 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от и. д. директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Благоевград, с което е одобрено осъществяването на ИП "Изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци - Разлог и предприятие за предварително третиране на отпадъци за общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда в землище на с. Баня, община Разлог" (приложено в административната преписка), е била предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 537 по описа за 2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С решение № 1669 от 19.11.2012 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на Росица Георгиева Терзиева от с. Баня, общ. Разлог, за обявяване нищожността на решение № БД-03/8.12.2009 г. на и. д. директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Благоевград. Така постановеното решение е оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 14450 от 5.11.2013 г., постановено по адм. дело № 475/2013 г. Искането за отмяна на двете цитирани съдебни решения, подадено от Борислав Губеров от гр. София, е отхвърлено с решение № 12629 от 23.10.2014 г. по адм. дело № 9355/2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Въпросите във връзка с валидността и законосъобразността на ОВОС за конкретното инвестиционно предложение, извършена с решение № БД-03/2009 г. на и. д. директор на РИОСВ, не могат да бъдат преразглеждани или да бъдат разрешавани инцидентно в съдебното производство по жалба за нищожност на решение № 25-ПР от 17.04.2012 г. на министъра на околната среда и водите, издадено за преценка на необходимостта от ОВОС поради изменение на същото инвестиционно предложение. Предвид процесуалната забрана по чл. 177, ал. 3 от АПК подадените впоследствие жалби от ПП "НФСБ" - Бургас и Сдружение "Баненска Буна - 2011" за нищожност на решение № БД-03/8.12.2009 г. на и. д. директор на РИОСВ - Благоевград са били оставени без разглеждане с определение № 2315 от 21.12.2013 г. по адм. дело № 653/2013 г. на Административен съд - Благоевград, оставено в сила с определение № 4584 от 3.04.2014 г. по адм. дело № 1304/2014 г. на Върховния административен съд. С определение № 12864 от 11.10.2011 г. по адм. дело № 12991/2011 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата срещу решение № 270 от 3.09.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което са оставени без разглеждане жалбите на сдружение "Баненска буна - 2011 " и жители на Разложката котловина срещу решение по ОВОС № БД-03/2009 г. на Директора на РИОСВ - Благоевград. На основание чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към закона, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. В разглеждания случай няма данни и не са представени доказателства, че изменението на ИП чрез присъединяване на 3.294 дка към площадката на депото, която е с площ 270.50 дка, може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Не е оспорено и оборено отразеното в решението обстоятелство, че елементите, капацитетът на съоръженията и производителността, предвидени за изграждане на площадката на регионалното депо, остават същите, като разгледаните в доклада по ОВОС, както и че при включването на полския път към общата площ не се предвиждат източници на емисии от производствени процеси. При вземане на решението да не се извършва ОВОС за изменение на инвестиционното предложение с мотиви, че няма вероятност промяната да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, не са допуснати тежки нарушения на материалния закон, опорочаващи взетото решение до степен на нищожност. Не е налице несъответствие с целта на закона и засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 от АПК). Като е приел за нищожно решение № 25-ПР / 17.04.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва ОВОС за ИП "Промяна в инвестиционно предложение за "Изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци - Разлог и предприятие за предварително третиране на отпадъци за общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда в землище на с. Баня, община Разлог", по съображения за тежки материалноправни нарушения и несъответствие с целта на закона, относими към решение № БД-03/2009 г. на и. д. директор на РИОСВ - Благоевград за извършване на ОВОС за същото инвестиционно предложение, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил неправилно решение. Така постановеното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което подадените жалби за нищожност бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва да се има предвид, че съгласно т. IV от решение № БД-03 от 2009 г. експлоатацията на депото ще се извършва в съответствие с комплексното разрешително, издадено по реда на ЗООС. Режимът, приложим към комплексните разрешителни, е уреден в глава седма, раздел втори, с изрично предвидена възможност за съдебен контрол. При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът с издадено комплексно разрешително е длъжен да осъществява контрола по чл. 121 от ЗООС, като не допуска замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите/стандартите за качество на околната среда и като предприема необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване. Частната жалба на министъра на околната среда и водите против определението от 4.04.2014 г. е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Определението за конституиране на Сдружение с нестопанска цел "Баненска буна - 2011" като страна по делото не прегражда развитието на производството, а обжалваемостта му не е изрично предвидена от закона (чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК). При непредставен списък на разноските искането на касатора Община Разлог за присъждане на разноски следва да бъде уважено за служебно установения размер от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е оспорено като прекомерно. На министерството на околната среда и водите се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер от 400 лв. за двете инстанции на основание чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с допълнителната разпоредба на § 1 от наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,