Решение № 176 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2018 г.

Решение № 176 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" гр. София срещу решение № 706/06.11.2017 г., постановено по адм. дело № 169/2017 г. от Административен съд-Хасково, с което по жалба на П. Русев от [населено място] е отменена заповед № 236/11.01.2017 г. за прекратяване на служебното му правоотношение след налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно.

Ответникът-П. Русев, чрез пълномощника си адв. Хр. Руменов, оспорва подадената жалба по подробно изложени в писмен отговор и в съдебно заседание съображения.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 236/11.01.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител на П. Русев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност митнически инспектор в Митница Бургас, с ранг V-ти младши.

За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка е счел, че оспореният пред него административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същата не съдържа задължителни реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4; на чл. 91, ал. 1; на чл. 96, ал. 2 и в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Закона за държавния служител.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

1. От данните по делото се установява, че П. Русев е наказан с "уволнение" за "неизпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и за "неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация", по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Заповедта за уволнение е издадена въз основа на писма рег. № 32-31391/09.11.2016 г. и рег. № 32-314040/09.11.2016 г. на Специализирано звено "Антикорупция" /СЗА/ при Софийска градска прокуратура /СГП/, от съдържанието на които е установено, че срещу десет служители на Митница Бургас, в т. ч. и митнически инспектор Русев, е образувано досъдебно производство /ДП/ № ЗЗ/2015 г. по описа на СЗА при СГП за извършено престъпление по смисъла на чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, като на обвиняемия е взета мярка за неотклонение "подписка" и мярка за процесуална принуда "забрана да напуска пределите на Република България". П. Русев е бил привлечен в качеството на "обвиняем" с постановление на разследващия орган от 01.10.2016 г.

В оспорения административния акт обаче са възпроизведени обстоятелства от съдържанието на Постановлението на СЗА при СГП за привличане на лицето в качеството на "обвиняем", но не са посочени доказателствата, въз основа на които наказващият орган приема, че е извършено конкретното нарушение на т. т. 3, 4, 12 и 13 от Кодекса за поведение на митническия служител /КПМСл/ във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците /ЗМ/, чл. 28 от ЗДСл във вр. чл. 2, ал. 3 и 5, и чл. 8, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСлДА/, както и чл. 21, ал. 2 от ЗДСл във вр. с т. V. 14 от длъжностната характеристика на П. Русев, връчена му на 09.03.2016 г. Съгласно чл. 97 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителни елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават (чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл); посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени (чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл). Видно от оспорената заповед, изпълнителни деяния не са индивидуализирани по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Фактическите установявания на административния орган следва да кореспондират на посочените правни норми, а това в случая не е така. Нарушението е достатъчно, за да се отмени оспорвания административен акт. Липсата на конкретно формулирани нарушения при изпълнение на възложените служебни задължения съобразно изискванията на чл. 97 от ЗДСл, опорочава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител и препятства правото му на защита. Вярно е, че в случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящия случай това също не е изпълнено.

Освен това, държавният служител следва да бъде изслушан или да даде писмени обяснения пред дисциплинарния съвет по конкретни и извършени от него нарушения, за да бъде гарантирано обективно и безпристрастно произнасяне от страна дисциплинарно наказващия орган, който следва да съобрази становището на служителя във връзка с нарушенията, за които е привлечен към дисциплинарна отговорност и ангажираните от него доказателства. Поради това обясненията на служителя и изслушването следва да бъдат във връзка с конкретните дисциплинарни нарушения.

1. За да е законосъобразна една заповед за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да е установено, по безспорен и категоричен начин, твърдяното дисциплинарно нарушение и да е наложено дисциплинарно наказание в съответствие с чл. 91, ал. 1 ЗДСл. С други думи дисциплинарното наказание се налага само тогава, когато от обективна и субективна страна е доказано дисциплинарно нарушение. В случая това не е така. Няма доказателства, нито от обективна, нито от субективна страна за извършване на вмененото от ДНО нарушение.

1. Правилата за провеждане на дисциплинарното производство срещу държавен служител са разписани в ЗДСл. При налагане на наказание "уволнение" ДНО извършва процесуални действия в задължителна последователност: нареждане от ДНО за образуване на дисциплинарно дело; провеждане на производство пред Дисциплинарния съвет с участие на служителя и изслушване или изслушване при необходимост; обсъждане на доказателствата; изслушване или приемане на писмени обяснения от служителя от наказващия орган преди налагане на наказанието. Дисциплинарният съвет е помощен орган на ДНО и се назначава със задача да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, т. е. целта на същия е да подпомогне ДНО в дейността по налагане на дисциплинарното наказание или прекратяване на преписката поради липса на извършено нарушение. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че в протокола от проведеното заседание на дисциплинарния съвет изцяло е преповторен текста на докладната записка на ръководителя на Инспектората в Агенция "Митници" от 15.11.2016 г. без да са изяснени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, без да са коментирани конкретни доказателства и без да е обсъдено приложението на чл. 94, ал. 2 ЗДСл.

1. Във връзка с изложеното, обоснован е и последващия извод на първоинстанционния съд, че за да е доказано по категоричен и безспорен начин, от обективна и субективна страна дисциплинарното нарушение, вменено на жалбоподателя, следва да е налице влязла в сила присъда на наказателния съд по вмененото му престъпление по арг. от чл. 94, ал. 2 ЗДСл, чл. 6 и чл. 7 АПК.

Въз основа на изложеното заключението на първата съдебна инстанция, че заповедта е издадена в нарушение на закона и на предписаната от него форма е обоснован, съответен на доказателствата по делото и следва да се сподели. Решението е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се потвърди.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 1 000 лева, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие и представения на съда списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК вр. чл. 228 и чл. 144 АПК, които следва да се възложат в тежест на Агенция "Митници".

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,