Решение № 7014 от 12.7.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници (преди ТД Северна морска), чрез юрк. М. Роева против решение 4791/19.07.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 5979/2020 г. , с което е отменено решение 6/12.06.2020 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция Митници в частта, в която е отказано изплащане на законната лихва върху сумата от 18 812.67 лева - недължимо платено мито по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения и преписката е изпратена на митническия орган за ново произнасяне по искането от 25.02.2020 г. на Милки Груп Био ЕАД, гр. София при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Касаторът твърди, че административният акт е мотивиран, включително и в частта на отказа за изплащане на законна лихва върху сумата на възстановеното мито от датата на ефективното й превежда в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението. В акта е посочено, че производството е по реда на чл. 116, пар.1, б. а) вр. чл. 117, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС) вр. 59 АПК т.е. налице е позоваване на правните основания за издаване на оспорения отказ. Административният орган мотивира решението си позовавайки се на разпоредбата на чл. 116, § 6 предложение първо от Регламент (ЕС) 952/2013, в която изрично е предвидено, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Съгласно §6 предложение първо на същата норма, лихва се изплаща единствено в случаите, когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето. Излага съображения и по съществото на спора, с позоваване на съдебна практика. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Милки Груп Био ЕАД, град София, чрез адвокат С. Желязкова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е било решение 6/12.06.2020 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция Митници понастоящем ТД Митница Варна в частта, в която е отказано изплащане на законната лихва върху сумата от 18 812.67 лева - недължимо платено мито по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения. За да отмени административния акт в оспорената част и да върне преписката на митническия орган за ново произнасяне по искането от 25.02.2020 г. на Милки Груп Био ЕАД в тази част, съдът е приел, че е незаконосъобразен на основание чл. 145, т.2 АПК - поради нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Според съда актът в оспорената част не отговаря на изискването по чл. 59, ал.2, т.4 АПК да не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В решението са изложени съображения, че това един от съществените реквизити на административния акт, който позволява на адресата на акта да научи въз основа на какво е формирана волята на административния орган и да организира защитата си. Съдът се е позовал на т.2 от тълкувателно решение 4/2024 г. на Върховния административен съд, според което неизлагането на мотиви представлява съществено нарушение на административно - производствените правила и е основание за отмяна на акта. В конкретния случай съдът е установил, че административният орган изобщо не е мотивирал решението си за отказ за възстановяване на лихви, като само с едно изречение е цитирал правни разпоредби. От решението в обжалваната част, според съда, не може да се установи защо и въз основа на какво органът е отказал да възстанови исканите лихви. Домотивирането на акта, с допълнителни съображения в хода съдебното производство от процесуалния представител на митническия орган, е недопустимо. Решението е правилно постановено. По делото няма спор по фактите и същите са установени от първоинстанционния съд в съответствие с доказателствата по делото. От Милки Груп Био ЕАД е платено допълнително мито по 12 броя митнически решения, издадени в периода м.01.2018 г. - м.06.2018 г. за промяна в митническата стойност на декларираните стоки по конкретно посочени митнически декларации и определяне на допълнителни вземания за събиране на мито и ДДС в общ размер на 18 812.67 лева, които са отменени с влезли в сила съдебни решения. Административното производство е образувано по искане вх. 32-62367/25.02.2020 г. на дружеството за възстановяване на мито в размер на 18 812.67 лева и ДДС в размер на 36 120.36 лева по съответните митнически декларации, ведно със законната лихва пот датата на ефективното плащане на митото в бюджета со окончателното изплащане на сумите. С решение 6/12.06.2020 г. в оспорената част по т. 2, митническият орган е оставил без уважение искането в частта за възстановяване на лихва от датата на ефективното й превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението. По делото са представени митническите решения и съдебните актове на двете съдебни инстанции, с които те са отменени. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, съгласно което дължимата лихва за платеното мито по всяка митническа декларация, предмет на делото от датата на ефективното му внасяне в бюджета до датата на неговото връщане е в общ размер на 4037.71 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че митническото решение в оспорената част, в която е оставено без уважение искането от 25.02.2020 г. за възстановяване на лихви върху недължимо платеното мито не е мотивирано. Задължението за мотивиране произтича не само от общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както е посочил първоинстанционния съд, но и от нормата на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013), според която всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. В случая в частта относно лихвите липсват каквито и да било мотиви на митническия орган. Цитирането на правната норма не представлява мотиви за отказ за изплащане на лихвите, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В мотивите на акта се съдържа таблица, с данни за решенията на началника на митница Варна, митническите декларации, размер на подлежащото на възстановяване мито, лихви и решения на съда. За част от сумите на митото са посочени лихви, а за друга - не, без каквито и да било данни какви са фактическите и правни основания за това. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че оспореният акт съдържа правни основания за издаването му. Посочването, че производството е по реда на чл. 116 пар.1, б. а) вр. чл. 117, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС) вр. 59 АПК не представлява мотивиране на митническото решение в съответствие с чл. 22 §7 от Регламент (ЕС) 952/2013. Липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорения отказ засяга правото на защита на неговия адресат и преценката на съда по приложението на материалния закон. С оглед на изложеното крайният извод на съда, че оспореният административен акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 АПК е правилен, поради което решението, с което е отменен и преписката е върната на митническия орган за ново произнасяне в частта по искането за лихвите, е правилно постановено и следва да се остави в сила. От ответника по касация не е направено искане по разноските, поради което такива не следва да се присъждат с оглед изхода от спора. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,