Решение № 169 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6641/2013 г.

Решение № 169 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6641/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. В. Д. Д. от С., чрез процесуалния си представител адв. М. А. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение № 802 от 1.04.2013 г. по гр. д. № 2854/2012 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 22.02.12 г. по гр. д. № 5245/08 г. на Софийски градски съд. С него Прокуратурата на РБ е била осъдена да заплати на касатора сумата 8 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 8.10.2007 г., сумата 17 245 лева имуществени вреди /пропуснати ползи/, ведно със законната лихва от 8.10.2007 г. и разноски по делото в размер на 100 лева - искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Вместо него е постановено друго, като тези искове са отхвърлени. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът Прокуратурата на РБ, в съдебно заседание, намира жалбата за основателна. Ответникът Окръжна следствена служба - [населено място], не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5 000 лева. С определение № 353 от 7.03.2014 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по решаващия за изхода на делото въпрос "Следва ли при допуснато и прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което при въззивното разглеждане на делото не се съдържа в кориците му /било е изгубено или унищожено/, въззивният съд служебно да попълни делото с него, като укаже на страните повторното му представяне или изпрати препис от акта за изгубването му /унищожаването му на органа, от където то е било изпратено с цел повторно изпращане?/" В отговор на питането трябва да се отговори, че при констатирана от въззивния съд липса на документ, който е приет като доказателство по делото, негово служебно задължение е да укаже на представилата го страна, че следва да го депозира отново, а ако това не е възможно - да проведе процедура по възстановяване на книжата по реда на Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. За да отхвърли исковете на касатора въззивният съд е приел, че липсват доказателства за приключване на разследването и основанието за това. Изначалната недоказаност на предпоставките за носене на отговорност по З. обезсмисляло обсъждането на представените доказателства за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди. При този отговор на поставения въпрос и с оглед данните по делото следва да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от дължимото процесуално поведение, а в резултат на това е постановил неправилно решение. В първоинстанционното производство пред Софийския районен съд /съдебно заседание 22.10.2008 г., стр. 112/, е прието постановление от 14.07.2006 г. за прекратяване на наказателното производство по пр. преписка № 1674/2003 г. на окръжна прокуратура Б., заедно със следствено дело № 281/2001 г. Това постановление е обсъдено в първоинстанционното съдебно решение. Копие от него е приложено и към касационната жалба. В. решение е направилно и следва да се отмени поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.