Решение № 9941 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2019 г.

Решение № 9941 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Драганова от [населено място], подадена чрез процесуалния ? представител адвокат Милушева, срещу решение № 2307 от 18.02.2019 г. по административно дело № 799/2018 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, постановено от тричленен състав от второ отделение на ВАС. По съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 предл. 1 и 2 от АПК, касаторът претендира то да бъде отменено, и в зависимост от основанията за това, делото да бъде върнато за ново произнасяне или ВАС да се произнесе по съществото на спора, като отмени заповедта на министъра на отбраната поради незаконосъобразност. Ответникът по касация - министърът на отбраната, действащ чрез процесуалния представител Въргова /служител с юридическо образование/, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага обжалваното с нея съдебно решение да бъде отменено. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния съдебен състав е била заповед № 3 С-347/14.12.2017 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/, с която е наредено изземване от фактическата власт на жалбоподателката, осъществявана без правно основание, на недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и находящ се в [населено място], [район], [жк], [жилищен адрес] с предоставени права за управление на Министерството на отбраната /М0/, и управляван от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" при МО. За да не уважи сезиралата го жалба от Р. Драганова срещу тази заповед, тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 80а, ал. 1 от ЗДС и в съответствие с целта на закона. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че имотът се държи от жалбоподателката без правно основание, тъй като сключеният договор за наем с бившия й съпруг е валидно прекратен поради това, че той вече не е военнослужещ. Прекратяването на наемното правоотношение е станало на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, чрез връчване на предизвестие на наемателя Н. Драганов, каквото е изискването на чл. 24, ал. 2 от същата наредба. Съгласно тези норми, договорът за наем се прекратява едностранно от страна на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" при МО, поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, с едномесечно писмено предизвестие, което се връчва на наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Решението е правилно. При служебната си проверка относно валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът не е констатирал наличие на основание за отмяна съобразно чл. 146 от АПК. Подробно е разгледано материалноправното основание за издаване на обжалваната заповед, обосновано е прието, че фактическата власт върху имота от Драганова се упражнява без правно основание. От преписката, представена по делото, се установява, че по отношение на процесния недвижим имот на жалбоподателката не е издавана заповед за настаняване и съответно не е сключван договор за ползване под наем на недвижимия имот от жилищния фонд на Министерството на отбраната, в съответствие с условията и реда на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Съдът е обсъдил липсата на правно основание за осъществяваната от Драганова фактическа власт върху имота, както и, че същата не е била страна по договора за наем, който е бил валидно прекратен, поради което не може да черпи субективно право по облигационното правоотношение, а съображенията във връзка със здравословното състояние на същата подлежат на преценка при изпълнение на оспорената заповед. Както правилно е посочено в проверявания съдебен акт, заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, съгласно която разпоредба имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо лице, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Предмет на изземване е жилище - частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната. Имотът се държи без правно основание от жалбоподателката, тъй като договорът, с който имотът е предоставен само на бившия й съпруг, когато е бил военнослужещ и двамата са били в брак, е валидно прекратен. По същество в касационната жалба се направени възражения, идентични на тези, инвокирани в първоинстанционното съдебно производство и обсъдени от тричленния състав в мотивите му, без при това да се оспорват фактите по делото, установени от съда. В настоящия случай решаващият съдебен състав правилно е извел, че не е налице създадено по волята на страните или по силата на закона правоотношение, което да представлява правно основание за ползване от жалбоподателката на процесния имот. При наличие на установените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 80а от ЗДС, съдът е стигнал до правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед и неоснователност на жалбата срещу нея. С оглед регламентацията в чл. 23, ал. 1, т. 4 и чл. 24, ал. 2 от цитираната по-горе наредба, неотносимо към правния спор е твърдението на жалбоподателката за това, че предизвестието за прекратяване на наемния договор не й било връчено. Другият й довод, а именно, че договорът за наем не бил прекратен, тъй като тя продължава да ползва имота, а наемодателят приема заплатената наемна цена, също е неоснователен. Страна по възникналото наемно правоотношение от 17.01.2007 г. е бил Н. Драганов, в качеството му на военнослужещ, а с Р. Драганова не е сключван договор за ползване под наем на процесния апартамент, поради което не може да претендира права по наемното правоотношение вместо наемателя. В този смисъл, без значение за законосъобразността на заповедта е и обстоятелството, че при прекратяване на брака ? с Н. Драганов през 2008 г., ползването на жилището е предоставено от районния съд на нея. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,