Решение № 4520 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение 1972 от 12.11.2024 г., постановено по адм. д. 296/2024 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът В. Е. Ц., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отменя заповед РД15-413/19.04.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на В. Е. Ц. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като същата не съдържа изложени фактически обстоятелства, които да сочат за обективната невъзможност на Ц. да изпълнява служебните си задължения. Позовава се и на Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, поради което прави извод за допуснато съществено нарушение на изискването за форма, което е и самостоятелно основание за отмяна на акта съобразно чл. 146, т. 2 АПК. Съдът излага съображения и относно материалната незаконосъобразност на заповедта като приема, че доколкото в заповедта е посочено само правното основание, което не е доказано по съответния ред, то това обуславя и нейната материална незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на заповед РД-15-413/19.04.2024 г. са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. В противоречие с изречение второ на цитираната разпоредба в административният акт липсва посочване на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност на В. Ц. да изпълнява служебните си задължения. Законодателят в чл. 108, ал. 1, изречение второ ЗДСл. изрично предвижда посочване на фактически обстоятелства обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения., обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебни задължения в актовете, издадени по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., което е и условие за тяхната законосъобразност. В процесната заповед, предвид съдържанието й, няма изложени никакви фактически обстоятелства, от които се установява каква е обективната невъзможност за Ц. да изпълнява служебните си задължения. Тази невъзможност, както правилно приема първоинстанционният съд не може да се установи и от приложените с административната преписка документи. Тя не може да бъде обоснована в хода на съдебното обжалване на акта с приложената по делото пред настоящата инстанция заповед РД 09-1218/30.11.2023 г., с която е утвърдена Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая както беше посочено по-горе в заповедта липсват конкретни факти, които да сочат за обективна невъзможност на Ц. да изпълнява задълженията и функциите, присъщи на заеманата от него длъжност началник на отдел в отдел Инвестиционна и стартова подкрепа за бизнеса, Дирекция Развитие на селските райони в Министерство на земеделието и храните. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно тълкува съдържанието на длъжностните характеристики стара и нова, посочвайки, че само формално са съпоставени, без да са обсъдени разликите, изразяващи се в задължението за прилагане и съблюдаване от страна на служителя на различни актове, касаещи програмния период за развитие в земеделието 2023 г. - 2027 г., което обуславя обективната невъзможност на Ц. да изпълнява служебните си задължения. В длъжностната характеристика могат да бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат специфични за конкретната длъжност - такива, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това обективно се е наложило в интерес на оптималното функциониране на администрацията. Промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Административният орган не доказва да има промяна в изискванията за заемане на длъжността, която да не е по изрично разпореждане на органа по назначаването, за да представлява обективна причина, обуславяща невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения, както и нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на административния орган, която да обосновава фактическата невъзможност за изпълнение на длъжността. Въвеждането на нови изисквания за длъжността не е извън волята на органа по назначаването, а напротив - това е извършено по негово изрично волеизявление, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че спрямо държавния служител не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Министерство на земеделието и храните да заплати на В. Е. Ц. сумата 1200 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,