Решение № 4288 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. В. Петров, срещу решение № 25543 от 27 юли 2025 год., постановено по адм. дело № 11731/2024 год. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 11204 от 28 октомври 2024 год., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) на Република България, обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че спрямо чуждият гражданин не са налице основания за предоставяне на бежански статут, поради отказа му да отбие военна служба в Сирия. В тази връзка се позовава на съдебната практика на Съда на ЕС по дело С-238/19 и С-472/13. Изразява несъгласие и със съдебното решение в частта относно отказания хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Твърди се, че не е отчето, че дори след падането на режима на Башар Асад, обстановката на сигурност в провинцията Дейр ал-Зор остава критична и се характеризира със сблъсъци между кюрдки, протурски и арабски милиции. Поддържа, че съдебният състав не е обсъдил доводите на търсещия закрила, че при катастрофалната социално -икономическа обстановка в страната на произход, връщането в Сирия би нарушило правата му по член 4 от ХОПЕС и член 3 от ЕКПЧ. Намира, че обжалваното съдебно решение не е съобразено с практиката на Съда на ЕС по дело С-163/17 и практиката на ЕСПЧ. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Касационният жалбоподател, лично в съдебно заседание, с помощта на назначения му преводач заявява, че поддържа касационната жалба. Сочи, че всеки [заличен текст], който не поддържа връзка с кюрдите, Ислямската държава го смята за терорист и поради тази причина търси закрила в България. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез главен юрисконсулт М. Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 11204 от 28 октомври 2024 год. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като в административното производство са спазени правилата, разписани в чл. 58 и сл. ЗУБ, актът е мотивиран, постановен при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната обстановка в Сирия и са цитирани различни източници на информация. След като не е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, Административен съд София – град е направил подробен анализ на ангажирания доказателствен материал и е счел, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Изложил е, че органът е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата му по произход, като в тази връзка е изтъкнал, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство търсещият закрила е посочил основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Сирия. Въз основа на данните от предоставената бежанска история първоинстанционният съд е счел за правилен извода на административния орган, че изложените от сирийския гражданин причини не съставляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Според съда чужденеца не е заявил да има проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито заради членство в религиозна или политическа организация. Споделил е и извода на административния орган, че твърдението на жалбоподателя, направено едва по време на второто интервю, според което е бил призован два пъти да се бори срещу кюрдите – е заявено единствено с цел получаване на международна защита. Съдът е отчел, че по думите на чужденеца, при навършване на 18 години всички отивали да служат в армията, доколкото в случая по делото липсват доказателства на чуждия гражданин да са изпращани призовки или покана за мобилизация в продължение на 6 години, както и липсват доказателства изобщо да е бил мобилизиран, като нежеланието да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ за правилен е приет извода на административния орган, че не са изложени твърдения и не е установено в държавата на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът се е позовал на сведенията от проведените с А. А. две интервюта в административното производство и е направил извод, че същият не е изложен на опасност от тежки посегателства, както и не е установено, че е напуснал страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Съобразил е и представените по делото актуални данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени с последната справка на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, като е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е изложил, че с оглед положителните данни от справката за страната, евентуалното завръщане на лицето в Сирия, не би довело до нарушение на принципа „забрана за връщане“. С тези изводи, Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на чужденеца против постановеното от органа решение, с което последният е отказал предоставянето на международна закрила на заявителя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Чуждият гражданин не е направил релевантни твърдения, указващи на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Спрямо жалбоподателя не се установи и да е осъществявано преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Решаващият съд правилно се е позовал на проведените с лицето в ДАБ две интервюта, съответно на 17 май 2024 год. и 18 октомври 2024 год., като от тях става ясно, че чужденецът е напуснал нелегално страната си по произход, поради нежеланието си да бъде мобилизиран и влошеното икономическо положение, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, кандидатът изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е арестуван или задържан. Страхът на лицето, че е възможно да бъде мобилизиран в армията, не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в ал. 5, т. 5 от същия член е квалифицирал като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 ЗУБ. Сирийският гражданин не твърди да е бил наказателно преследван или да са му налагани наказания от режима на Башар Асад, действащ на територията на Сирия към датата на напускането й от чужденеца, заради негов отказ да бъде отбита военна служба, в случай на военни действия, нито по делото са налице данни за провеждана, към конкретния момент, мащабна военна мобилизация на територията на Сирия. Липсват и не са представени доказателства от негова страна, че действително е щял да бъде мобилизиран, който факт е обсъден подробно от първоинстанционния съд. Касаторът не е направил изявление в хода на административното производство, че изпълнението на Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през юни 2019 год., известен като „Задължението за самоотбрана“ и териториално приложим само за определени райони на Сирия, за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или на съвестта. Не твърди, нито се установява от доказателствата по делото, че неизпълнението на „Задължението за самоотбрана“ е довело до наказателно преследване или наложени наказания от Сирийските демократични сили (SDF) по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Съгласно т. 168 от раздел „B“ на Глава V от „Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец“ на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ООН) за бежанците, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Съгласно т. 39, от решението по дело С-472/13, Shepherd, на която се позовава касаторът, член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 цели да защити молителя, който се противопоставя на военната служба, защото не иска да се изложи на бъдещо извършване на актове от естеството на тези, посочени в член 12, параграф 2 от същата директива т.е. извършването на деяния, които могат да бъдат квалифицирани като военни престъпления или престъпления против човечеството. Преценката дали изпълнението на военната служба от молителя, непременно или поне твърди вероятно би довело до това последният да извърши престъпленията по чл. 12, пар. 2 от директивата е на националните органи, под контрола на съда, въз основа на съвкупност от улики, която е от естество да установи, с оглед на всички разглеждани обстоятелства, и по-конкретно на относимите факти, свързани с държавата на произход към момента на вземането на решение по молбата, както и на личния статут и личното положение на молителя, че цялостното положение прави правдоподобно извършването на твърдените престъпления (решение по дело С-238/19, т. 34 и 35). В конкретния случай такива обстоятелства не са установени по отношение на касатора А. А. А., гражданин на Сирия. Поради това е неоснователно позоваването в касационната жалба на цитираните решения на Съда на ЕС по дело С-238/19 и дело С-472/13. От съдържащи се по делото справки относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република, изготвена въз основа на независими източници, се установява, че президентът на сирийското временно правителство Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба, освен в ситуации на национално военно положение, като вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Според различни източници, сирийската армия ще се превърне в армия от доброволци, в която населението ще бъде насърчавано да участва, с цел осигуряване на границите на страната. Изложеното обосновава правилният извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. А. и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно, предвид данните, съдържащи се в проведените с касатора две интервюта, съдът е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмени доказателства пред настоящата инстанция, актуални справки от 23 януари 2026 год., 12 март 2026 год. и от 13 март 2026 год., относно политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 ЗУБ. Видно от същите в бюлетин на ВКБООН от 06 март 2026 год. се посочва, че общият брой на завърналите се в Сирия лица от 08 декември 2024 год. насам достига 1 488 667 души. От началото на 2026 год. в Сирия 11 341 домакинства са се възползвали от парични помощи за завръщане и реинтеграция. Сирийските завърнали се лица са подпомагани чрез специален механизъм, управляван от граничните власти, и получават информация за това къде могат да получат достъп до услуги в цялата страна, включително в подкрепяни от ВКБООН обществени центрове и програми за подслон и препитание. Основните причини за завръщане на сирийските остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 год. С изключение на позоваването на държавата на произход на касатора, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините „изтезания“ и „нечовешко или унизително отношение или наказание“. Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, жалбоподателят не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 год., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като „въоръжен конфликт, който няма международен характер“ по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като „трета сигурна държава“, както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат факти и обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. Предвид изложеното и при липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,