Решение № 237 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 621/2008 г.

Решение № 237 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 621/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Д. - С. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, II "В" отд, от 30.10.2007 г. по в. гр. д. № 918/2006 г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 43 с-в, от 22.12.2005 г. по гр. д. № 4684/2004 г. с което е уважен искът по чл. 109 ЗС на И. К. срещу "Т. - София" АД и съединеният с него иск по чл. 59 ЗЗД, и вместо това с въззивното решение е отхвърлен искът за премахване на магистрални тръби за топлоподаване, преминаващи през избено помещение с площ от 13 кв. м., находящо се в сградата на бул. "Витоша" № 59, гр. С., както и искът за осъждане на "Т. - София" АД да заплати на И. К. сумата 2668 лв. обезщетение за ползването на описаното по-горе избено помещение за периода от 18.05.1999 г. о 18.05.2004 г. Ответникът "Т. - София" АД гр. С. в представеното писмено възражение от пълномощника му юрисконсулт А. Б. моли решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС въззивният съд е приел, че процесният топлопровод представлява енергиен обект, и макар и да нарушават осъществяването на правото на собственост върху избеното помещение в пълен обем, тези действия на "Т. - София" АД не са неоснователни, тъй като според закона е учреден сервитут върху вече съществуващи и изградени енергийни обекти. Съгласно § 26 от Преходните разпоредби на Закона за енергетиката /ДВ бр. 107/2003 г./ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ /ДВ бр. 64/99 г./ сервитутни права запазват действието си. За заварени обекти към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) това право възниква по силата на закона - чл. 60, ал. 2, поради което и обезщетение на собствениците не се дължи. Такова се дължи само за построяване на нови енергийни обекти. Видно от доказателствата по делото процесният топлопровод е изграден през 1976 г., преди влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.), поради което същият има характер на съществуващ енергиен обект и собственика на помещението, през което преминава, е длъжен да търпи ограниченията в правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЕЕЕ (отм.) около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на закона - чл. 60, ал. 2, т. 1. Съобразно чл. 161, ал. 2 ППЗТСУ /ред.по ДВ бр. 24/1975 г./, (отм.), е било допустимо по изключение в застроени квартали при липса на друга техническа възможност, въз основа на одобрен проект, дворните мрежи да преминават през зимничните помещения на заварени сгради. Това е въпрос на стопанска и техническа целесъобразност, и не подлежи на съдебен контрол. Законът е предвиждал единствено обезщетяване на собствениците по реда на чл. 285 ППЗТСУ (отм.). Срещу така постановеното решение И. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, за постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Излага съображения, че отклонението от топлопровода за сградата на ул. "Н. Рилски", преминаващо през процесното избено помещение, е изградено в отклонение от предвиденото, съгласно техническата документация. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), която допуска преминаване на топлопровода през зимнични помещения на заварени сгради по изключение и при липса на друга техническа възможност. За да е налице "енергиен обект" е необходимо неговото изграждане да е в съответствие със законовите изисквания, а в случая е обектът е изграден незаконно. Решението е правилно. Законосъобразно въззивният съд е определил частта от топлопровода, преминаваща през избеното помещение на ищцата /касатор/, като енергиен обект, съобразно легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката / ДВ бр. 107/2003 г./, аналогична на § 1, т. 17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.). Изграждането на топлопровода през 1976 г. в отклонение от проекта, не го лишава от качеството "енергиен обект" по смисъла на посочените разпоредби, в каквато насока са доводите на касатора. На следващо място правилно съдът е приел, че като заварен енергиен обект, с влизането в сила на ЗЕЕЕ (отм.), около топлопровода е възникнало сервитутно право. Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) за съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на този закон. Само за учредяването на сервитутно право на нови енергийни обекти е предвидено енергийното предприятие да заплаща на собственика еднократно обезщетение - чл. 60, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.). По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение