Решение № 9644 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2010 г.
ВАСI отделение12.07.2010 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 104 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 4667/2009 г. на АССГ, I-во адм. отделение, 15 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9644 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 104 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 4667/2009 г. на АССГ, I-во адм. отделение, 15 състав, с което е отменен РА № 804846/18.11.2008 г., издаден от ТД на НАП - София град, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и потвърден РА, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Антоний Кръстев Радков, чрез процесуалния си представител - адв. Митев, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесния РА, АССГ е приел следното: Процесният РА е издаден по реда чл. 122 и сл. от ДОПК. Установено е, че в процесния случай жалбоподателят не е подал годишна данъчна декларация за 2006 г.; придобил е право на собственост върху недвижим имот, чрез договор за прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане на 10.06.2005 г., а на 31.05.2006 г. жалбоподателят и съпругата му са продали имота за цена от 150 000 евро, получена изцяло към датата на договора. Според административния съд основният спор по делото е правен и се свежда в това, облагаем ли е реализираният доход от последващата продажба и по какъв начин следва да се определи данъчната основа. В решението си АССГ е анализирал подробно характера на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Въз основа на приложения по делото нотариален акт № 49, том I, рег. № 1745, н. д. № 45/2005 г. е констатирано, че считано от датата на подписване на договора, докато Връцков е жив, Радков следва да полага същите грижи за издръжката и отглеждането му, като положените преди сключването на сделката. Според съда именно в преценката на тази престация се състои спорът, като за да я определи в паричен еквивалент по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приходният орган е ползвал данъчната оценка на имота по ал. 3. По делото е изслушана експертиза, която е установила действителните разходи, необходими за издръжката на болния, за период отпреди сключването на договора до датата на заключението, която показва, че жалбоподателят е вложил значителни средства за отглеждането на прехвърлителя /Връцков/. Посочено е, че и за в бъдеще жалбоподателят ще продължава да влага средства за отглеждането и издръжката на своя родственик, поради което понятието "фактическа цена на придобиване" не може да се определи еднозначно, като този извод произтича от естеството на договора за издръжка и гледане като алеаторен. И доколкото към датата на РА, а и към датата на устните състезания фактическата цена на придобиване на имота не е възможно да бъде определена, то не може да се формира и разлика с припадащата се на Радков цена, получена при продажбата на имота, която подлежи на облагане по чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.). Съобразно горното, АССГ е обосновал извода, че процесния РА е издаден в нарушение на материалния закон и го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗОДФЛ (отм.), не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако времето на придобиването и продажбата или замяната е повече от 5 години. В случая безспорно е установено, че процесният недвижим имот е придобит на 10.06.2005 г. от Антоний Кръстев Радков по време на брака му и същия е продаден от него и съпругата му при условията на СИО за сумата 150 000 евро на 31.05.2006 г., като продажбата не е декларирана в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) до 15.04.2007 г. Спорът както правилно е посочил в решението си АССГ е правен и се свежда до това по какъв начин следва да се определи данъчната основа. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба при определяне на актуализираната цена на придобиване на имущество по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. В процесния случай е уговорено по договора, материализиран в нотариален акт № 49, том I, рег. № 1745, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус рег. № 504 по РНК с район на действие РС София, сключен между особения представител на Връцков и приобретателя - Антоний Радков да поеме гледането и издръжката на поставения под пълно запрещение Иван Връцков, както за всички грижи и издръжка, които му е предоставял като негов настойник до настоящия момент, така и за в бъдеще, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил и до сега, докато е жив. Именно в преценката на тази престация се състои спорът по делото. Правилно съдът е анализирал характера на този договор. Договорът за издръжка и гледане е двустранен и възмезден. По него престацията на едната страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот, а на другата - за постоянно изпълнение: осигуряване на гледане и издръжка на прехвърлителя, докато е жив. Следователно престацията на приобретателя е бъдеща и перманентна. В правната доктрина той е възприет като алеаторен договор, каквото е онова съглашение, съдържащо неопределеност на имуществената престация на едната или на двете страни към момента на постигане на съгласието. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане за бъдеще време е алеаторен, тъй като не се знае колко време ще живее прехвърлителят и какъв е обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя на имота. Същественото в случая обаче е обстоятелството, че по силата на обсъждания договор Радков е поел задължение и занапред, докато е жив Връцков, да разходва средства за отглеждането и издръжката на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, поради което понятието "фактическа цена на придобиване" не може да се определи еднозначно. Изводът произтича от очертаното по-горе естество на договора за издръжка и гледане като алеаторен. И доколкото към датата на ревизионния акт, фактическа цена на придобиване на имота не е възможно да бъде определена, то не може да се формира и разлика с припадащата се на Радков цена, получена при продажбата на имота, която подлежи на облагане по чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), респективно - да се формира данъчната основа по описания начин. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице основания за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК, тъй като с допустими доказателствени средства не са доказани обстоятелствата по т. 2, 3 и 4 на чл. 122 от ДОПК. Напротив, категорично е установено, че липсва доход за 2006 г., който да подлежи изобщо на облагане. В хода на съдебното производство фактическите констатации в акта са оборени от жалбоподателя. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не могат да бъдат присъдени разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,