Решение № 613 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му пълномощник юрк. Василева, срещу решение 57/23.01.2023 г., постановено по адм. дело 74/2022 г. от Административен съд - Хасково, с което е обявено за нищожно негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. с изх. 02-260-6500/1981#11 от 04.01.2022 г., в частта му, с която на В. Гочев е отказано финансово подпомагане в размер на 2614.51 лв. за заявена площ 2.4 ха по направление Биологично растениевъдство и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила Решение 133 от 13.03.2020 г. по адм. дело 570/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, потвърдено с Решение 14653/26.11.2020 г. по адм. дело 6619/2020 г. по описа на ВАС. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с претенцията на ответната страна за разноски. Ответникът - В. Гочев, чрез адв. Георгиев, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК. Представител на Върховна административна прокуратура представя по делото мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожност на Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/1981#11 от 04.01.2022г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , в частта му, с която на В. Гочев е отказано финансово подпомагане в размер на 2614.51 лв. за заявена площ 2.4 ха по направление Биологично растениевъдство , по подадено Заявление за подпомагане с УИН 26/120617/68089 в частта му на заявеното подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г., направление Биологично растениевъдство относно заявена площ от 2.4 ха с код на дейност БР 12, при съобразяване със задължителните указания, дадени в решение 133/13.03.2020 г. по адм. дело 570/2019 г. по описа на АС-Хасково и преписката е върната за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът, въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, е приел за установено, че при постановения повторен отказ за финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. по подаденото от В. Гочев Заявление за подпомагане с УИН 26/120617/68089, обективиран в Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/1981#11 от 04.01.2022г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , не са спазени дадени с влязлото в сила Решение 133 от 13.03.2020 г. по адм. дело 570/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, потвърдено с Решение 14653/26.11.2020 г. по адм. дело 6619/2020 г. по описа на ВАС, задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и на процесуалния закон. Административният орган не е изяснил всички релевантни за правилното решаване на случая факти и обстоятелства, а именно спазени ли са от подпомаганото лице изискванията за управление по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба 4/ 24.02.2015 г. при съобразяване с влезлия в сила съдебен акт и дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и че е недопустимо земеделският стопанин да понася санкция, поради бездействие на контролиращото лице да закрие въведено в СВДВИ несъответствие след неговото отстраняване в срок, респ. от неизпълнението от контролиращото лице на задължението му да въведе коректни данни относно спазването от земеделският стопанин на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008. При тази констатация съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК и е постановил своя акт. Решението е неправилно. Изводите на съда за нищожност на оспореното уведомително писмо на основание чл. 177, ал. 2 АПК са незаконосъобразни и необосновани. Цитираната разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По делото няма спор, че оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 570/2019 г. е отменено предходно уведомително писмо изх. 02 - 260 -6500/1981 от 14.02.2019 г. и преписката по заявление за подпомагане с УИН 26/120617/68089 на В. Гочев е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че с влязлото в сила решение са дадени указания на административния орган да установи обективно, всестранно и пълно относимите факти и като не е сторил това, органа фактически е отказал да изпълни указанията на съда, с което е допуснал нарушение на чл.177, ал.2 АПК, водещо до нищожност на оспореното УП. В мотивите на решение решение 133 от 13.03.2020 г. по адм. дело 570/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице единствено констатации, че оспорения административен акт е издаден при неизяснени факти и обстоятелства и при липсата на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Тези нарушения са определени като съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което отказът е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. В оставящото го в сила решение на касационната инстанция е прието, че констатираната липса на мотиви в оспореното писмо от първоинстанционния съд винаги се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е основание за отмяна на оспорения акт - т. 2 от ТР 4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2002г. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал само на част от съображенията, изложени в мотивите на влязлото в сила решение, като ги е интерпретирал в смисъл, че представляват конкретни указания до административния орган. Указания да се извършат допълнителни проверки, както и по отношение на кои факти и обстоятелства не се съдържат, нито в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, нито в мотивите му, доколкото предходното писмо е отменено поради неспазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да бъде посочено, че неизпълнение на указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при решаване на преписката след връщането й за ново разглеждане представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на акта, а не обявяването му за нищожен. На следващо място не съответства на доказателствата по делото извода на съда, че административният орган при новото произнасяне не е извършил каквито и да е проверки и на практика е постановил повторният акт при неизпълнение указанията на съда и идентична фактическа обстановка. По делото е установено, че след влизане в сила на решението на съда и връщане на преписката, административният орган е изпратил писмо по e-mail до Кю Сертификейшън АД с искане контролиращото лице да представи информация дали В. Гочев е спазил изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008 за календарната 2017г., и да представи документи, подкрепящи твърденията на контролиращото лице, въведени в СВДВИ относно неспазването на регламентите и наложена мярка 5.3 от Приложение 3 от Наредба 1 от 07.02.2013г. В отговор, с писмо вх.01-2600/4984#1 Кю Сертификейшън АД потвърждава въведената от тях информация в СВДВИ за стопанството на оператора В.Р.Г. в периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. и по-конкретно за наложена мярка 5.3 от Приложение 3 на Наредба 1 от 07.02.203г. Посочено е, че операторът предприел действия за отстраняване на установеното несъответствие, но това не означавало, че нямал наложена мярка за горецитирания период и наличието на мярка в случая било неоспорим факт. Дружеството било изпълнило ангажимента да въведе в СВДВИ информация за наложени мерки. Информация относно отстраняване на несъответствия не била предвидена за въвеждане в системата за същия период. Не била налице и хипотезата за отстраняване на техническа грешка, тъй като такава не била допусната. Така изисканата от органа информация е именно в съответствие с мотивите на влязлото в сила решение. С оспореното Уведомително писмо изх. 02-260-6500/1981#11 от 04.01.2022 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017, жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ не е оторизирала субсидия по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г., съгласно подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане с УИН 26/120617/68089, с Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017 г. В табличен вид оторизираната сума, заявена по мярката е в общ размер на 0 лева, съответно: за дейност с код БРП1 със заявена площ 0.6 ха и санкционирана площ 0.6 ха за неспазени базови изисквания, със санкция на субсидията в размер на 333.27 лева (колона 15), наложена съобразно чл.11, ал.5 от Наредба 4 от 24.02.2015г.; за дейност с код БР 12 със заявена площ 2.4 ха, със санкция на субсидията в размер на 2614.51 лева (колона 16), наложена поради неспазени изисквания за управление. В мотивите на административния акт се посочва, че общата оторизирана сума е била изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните в подаденото заявление, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. Цитирани са нормите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, като е посочено, че към заявлението на кандидата за подпомагане за кампания 2015 бил представен договор за контрол и сертификация с контролиращо лице Кю Сертификейшън АД, сключен на 13.12.2010 г. Цитирани в писмото са и нормите на чл. 11, ал. 5, чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015г., чл.2 от Регламент 889/2008 и е посочено, че при извършена проверка на стопанството на жалбоподателя от контролиращото лице Кю Сертификейшън , на парцели 07315-91-16-1, 62832-476-5-1 били установени нарушения, за което била наложена мярка 5.3 от Приложение 3 от Наредба 5 от 03.09.2018 г. Предвид посоченото по горе се налага извод, че оспореното УП съдържа фактически и правни основания за постановения отказ, с което са изпълнени изискванията за форма по чл. 59 АПК, констатирани при предходното разглеждане на делото при отмяна на предходното уведомително писмо. Указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение задължават органа да се съобрази с тях, но не определят резултата от произнасянето му. В случаите на чл. 173, ал. 2 АПК, когато съдът изпраща преписката на съответния административен орган за ново разглеждане, не се постановява издаване на акт с определено съдържание и краен резултат. Поради това издаденият след връщане на преписката отказ не е нищожен на приетото от съда основание. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения пред него отказ по чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието му с Решение 133 от 13.03.2020 г. по адм. дело 570/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, потвърдено с Решение 14653/26.11.2020 г. по адм. дело 6619/2020 г. по описа на ВАС, е неправилно. В обжалваното решение са изложени съображения единствено по приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, без да е направена преценка на оспорения отказ на основанията по чл. 146 АПК, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция не би могла да формира изводи по съществото на спора за първи път, а дължи произнасяне по правилността на съдебния акт въз основа на направените от първоинстанционния съд фактически установявания и правни изводи, каквито липсват. Поради това решението като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд . По искането за разноски пред касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,