Решение № 65 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2258/2013 г.

Решение № 65 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2258/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Делото е образувано по искане от защитата на осъдения С. К. Б. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по ВНОХД № 1841/2013 г. по описа на Софийски градски съд, по което с въззивно решение № 696/27.05.2013 г. е изменена присъда № 8/07.03.2013 г. по НОХД № 22017/2012 г. на РС - София. С присъдата подсъдимият Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК и вр. с чл. 58а от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66 от НК е ОТЛОЖЕНО за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С въззивното решение е изменена присъдата, като е увеличен размера на наложеното наказание на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отменено е приложението на чл. 66 от НК и е определен първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. В искането са изложени доводи, че наказанието наложено на осъдения е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, които според защитата не обусловят ефективното осъждане. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание, в интерес на осъдения и се приложи чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание, осъденото лице и упълномощеният му защитник поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, като заявява че от данните по делото няма място за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и за отлагане на изпълнението му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО. По делото протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК безспорно установените факти, релевантни към обвинението са получили законосъобразна квалификация като блудство по чл. 149, ал. 1 от НК. При проверка на изводите на първата инстанция относно индивидуализацията на наказанието въззивният съд е коригирал тежестта на отмерената от първоинстанционния съд санкция, като е определил на Б. наказание при отчетлив превес на отегчаващите отговорността обстоятелства - от пет години лишаване от свобода, което съобразно чл. 58а ал. 1 от НПК е редуцирал на три години и четири месеца лишаване от свобода. При определяне на наказанието възивният състав не е отчел липсата на травматични увреждания на пострадалото лице и е снижил до минимум значението на отчетените по делото като смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - не само чистото съдебно минало на осъдения, а и липсата на каквито и да било противообществени прояви, макар че се касае за мъж на 57 години, изразеното искрено съжаление за извършеното, трудовата му ангажираност, а не на последно място и наличието на семейство с малко дете. Ето защо настоящият състав намира, че определеното наказание на Б. при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства е незаконосъобразно, тъй като санкция в размера на пет години лишаване от свобода би била несъразмерно тежка. Преценено от тази позиция наложеното от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК и предпоставя възобновяване на делото съгласно чл. 422, ал. 5 пр. 2 от НПК. Според настоящият състав за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК е достатъчно на Б. да бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК да бъде редуцирано на ДВЕ ГОДИНИ. При така определеното наказание, наред с отсъствието на формални пречки за отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, могат да се направят и изводи, че целите на наказанието спрямо осъденото лице са постижими и без той да бъде изолиран от обществото, поради което изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за срок от четири години. ВКС в този състав счита, че превантивната, предупредителна, превъзпитателна и поправяща роля на наказанието ще е по-ефективна за конкретния деец именно посредством института на отлагане изпълнението на наказанието, поради заплахата от възможността за реалното изтърпяване на отложеното наказание в случай, че Б. извърши ново умишлено престъпление от общ характер в този срок. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 и вр. 422, ал. 1, т. 5 вр. с 348, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд