Решение № 6172 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15975/2009 г.

Решение № 6172 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15975/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Астория ММ" ООД, гр. Варна, срещу Решение № 568/19.10.2009 г. по адм. дело № 1412/2006 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/, административно отделение, пети състав, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 151/11.05.2004 г., издаден от данъчен орган на ТДД - Разград, потвърден с решение № 654/09.07.2004 г. на директора на РДД - Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено, след като с Решение № 7074/27.06.2006 г. по адм. дело № 10922/2005 г. на ВАС, първо отделение, е отменено Решение № 1026/19.08.2005 г. по адм. дело № 266/2005 г. на ВОС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане със задължителни указания за проверка начина на определяне на пазарната цена на активите на дружеството при дерегистрацията му по ЗДДС (отм.) с оглед разпоредбите на чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). За да постанови обжалваното решение, ВОС, е приел за установено, че "Астория ММ" ООД, гр. Варна, е подало заявление за дерегистрация по ЗДДС (отм.) на 16.02.2004 г. на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 ЗДДС (отм.) с приложена справка за облагаемия оборот по месеци и протокол -опис, в който дружеството декларира, че няма налични активи. В хода на ревизията е установено, че за 2002 г. е подало годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗКПО (отм.) с годишен счетоводен отчет. В баланса на дружеството към 31.12.2002 г. са отразени 56 000 лв. разходи за придобиване на ДМА, а в оборотната ведомост за 2002 г. - 56 437,33 лв. Няма декларирани последващи доставки на тези ДМА преди дерегистрацията. Въз основа на горните необорени фактически констатации на основание чл. 119, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС данъчният орган за данъчен период 01-16.02.2004 г. е увеличил дължимия от "Астория ММ" ООД ДДС със сумата 11 287,47 лв. за наличните към датата на дерегистрацията активи. Приложеният протокол за брак не съответства със записванията в баланса на дружеството, тъй като липсва отписване от баланса на бракувани и ликвидирани стоки. Предвид презумпцията за вярност на констатациите на ДРА по чл. 108 ДПК (отм.) до оборването им и необорването им от жалбоподателя включително с ангажираната по делото съдебно - счетоводна експертиза, същите следва да се считат за верни. Решението като краен резултат е правилно. Обоснован е изводът, че заключението на ССЕ не оборва фактическите констатации по ДРА, тъй като вещото лице е оценявало ДМА - шатри, маси и столове, които са обзавеждане на комплекс, придобит през 2003 г. и няма каквото и да е било доказателство, че това са осчетоводените през 2002 г. ДМА. Правилно съдът е разпределил тежестта на доказване и е приел, че фактическите констатации за наличие на ДМА с пазарна стойност равна на счетоводната им стойност не са оборена . Следва да се отбележи, че жалбоподателят е намалил годишния си финансов резултат за 2002 г. със същата стойност, след което не е отчел приходи от отчуждаване, нито е начислил ДДС при отчуждаване или при твърдяното от него бракуване, което не се дължи на непреодолима сила. Предвид изложеното опитът да се черпят права от собствено неправомерно поведение е в разрез с основните принципи на правото. С оглед приетите за установени факти съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), според която освен когато ЗДДС (отм.) предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо "А"отделение,