Решение № 9668 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Н., чрез процесуалния си представител адв. А. Сепетлиев, против решение 5213 от 20.05.2025г., постановено по адм. дело 1017/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2754 от 27.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, тъй като същия е постановен в нарушение на материалния закон. Прави искане за отмяна на съдебното решение. Представя писмено становище, с което се поддържат релевираните с касационната жаба съображения, както и че са изложени допълнително такива по същество на спора. В съдебно заседание А.Н. е заявил, че поддържа касационната жалба и писмено становище. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е валидно, правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 5213/20.05.2025 г., постановено по адм. дело 1017/2025 на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на А. К. Н., гражданин на Сирия, срещу решение 2754 от 27.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Това е така защото изтъкнатите причини за напускане на страната му по произход в административното производство, не представляват такива, от които следва да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване в Сирия. Същия не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Не е бил заплашван и върху него не е оказвано насилие, не е бил осъждан или преследван по етнически, или религиозни причини в Сирия. На следващо място съдът е извършил преценка на информацията от представените справки за актуалната обстановка в Сирия, от която е заключил, че не следва да намери приложение чл.8 от ЗУБ, а от представените такива в хода на съдебното производство се установява възникнали конфликти, които имат спорадичен характер. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при проведеното интервю 05.10.2024 г., обосновава извода, че А.Н. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с липсата на сигурност. Същия е заявил, че ако се върне в Сирия би имал проблеми с армията, тъй като ще го мобилизират. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е лично заплашван. А.Н. пред интервюиращия орган е заявил, че не е бил арестуван, осъждан, не е имал проблеми заради религията и етническата си принадлежност, не е участвал в религиозни, общности и секти, не е членувал в политически партии или организация, нито е бил член на въоръжена групировка. Чужденецът твърди, че не е служил в армията. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на кандидата пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че липсват материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1от ЗУБ, настоящия състав намира, че в случая не е налице нарушение на материалния закон. При постановяване на своето решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход, а твърдението за нарушение в тази насока е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателя е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от "смъртно наказание или екзекуция" по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Не дава основание да се приеме, и че той е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от "изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание". Правилно Административен съд Хасково е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Относно хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. Н. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. МД-02-78/03.02.2025 г. и вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган, като е направил правилен извод, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същия не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани на страна, поради което правилно е прието, че не може да са се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, чуждия гражданин ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Правилно административния съд е установил, че в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод за съществуване на реален риск чуждия гражданин да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие. Цитираните в становището на касационния жалбоподател статии от Интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същите, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователен е довода на касатора, че не са изложени аргументи относно сигурността на държавата на произход на лицето търсещо закрила, в частност спазването на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Макар да не е изложил нарочни мотиви по отношение на приложението на тази норма, административният съдът се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че чужденецът не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в страната и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му по произход няма да застраши неговия живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение