Решение № 61 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 703/2012 г.

Решение № 61 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 703/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 9 от 4.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 50 от 16.03.2012 г. по в. гр. дело № 221/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което: а) са отменени частично първоинстанционните решения - първоначалното № 862 от 25.08.2010 г. и последващото № 334 от 23.03.2011 г. по гр. дело № 3905/2009 г. на Старозагорския районен съд в частта им относно съсобствения дял на съделителката Й. М. Ж. от общо 99.09/594.51 идеални части от целия недвижим имот - магазин/бивш"Бебе"/ в [населено място], в партерния етаж на [улица], като е постановено, че същата съделителка притежава 49,54/594.51 идеални части от целия магазин, какъвто дял от магазина притежава и съделителят - неин син Ж. Ж. Ж. и б) са потвърдени първоинстанционните решения в останалата им част, с която е допусната делба на магазина в сградата с идентификатор 68850.515.39.1 по кадастралната карта на града, преустроен понастоящем в шест обекта, заснети с идентификаторни номера 68850.515.39.4, 68850.515.39.5, 68850.515.39.6, 68850.515.39.7, 68850.515.39.8 и 68850.515.39.9, и по отношение на останалите съделители и при следните квоти: за М. С. П. - 52/594,51 ид. ч.; за Д. К. М. и М. К. М. - 88,685/594,51 ид. ч.; за М. Г. К. - 88,685/594.51 ид. ч.; за И. Д. Г. - 88,685/594.51 ид. ч.; за В. Г. К. и И. Д. К. - 88,685/594,51 ид. ч. и за З. Д. А. и А. Т. А. - 88,685/594.51 ид. ч. Касационни жалби срещу въззивното решение са подали М. Г. К., Й. М. Ж., И. Д. Г., З. Д. А., А. Т. А., Д. К. М., М. К. М. и Ж. Ж. Ж.. Поддържат се оплаквания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, респ. за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, за да се отговори на идентично поставените с изложенията към петте касационни жалби материалноправни въпроси, касаещи действителността на делбената делба и действието на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които в обобщен вид съдържат следната формулировка: нищожна ли е съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН съдебната делба, извършена без участието на приобретателя по обявен впоследствие за окончателен предварителен договор за продажба на идеална част от имота, сключен с част от съсобствениците, ако исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана, но влязлото в сила решение, постановено въз основа на нея не е отбелязано съобразно чл. 115, ал. 1 във връзка с чл. 114, б. "б" ЗС. Ответницата по касационните жалби М. С. П. е на становище, че делбата следва да бъде допусната по начина и между лицата, както е поискано с първоначалната искова молба и уточняващата молба по гр. дело № 1250/2008 г. на Старозагорския районен съд. Преди да се произнесе по основателността на касационните жалби, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: Производството за съдебна делба е образувано въз основа на искова молба от 8.09.2008 г. на М. С. П. /гр. дело № 1250/2008 г. на Старозагорския районен съд/. Ищцата е основала претендираното от нея право на собственост на влязлото в сила решение № 967 от 30.11.2006 г. по гр. дело № 688/2005 г. на ВКС, II г. о., с което е бил обявен за окончателен предварителния договор от 21.09.2001 г., с който Д. К. М., З. Д. А., В. Г. К., И. Д. Г. и М. Г. К. обещали да продадат на М. С. П. 52/594.51 ид. ч. от магазин/бивш"Бебе"/ в [населено място]. Исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана на 16.04.2004 г. Касационното решение, с което искът е бил уважен, не е отбелязано нито в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, нито по-късно. Безспорно е, че петимата продавачи по обявения за окончателен договор, заедно с Й. М. Ж., са закупили на 23.01.1997 г. от [община] магазин на партерния етаж на четириетажна масивна обществена сграда в града, [улица] със застроена площ на магазина 552.04 кв. м., заедно с 24,734% от общите части на сградата или 42,47 кв. м. от припадащите се общи части, заедно със съответно право на строеж върху 594,51 кв. м. Установено е по-нататък, че по предявен на 13.02.2002 г. иск за делба от Й. М. Ж. срещу останалите приобретатели по договора за продажба от 23.01.1997 г., е било образувано гр. дело № 2864/2002 г. на Старозагорския районен съд. С влязло в сила решение № 60 от 11.04.2003 г. е допусната съдебна делба между съсобствениците на имота при квоти по 1/6 идеална част за всяка една от тях, а с решение от 15.02.2006 г., влязло в сила на 7.04.2006 г. е бил обявен за окончателен проекто-разделителен протокол, съгласно който недвижимият имот е разделен на шест равни дяла - обособени съгласно одобрен архитектурен проект шест броя магазини. Съсобствеността по гр. дело № 2864/2002 г. на Старозагорския районен съд е била окончателно ликвидирана на 3.05.2006 г. с теглене на жребий между съделителите. Определението за разпределение на дяловете след тегленето на жребия е влязло в сила на 11.05.2006 г., а протоколът е бил вписан на 8.06.2006 г. Първоначално исковата молба за делба, по която е образувано гр. дело № 1250/2008 г., е била предявена само срещу петимата ответници по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /съответно и срещу съпрузите им при наличие на съпружеска имуществена общност/, като е поискано да се допуснат до делба пет от новообразуваните от целия имот самостоятелни търговски обекти при припадащите се на ищцата идеални части. С определение от 12.12.2008 г. по гр. дело № 1250/2008 г. Старозагорският районен съд е разделил съединените искове за делба, като са били образувани пет отделни делбени производства: гр. дело № 1250/2008 г., гр. дело № 1711/2008 г., гр. дело № 1712/2008 г., гр. дело № 1713/2008 г. и гр. дело № 1714/2008 г. По тези дела съдът е допуснал да се извърши делба за всеки един от обособените пет самостоятелни търговски обекта между ищцата и прехвърлителите по предварителния договор от 21.09.2001 г. Петте решения са обжалвани и по въззивните дела са постановени пет решения, с които след като е констатирал нищожност на предходната делба, предмет на гр. дело № 2864/2002 г., Окръжният съд е обезсилил първоинстанционните решения и е върнал делата за ново разглеждане с указание, че петте отделни производства следва да се съединят в едно общо делбено производство, като делбата следва да се извърши върху имота /бившия магазин "Бебе"/ във вида му по предварителния договор /преди преустройството/ и при участието и на шестия съсобственик Й. М. Ж.. Две от въззивните решения са били обжалвани, а срещу останалите не са подавани касационни жалби. С определение № 155 от 18.02.2010 г. по гр. дело № 1284/2009 г. на ВКС, II г. о. и определение № 205 от 9.03.2010 г. по гр. дело № 1809/2009 г. на ВКС, I г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивните решения. След връщане на делата от ВКС, същите са били преобразувани в гр. дело № 1219/2010 г. и гр. дело № 1608/2010 г. и са присъединени към гр. дело № 3905/2009 г. на Старозагорския районен съд. Съобразно указанията, дадени с петте въззивни решения, исковата молба по гр. дело № 3905/2009 г. е била оставена без движение с указания да се конституира като ответник Й. М. Ж., а петитума на исковата молба да се приведе в съответствие с обстоятелствената й част, като предмет на иска за делба да се въведе целия магазин /а не обособените от него самостоятелни търговски обекти/, като се съобрази нищожността на извършената между ответниците по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предходна делба. С решение № 862 от 25.08.2010 г. по гр. дело № 3905/2009 г. е била допусната делба на магазина в състоянието, в което се е намирал преди извършените преустройства, а с решение № 334 от 23.03.2011 г. е допусната поправка на първоначалното решение, състояща се в неправилно изписване на идентификационни номера. По въззивните жалби на ответниците е било образувано гр. дело № 221/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, по което като съделител и страна във въззивното производство е бил конституиран Ж. Ж. Ж., като собственик на поставения в дял на майка му Й. М. Ж. търговски обект по гр. дело № 2864/2002 г. съгласно нотариален акт № 188/2007 г. Инстанциите по съществото на спора са приели, че ищцата М. С. П. се легитимира като съсобственик на идеална част от процесния недвижим имот по силата на решение № 967 от 30.11.2006 г. по гр. дело № 688/2005 г. на ВКС, II г. о., с което е уважен предявения от нея иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявен за окончателен предварителния договор от 21.09.2001 г. за продажба на 52/594.51 идеални части от магазин, обозначен в договора като "бивш магазин "Бебе". Прието е, че тъй като исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана на 16.04.2004 г., вещнопрехвърлителният ефект на протокола за теглене на жребий от 3.05.2006 г. по гр. дело № 2864/2002 г. на СтЗРС не може да се противопостави на ищцата по настоящото дело и че делбата е нищожна, тъй като е била извършена без участието на всички съсобственици, макар и към 8.06.2006 г. - момента на вписване на делбения протокол, да не е имало влязло в сила решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Според въззивния съд, ищцата е имала собственически права към същия момент с оглед конститутивния характер на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че въззивното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд са процесуално недопустими, поради което на основание чл. 293, ал. 4, предл. второ във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК подлежат на обезсилване с връщане на делото на Старозагорския районен съд за произнасяне по предявените с първоначалната искова молба вх. № 17064/8.09.2008 г. искове за делба, въз основа на която е било образувано гр. дело № 1250/2008 г. С първоначалната искова молба вх. № 17064/8.09.2008 г. и допълнителната молба вх. № 20458/1.10.2008 г./гр. дело № 1250/2008 г. на СтЗРС/ М. С. П. е поискала да бъде допусната съдебна делба на всеки един от петте самостоятелни имоти-магазини, поставени в дял на съделителите-обещатели по предварителния договор за продажба от 21.09.2001 г., с протоколно определение от 3.06.2006 г. по гр. дело № 2864/2002 г. на Старозагорския районен съд. Уточнено е било, че предмет на делбата са магазините за промишлени стоки /всеки един от тях със застроена площ 82.91 кв. м./, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № 68850.515.39.1 и със собствени идентификаторни номера 68850.515.39.4, 68850.515.39.5, 68850.515.39.6, 68850.515.39.7 и 68850.515.39.8. С оглед указанията, дадени от въззивния съд с решенията, с които са обезсилени решенията по гр. дело № № 1250/2008 г., 1711/2008 г., 1712/2008 г., 1713/2008 г. и 1714/2008 г. на СтЗРС и делата са върнати на последния за обединяването им в едно - за допускане съдебна делба на имота във вида му преди разделянето му по гр. дело № 2864/2002 г., както и за конституиране като съделител и Й. М. Ж., с молба вх. № 21364 от 22.10.2009 г. по гр. дело № 3905/2009 г. ищцата М. С. П. е уточнила петитума на исковата молба. Посочила е, че иска делба на магазин/бивш магазин"Бебе" в гр. Ст. З., [улица], находящ се на партерния етаж на четириетажната масивна обществена сграда с идентификатор 68850.515.39.1, в поземлен имот с идентификатор № 68850.515.39 по кадастралната карта на града, състоящ се от търговска зала, санитарен възел, склад на ниво търговска зала и склад-сутерен, при граници, описани в исковата молба, както и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху 594.51 кв. м. С първоинстанционното решение № 862 от 25.08.2010 г. по гр. дело № 3905/2009 г. Старозагорският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на: "магазин/бивш магазин "Бебе"/ в [населено място], [улица], разположен на партерния етаж на четириетажната масивна обществена сграда, с идентификатор 68850.515.39.1 по кадастралната карта на града, преустроен понастоящем в шест обекта, заснети с идентификационни номера 68850.515.39.4, 68850.515.39.5, 68850.515.39.6, 68850.515.39.7, 68850.515.39.8 и 68850.515.39.9", с описани граници външните граници на целия недвижим имот, т. е. четириетажната масивна обществена сграда. Следователно, първоинстанционният съд е допуснал съдебна делба на несъществуващ към момента на предявяване на иска в посочените в решението реални граници недвижим имот, какъвто имот не съществува и като кадастрална единица по действащия кадастрален план на [населено място]. На свой ред, въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение в частта, с която е допусната делбата на магазин на партерния етаж в сградата с идентификатор 68850.515.39.1, а и в частта, с която е отменил първоинстанционото решение е посочил притежаваните от Й. М. Ж. и Ж. Ж. Ж. идеални части са от допуснатия до делба недвижим имот "...в състоянието, в което се е намирал преди преустройството - т. е. преди оформянето на 6 бр. отделни магазинни клетки в него". Ето защо и въззивната инстанция е постановила недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, заедно с решението на районния съд, с връщане на делото на последния. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване следва да се отговори, че не е нищожна съдебна делба, извършена без участието на приобретателя по обявен впоследствие за окончателен предварителен договор за продажба на идеална част от имота, сключен с част от съсобствениците, ако исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана, но влязлото в сила решение, постановено въз основа на нея, не е отбелязано съгласно чл. 115, ал. 1 във връзка с чл. 114, б. "б" ЗС. Ако конститутивното решение, с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е отбелязано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, вписването на исковата молба губи действието си, а решението може да бъде противопоставено на трети лица едва след вписването му. С., който не е бил страна-обещател по предварителния договор за продажба, нито страна в съдебното производство по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е трето лице и по отношение на него оповестително-защитното действие на вписването на уважената искова молба "губи действието си" /чл. 115, ал. 2 ЗС/. Положението се приравнява на начална липса на вписване на предявена искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с всички неблагоприятни за ищеца последици, с оглед на конкуренцията с вписани след исковата молба актове, от които трети лица черпят права върху имота срещу същия праводател. Ето защо, съсобственикът, който не е бил обещател по предварителния договор за продажба и страна в съдебното производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би могъл да придобие право на собственост върху реален дял от съсобствен недвижим имот по силата на делбен протокол, вписан преди постановяване на решението по иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, което решение не е било отбелязано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС. Делбата, извършена без участието на приобретателя по обявен впоследствие за окончателен предварителен договор за продажба на идеална част от имота, сключен с част от съсобствениците, не е недействителна по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗНасл. - към момента на извършването й, купувачът не е притежавал качеството на съсобственик, за да разполага с възражение за нищожност на това основание. С оглед изложеното, след обезсилване на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение, делото следва да се върне на Старозагорския районен съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе и дали са легитимирани да участват като страни в настоящото производство допълнително конституираните като съделители Й. М. Ж. и Ж. Ж. Ж. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4, предл. второ във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.