Решение № 15733 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2010 г.

Решение № 15733 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Венцислав Антонов Савов - АК-Варна, в качеството му на процесуален представител по пълномощно на д-р Испар Якубов Вейсалов, с фирма ЕТ "Д-р Испар Вейсалов- Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ"- Варна, срещу решение № 1649 от 26.07.2010 г., постановено по административно дело № 1699 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана изх. № 29-05-3349/11.05.2010 г. на Директора на РЗОК-Варна, с което лечебното заведение е поканено на основание чл. 37, ал. 3 от ИД да възстанови сума в размер на 18769,95 лв., представляваща заплатени от РЗОК средства за назначени от ЕТ МДД и СМД за второ и трето тримесечие на 2009 г. извън регламентираните в регулативните стандарти надвишения и задължението за компенсиране на осн. чл. 37, ал. 3 от ИД № 03-0555/13.03.2009 г.. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директора на Районна-здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна ангажира писмено становище, с което оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Прокурорът от ВАП Цвятко Главеев счита, че съдебното решение кореспондира с доказателствата и установените от тях правно-релевантни факти и е постановено при правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За 2009 г. между д-р Испар Якубов Вейсалов, с фирма ЕТ "Д-р Испар Вейсалов- Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ" - Варна - касационен жалбоподател и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен Договор № 03-0555/13.03.2009г за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. С чл. 36 и чл. 37 на договора страните са уговорили условията и правилата, при които изпълнителят на медицинската помощ може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуалните медицински стандарти за всеки лекар от лечебното заведение - изпълнител и общо за изпълнителя, чрез подписан от тях (от възложителя и от изпълнителя на медицинската помощ) протокол за определяне на РС за всяко тримесечие. Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ИД броят на РС може да се преразпределя между отделните дейности и лекари, може да се надвиши с до 10%, а за 1-3 тримесечие допустимото превишение е с допълнителни 15%, което да се компенсира през следващото тримесечие. При извършена проверка по изпълнението на договора е установено, че лечебното заведение - изпълнител е допуснало превишение на определените му с РС суми за МДД за второ тримесечие на 2009 г. в размер на 935.66 лв. - бл. № МЗ-НЗОК № 4 и за трето тримесечие на 2009 г. в размер на 944,29 лв. - бл. МЗIНЗОК № 4. Констатациите от проверката подробно са описани в протокол № 2-144/27.04.2010 г. за неоснователно получени суми. Въз основа на тези констатации директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна е издал писмена покана изх. № 29-05-3349/11.05.2010 г. за възстановяване на сумата от 1879,95 лв., изплатена при превишаване на планираните с бюджета на НЗОК суми за такива медицински дейности в резултат на допуснатото от лечебното заведение корелативно превишение на определените му РС. Д-р Испар Якубов Вейсалов, с фирма ЕТ "Д-р Испар Вейсалов- Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ"- Варна, е оспорил писмената покана пред Варненския административен съд, който с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на установеното производство и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изводите на Варненския административен съд са обосновани и законосъобразни, а постановеното от него решение е правилно. Направените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. По делото е установено, че оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми, е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите за 2006 г. (НРД 2006), т. е. в хипотеза на получаване на суми без правно основание, при която получаването не е в резултат на извършено нарушение по НРД. Съгласно чл. 234, ал. 1 и 2 и чл. 251 - чл. 254, уреждащи процедурата по издаване на такъв акт, същата не предвижда разглеждане на възражението срещу протокола за неоснователно получени суми от арбитражната комисия, а разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006 г.. Доводите в касационната жалба са основани на становището на касационния жалбоподател, че с въвеждането на регулативни стандарти се нарушава добрата медицинска практика и лекарската клетва, както и че те противоречат на основните права на задължително здравно осигурените лица. Правилно в решението си административния съд се е позовал на реш. № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционният съд на Република България. В него е прието, че правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията е от категорията социални права, за които е типично, че не са универсални (отнасящи се до всички граждани) и не се ползват с пряка съдебна защита, поради което трябва да се приеме, че не става дума за право от класически тип. Според Конституционния съд тази част от текста на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, който пряко се отнася за безплатната медицинска помощ, гласи така: "гражданите имат право на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон". От този текст Конституционният съд прави следния извод: "Граматичното тълкуване на текста води до извода, че обхватът и обемът трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно." Същественото в този извод на Конституционния съд е, че обхватът и обемът на безплатното ползване на медицинско обслужване не са неограничени и определянето им не противоречи на основните права на задължително здравно осигурените лица, както и на добрата медицинска практика и лекарска клетва. Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи (вкл. и за съдилищата), юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя размера на средствата, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности (СМД и МДД) в съответствие с определените размери на сумите за здравноосигурителни плащания. Друго възражение на касатора е, че никъде не е установено колко МДД е длъжен по закон да издаде д-р Вейсалов, колко е издал и колко са останалите МДД издадени по негова преценка. Въпросът за правната уредба и допустимост на РС е разрешен с ежегодно приеманите закони за бюджета на НЗОК, в частност, Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. /чл. 4 / , и с Решение № 2 от 22.02.2007 г. на КС на РБ, поради което е безпредметно неговото обсъждане. Независимо от това, той е разгледан подробно в съдебното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че посочените закони определят финансовите параметри на дейността на НЗОК и средствата, с които тя разполага за съответната година. За жалбоподателя индивидуалните регулативни стандарти са определени с подписания между него и РЗОК протокол, а съгласно чл. 36, чл. 37 от ИД по брой или стойност назначаваните СМД и МДД следва да бъдат в рамките на така определените стандарти. Превишаването на същите води до получаване на суми без правно основание, които подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от НРД-2006 г.. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател изразено в депозираната от него жалба, че с договорът се урежда отношения между равнопоставени страни. ВАС многократно се е произнасял с решенията си за характера на индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО индивидуалните договори не може да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с Националния рамков договор. Те не представляват договори на гражданското право, тъй като не се сключват по взаимно съгласие, между равнопоставени лица. С подписването на индивидуалния договор с НЗОК лечебното заведение придобива статут на изпълнител на медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица с присъщите на този статут взаимносвързани права и задължения. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и здравно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното право. Правоотношението между двете страни възниква в резултат на административен акт, каквото е положителното решение на директора на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с изпълнител от вида на посочените в чл. 20, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Отказът за сключването на такъв договор изрично се урежда като административен акт, подлежащ на обжалване по административен и съдебен ред (чл. 59, ал. 7, предишна ал. 6 от Закона за здравното осигуряване) . По този ред се уреждат и всички спорове, произтичащи във връзка с изпълнението на индивидуалните договори и издадените въз основа на тях административни актове. Критерий за материална законосъобразност на тези актове е съответствието им с клаузите на НРД и с нормите на ЗЗО. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По изложените съображения, Върховния административен съд-шесто отделение приема, че не са налице твърдяните с касационната жалба на д-р Испар Якубов Вейсалов, с фирма ЕТ "Д-р Испар Вейсалов- Амбулатория за индивидуална практика за първична и извънболнична медицинска помощ"- Варна, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и оспореното с нея решение на Варненския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,