Решение № 122 от 1.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 828/2010 г.

Решение № 122 от 1.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 828/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. Й. Ч. против решение № 199 от 11.ХI.2010 г. по внохд № 217/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са за "незаконосъобразност, неправилност и необоснованост" на въззивния акт, при което се иска неговата отмяна на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и 4 НПК. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на възраженията срещу правилността на обжалваното решение, при което становището му е то да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 247 от 23.VI.2010 г. по нохд № 553/2010 г. на Бургаския окръжен съд С. Й. Ч. е признат за виновен в това, че на 1.Х.2008 г. в[населено място], Б. област, употребявайки сила е извършил блудствени действия с непълнолетната В. С. К., 15-годишна, за което и на основание чл. 150, ал. 1 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода. Ч. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място, употребявайки сила, е извършил блудствени действия с малолетната М. К. П., 11-годишна, за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2 НК е наказан със 7 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Ч. е определено общо наказание от 7 години лишаване от свобода, търпимо в затвор при строг първоначален режим, което наказание е определено по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК и като общо за съвкупността от престъпления, санкционирани с тази присъда и още със съдебните актове по нохд № 122/2009 г. на Айтоския районен съд, по нохд № 234/2009 г. на Дуловския районен съд и по нохд № 45/2010 г. на Търговищкия районен съд. С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. По оплакването за незаконосъобразност като касационно основание по чл. 348, ал. 2 НПК не са изложени каквито и да било доводи, за да бъде обсъждано. Може единствено да се отбележи, че съобразно приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно по отношение и на двете деяния. Твърдението за "неправилност" също не се нуждае от коментар, след като не се свързва с възражения срещу материалната или процесуална неправилност на обжалваното решение, или срещу справедливостта на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказания, а отменителното основание "необоснованост" не съществува от 1.IV.1998 г. с влизането в сила на промените в наказателното съдопроизводство и създаването на редовна трета касационна инстанция. В оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се предава съдържанието на чл. 303 и 304 НПК, твърди се, че предходните съдебни инстанции "не са направили внимателен анализ на събраните... доказателства" и че от тези доказателства "не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е осъществил... деянията", за които е осъден. Отново, обаче, не се изтъкват подкрепящи изброените твърдения доводи, за да се налага излагането на съответни на всяко едно оплакване съображения, затова и ВКС, в състав от трето наказателно отделение и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК