Решение № 14982 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2019 г.

ВАСVIII отделение06.11.2019 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 3.04.2019 г., постановено по адм. д. № 638 по описа на Административен съд - гр. Велико Търново за 2018 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, да заплати на Ц. Нелова [ЕГН] и със служебен адрес: гр. Враца, ул. Лукашов, № 11, сумата от 10 512 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14982 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връцка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика – Велико Търново срещу решение № 160 от 3.04.2019 г. постановено по адм. д. № 638 по описа на Административен съд - гр. Велико Търново за 2018 г. С атакуваното съдебно решение е прогласен за нищожен ревизионен акт №Р-04000616000798-091-001 от 18.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП и потвърден с решение № 137/23.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново. С ревизионния акт на Ц. Нелова са установени задължения за внасяне по ЗДДФЛ, ЗДДС и за осигурителни вноски в общ размер на 416 088.93 лв. и лихви върху тях в размер на 207 054.57 лв. Според касатора решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилна е преценката на съда, за невалидност на ревизионния акт, тъй като ревизията е извършена от служители на ТД на НАП - Пловдив, за които не са представени заповеди за командировка. Налице е акт на заместник изпълнителния директор на НАП, с който на служители от ТД на НАП Пловдив, се нарежда да извършват ревизия на територията на ТД на НАП – Велико Търново. В писмото поименно са посочени служителите, които да бъдат командировани. При постановяване на решението са игнорирани правните норми на ЗДСл, при условията на които следва да се командироват служителите на НАП. Налице са заповеди за командировка, които са издадени при съобразяване на нормите на ЗДСл. и безспорно е осъществен състава на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП. Решението е неправилно и в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски в общ размер на 19 300.40 лв., от които 17 600 лв. юрисконсултско възнаграждение и 1700 лв. заплатена държавна такса за касационно обжалване. Ответникът – Ц. Нелова, чрез адв. Пешковски в подробен писмен отговор, моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Освен съображения в подкрепа мотивите на съда относно нищожността на РА, излага и мотиви по същество на спора, като твърди и незаконосъобразност на РА. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и приложени към него доказателства. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано. Органите по приходите са надлежно командировани по реда на ЗНАП и ЗДСл., със заповеди за изпълнение на конкретни задачи. Неправилен е извода на съда, че липсва териториална компетентност на органите по приходите, които са извършили ревизията. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсват мотиви относно законосъобразността на РА. Предлага решението да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд за разглеждането му, с оглед указанията на съда. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС - Велико Търново е бил ревизионен акт № Р-04000616000798-091-001/18.04.2018 г., издаден от М. Дюлгерова-Началник сектор, възложител на ревизията и С. Кандева - Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 137/23.07.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. С ревизионния акт на Ц. Нелова, са определени задължения по ЗДДФЛ и за осигурителни вноски за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2014 г.; както и задължения по ЗДДС за периода от 1.12.2010 г. до 31.12.2015 г. в общ размер на 416 088.93 лв. и лихви върху тях в размер на 207 054.57 лв. При постановяване на съдебното решение, АС - Велико Търново е приел, че оспорения РА е нищожен, като е изложил следните съображения в подкрепа на този свой извод: Жалбоподателката е местно физическо лице с постоянен адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК – [населено място], [адрес]. Компетентната териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по постоянния адрес на ревизираното лице и това е ТД на НАП - Велико Търново. С писмо изх. № 91-00-13 от 05.02.2016 г. на зам. изпълнителния директора на НАП, изпратено до директорите на ТД на НАП -Велико Търново, ТД на НАП - Пловдив и ТД на НАП - София, е възложено да организират извършването на ревизии на конкретно посочени лица. В писмото се указва и кои органи по приходите да осъществят ревизията, като са изброени поименно. Според указанията на зам. изпълнителния директор, органите по приходите следва да се командироват по реда на Закона за държавния служител. От приложените по делото командировъчни заповеди се установява, че М. Митев и Г. Лазаров и С. Кандева не са преминали в ТД на НАП гр. Велико Търново за срока на ревизията, а са командировани само за определени дни. Заповедите за командировка са издадени от Директора на ТД на НАП – Пловдив. Според мотивите на атакуваното решение Директорът на ТД на НАП - Пловдив, не разполага с компетентност да разпореди извършване на ревизия на територията на дирекцията в гр. Велико Търново. Нещо повече, датите на които са извършвани процесуалните действия по ревизията не са обхванати от периода на командировката. Очевидно е, че срокът за командироването не покрива нито периода на извършване на ревизията, нито дори датите на издаване на РД и РА. Обстоятелството, че органите по приходите извършили ревизията, не са командировани в ТД на НАП - Велико Търново за целия срок на ревизията, се установява и факта, че документи изискани от ревизираното лице са изпращани до ТД на НАП-Пловдив. При тези факти, АС - Велико Търново е достигнал до извод, че органите по приходите извършили ревизията и съставили РА не са били териториално компетентни, тъй като не е изпълнен фактическия състав на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП. След като органът по приходите, подписал оспорения РА в качеството си на ръководител на ревизията, не притежава териториална компетентност, то актът му е нищожен. Решението е правилно. Компетентността на административните органи е вмененото им от държавата правомощие да издават административни актове. Всеки орган на публична власт има правомощие да издава определени административни актове и съответно всеки административен акт трябва да изхожда от точно и предварително определен орган упражняващ тази публична власт. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната ТД по постоянния адрес на физическите лица. Доказателствата по делото сочат, че ревизираното лице е с адрес: [населено място], [адрес], това определя като компетентна териториална дирекция на НАП, за провеждане на ревизионно производство тази в гр. Велико Търново. При необходимост, установената с ДОПК компетентност на органите по приходите, може да бъде изменена от изпълнителния директор на НАП, като нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга за изпълнението на конкретно възложени задачи. Такова преминаване не е установено по отношение на С. Кандева, която е ръководител ревизия съгласно ЗВР, както и по отношение на органите по приходите, които са изготвили ревизионния доклад-Г. Лазаров и М. Митев. В писмо изх. № 91-00-13 от 5.02.2016 г. на зам. изпълнителния Директор на НАП, не се съдържат разпореждания по отношение на органите по приходите. Указанията са насочени към директорите на териториалните дирекции на НАП в гр. Велико Търново, гр. Пловдив и гр. София. На тях е вменено задължението така да организират дейността на органите по приходите в съответните дирекции, че ревизионното производство да бъде проведено от компетентни орган и при спазване правилата на ДОПК. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че командироването на служителите на 18.02.2015 г. и за три дни от 19.04.2016 г. до 21.04.2016 г. до гр. Бяла Слатина, не обосновава предвидената в чл. 10, ал. 8 от ДОПК, хипотеза на преминаване на служители от една териториална дирекция в друга. Такова действие, би било командироването на органите по приходите посочени в писмо изх. № 91-00-13 от 5.02.2016 г. на зам. изпълнителния Директор на НАП, от Директора на ТД на НАП - Пловдив в ТД на НАП - Велико Търново, за срока на извършване на ревизията. Както е констатирал и решаващият състав, датите на командироване на органите по приходите не покриват дори връчването на РД и РА. А процесуалните действия по събиране на доказателства са изхождали от ТД на НАП Пловдив и съответно са били адресирани до тази териториална дирекция /вж. класираните документи в том 2 и том 3 от делото/. Нещо повече с протокол № 0729960 от 3.11.2017 г., към ревизионното производство са присъединени документи. В протокола има изрично отбелязване, е описаните в него процесуални действия са за времето от 10.02.2016 г. до 3.11.2017 г. и са предприети в ТД на НАП – Пловдив. Не може да бъде споделено твърдението на участвалия по делото прокурор, че служителите на ТД на НАП - Пловдив са надлежно командировани, като конкретно са определени и техните задачи. Видно от съдържанието на заповедите за командировка, на 18.04.2016 г. органите по приходите са командировани до гр. Бяла Слатина със задача ревизия по конкретно изброени ЗВР, сред които и тази, относима към ревизионното производство на Ц. Нелова. От отчета на предприетите действия е видно, че се касае за връчване на заповедите за възлагане на ревизия. В периода от 19.04.2016 до 21.04.2016 г., същите органи по приходите са командировани до гр. Бяла Сланина със същата задача-ревизия по конкретно посочени ЗВР, като от отчета за тази командировка е видно, че се касае за осъществени: "проверки по документи за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от ЗЛ". С тези действия, ревизионното произвоство не е приключило, напротив осъществени са и други проверки и събиране на доказателства, както е видно от протокол № 0729960 от 3.11.2017 г. Споделят се и аргументите на АС-Велико Търново, че с оглед продължителността на провеждане на ревизионното производство и времето на командироване на органите по приходите, реално процесуалните действия по ревизията са извършени от служители на ТД на НАП - Пловдив и то на територията на тази дирекция. Само за общо четирите дни, в които са били командировани, органите по приходите са имали компетентността, да предприемат действия по извършването на ревизия на Ц. Нелова. Това обстоятелство, обаче не е достатъчно, за да валидира действията им при издаване на РД и РА. Правилата относно компетентността винаги имат задължителен характер, поради което не зависи от преценката на органа дали да се съобразява с тях или не. Неспазването на законовите правила, по силата на които се определя компетентността на административните органи се отразява върху валидността на издадените от тях административни актове. Липсата на компетентност не може да бъде санирана с последващи действия, нито на органа издал акта, нито на този, който е компетентен. В конкретния случай правилата са установени с ДОПК и ЗНАП, като зам. изпълнителния директор с оглед вменените му по закон функции е издал писмо изх. № 91-00-13 от 5.02.2016 г., указал е какви действия и по отношение на кого следва да се предприемат, но изпълнението на указанията е направено при нарушаване на правилата за териториална компетентност. Неоснователно се сочи от касатора, че съдът е приел, че липсват заповеди за командироване на органите по приходите, а такива са представени по делото. Изводите на съда не са свързани с липса на командироване, а с обстоятелството, че органите по приходите извършвали процесуалните действия, са били служители на ТД на НАП – Пловдив, които за времето на извършване на процесуалните действия в ревизионното производство не са били командировани в ТД на НАП - Велико Търново. За двата кратки периода на командироване от ответника не е установено какви процесуални действия са извършени от органите по приходите, включени в ревизиращия екип което означава, че органите по приходите, извършили ревизията и органът по приходите, издал РА, не са разполагали нито с компетентност по отношение на жалбоподателката, която е с постоянен адрес на територията на ТД на НАП - Велико Търново. За да бъде валиден издадения административен акт, е необходимо не само да изхожда от административен орган от структурата на НАП, не е достатъчно дори да е от орган, който е натоварен със същите функции. Необходимо е издателят на акта да е надлежния административен орган, на когото е възложена конкретна функция, която той може да упражни в рамките на определена територия и период от време. В конкретния случай това условие не е спазено. Органите по приходите от ТД на НАП – Пловдив са осъществявали процесуалните действия по провеждане на ревизията без да са преминали в ТД на НАП - Велико Търново. Командировани са само два пъти за общ срок от четири дни, който не обхваща продължителността на ревизионното произвоство. Ръководителят на ревизията, който е подписал ревизионния акт, по същите причини не е бил компетентен да го направи. Липсата на компетентност е порок свързан с валидността на акта, който не може да бъде поправен. Като е констатирал и прогласил нищожността на РА, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което не страда от пороците наведени в касационната жалба. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Съгласно приложените доказателства сторените разноските са в размер на 10 512 лв. и в този размер следва да се присъдят. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1