Решение № 10134 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2010 г.

Решение № 10134 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венета Василева Георгиева от гр. Самоков, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Евгения Дашина от гр. София, срещу решение № 7 от 4.01.2010 г. по адм. дело № 570/2009 г. на Административен съд - София област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Страните са собственици на два съседни парцела - УПИ III-2125 и УПИ VII-2126 в кв. 132 по регулационния план на гр. Самоков, които след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков са съответно поземлен имот с идентификатор 65231.908.242 и поземлен имот с идентификатор 65231.908.243. Между тях има спор за граница, който датира от изменението на регулационната граница между двата парцела (сега урегулирани поземлени имоти) със заповед № ЛС-01-380 от 27.08.1999 г. на кмета на Община - Самоков. Съществен израз на този спор е нежеланието на собствениците на УПИ VII-2126 (поземлен имот с идентификатор 65231.908.243) да приемат, че изменението на регулационната граница е влязла в сила и поради това задължителна правна реалност. В резултат при заснемането на двата парцела за отразяване в кадастралната карта на града, изменението на регулационната граница между тях не е било приложено и границата е била заснета от длъжностните лица по кадастъра такава, каквато реално е съществувала на място (сравни скица № 1434 от 31.03.2009 г. на л. 16 от делото на АССО). Със заявление вх. № ИК-23-94-392 от 02.06.2005 г. Николай Георгиев Николов, упълномощен от Венета Василева Георгиева, е направил искане от нейно име да бъде нанесена променената граница между двата парцела (УПИ). Със заповед № КД-14-23-364 от 03.06.2005 г. началникът на Служба по кадастъра - Софийска област е уважил искането и е одобрил изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Самоков. Сезиран с жалба от собствениците на УПИ VII-2126 (поземлен имот с идентификатор 65231.908.243), Софийският окръжен съд с решение № 284 от 05.12.2007 г. по адм. дело № 217/2006 г. е отменил посочената заповед. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че влязлата в сила кадастрална карта може да бъде изменявана само по съгласие на собствениците на засегнатите от изменението поземлени имоти, удостоверено с подписите им върху акта за непълноти и грешки или въз основа на влязло в сила съдебно решение при спор за материално право. С решение № 1535 от 04.02.2009 г. по адм. дело № 10931/2008 г. Върховният административен съд, второ отделение, е оставил в сила решението на Софийския окръжен съд. В мотивите на решението Върховният административен съд е акцентирал върху няколко съществени обстоятелства: а) с исканото ново нанасяне на границата между имотите с идентификатори 65231.908.242 и 65231.908.243 се засяга имота на двете жалбоподателки (Петя Дибекова и Мария Николова, по чиято жалба е проведено и сега обсъжданото производство на АССО) ( б) направеното от тях изрично възражението срещу изменението на границата е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра; в) от друга страна, фактът, че не е съставен акт за непълноти и грешки в кадастъра съставлява нарушение на изискуемата по чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) процедура и то от категорията на съществените; г) влязлото в сила решение от 15.04.2002 г. по гр. дело № 266/2001 г. на Районен съд - гр. Самоков е непротивопоставимо на двете жалбоподателки (Петя Дибекова и Мария Николова), защото те не са били страна по това дело на Самоковския районен съд. Упълномощен от Венета Василева Георгиева с ново пълномощно от 06.04.2009 г., Николай Георгиев Николов е подал от нейно име ново заявление - вх. № 94-1328 от 07.04.2009 г. - въз основа на което началникът на СГКК - Софийска област е издал нова заповед - № КД-14-23-107 от 12.06.2009 г. - с която е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, състоящо се в промяна на границата между УПИ VII-2126 и УПИ III-2125 в кв. 132 съобразно влязлото в сила изменение на регулацията, одобрено със заповед № ЛС-01-380 от 27.08.1999 г. на кмета на Община - Самоков. Сезиран с обща жалба на Мария Иванова Николова и Петя Иванова Дибекова, Административен съд - София област с посоченото по-горе решение е отменил и тази заповед на началника на СГКК - Софийска област. За да постанови този резултат съдът е приел, че и тя е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 53 ЗКИР, според които: а) одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да бъдат изменяни когато съдържат непълноти и грешки (чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР); б) непълнотите и грешките на основните данни се отстраняват по искане на заинтересовано лице (чл. 53, ал. 2, изр. 1-во ЗКИР) след като бъдат установени на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици (чл. 53, ал. 4 ЗКИР), освен в) когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право - в този случай те се отстраняват след решаването на спора по съдебен ред (чл. 53, ал. 2, изр. 2-ро ЗКИР). С касационната жалба е инвокиран довод, че този извод на Административен съд - София област противоречи на правилата, установени с Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, защото: а) не съществува спор за материално право и б) отменената заповед е била издадена по искане на касационната жалбоподателка да бъде поставена границата между двата парцела (имота) в съответствие с границата по приложен подробен устройствен план, а в тези случаи данните, необходими за отстраняване на допуснати непълноти и грешки, се набират чрез заснемане и координиране на всички точки от лицензирано лице и представляват изискуемите по чл. 58, ал. 3, т. 3 от Наредба № 3 "материали и данни от геодезически измервания в цифров и графичен вид", отразени и в скица - проект за изменение в кадастралната карта в цифров и графичен вид. С касационната жалба отново е направено възражение за процесуална недопустимост на жалбата, с която Мария Иванова Николова и Петя Иванова Дибекова са оспорили заповед № КД-14-23-107 от 12.06.2009 г. Аргументите, на които е основано възражението, са: съгласно § 1, т. 13 ДР на ЗКИР "заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1" са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението, а двете жалбоподателки не били доказали, че с оспореното от тях изменение се засягат техни права. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доводите и възражението за процесуална недопустимост на оспорването са неоснователни. Същественият въпрос в случая е дали е била приложена новата регулационна граница между парцели III-2125 и VII-2126 в кв. 132, одобрена с изменението на плана по заповед № ЛС-01-380 от 27.08.1999 г. на кмета на Община - Самоков. А че с тази заповед се изменят граници, а не само предназначението на парцелите, се вижда дори от нейния буквален прочит: "Одобрявам изменението на регулацията м/у парцели ... III-2125, VII-2126 ... в кв. 132 по плана на гр. Самоков по зелени линии цифри и защриховки съгласно приложения чертеж." Ако регулационната граница между парцели III-2125 и VII-2126 в кв. 132 бе приложена, нямаше да се стигне до заснемането и нанасянето на двата парцела в кадастралната карта по начина, показан в скица № 1434 от 31.03.2009 г. на л. 16 от делото на Административен съд - София област. Очевидно е, че кадастралният план отразява границата между двата парцела (все още) такава, каквато е била преди изменението й със заповед № ЛС-01-380 от 27.08.1999 г. на кмета на Община - Самоков. В това се състои и спорът за материално право (виж правилата на § 6 и 8 от заключителните разпоредби на ЗУТ), който следва да бъде решен по съдебен ред, както повелява правилото на чл. 53, ал. 2, изр. 2-ро ЗКИР. А тези обстоятелства обуславят и извода, че двете жалбоподателки - Мария Иванова Николова и Петя Иванова Дибекова - като собственички на УПИ VII-2126 в кв. 132, чиято граница със съседния нему УПИ III-2125 се цели да бъде изменена, са заинтересувани лица по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР и § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,