Решение № 7869 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2018 г.

Решение № 7869 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на И. Г., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" понастоящем намиращ се в Затвора [населено място], против решение № 66/31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 386/2017 г. на Административен съд – Монтана. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният от него иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като доказан да бъде уважен в пълния претендиран размер. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, в представено по делото становище, чрез процесуалния си представител юрк. Луканова релевира доводи за неоснователност на същата и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде в оставено сила. Претендира присъждане на съдебни разноски по делото. Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, и счита, че оспореното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Монтана е отхвърлил като неоснователен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, предявен от И. Г., изтърпяващ наказание в Затвора [населено място] срещу ГДИН, произтичащи от действия и бездействия на администрацията на Ареста гр. Плевен, намиращ се в сградата на ОД на МВР – Плевен за периода от 16.02.2014 г. – 28.09.2014 г. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: И. Г. изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място]. От приетото по делото (л. 9 от адм. дело 386/2017 г.) Експертно решение № 2590–149/24.10.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ гр. Ловеч, съдът е установил, че ищеца е с трайно намалена работоспособност, считано от датата на вземане на решението, като в него е посочено, че е с установен диабет от м. 09. 2013 г. С писмо с вх. № 1919/29.11.2017 г. и с писмо с вх. № 2076/20.12.2017 г. (л. 53, 54 и л. 157 и 161 от същото дело) съдът е установил още, че в периода от 16.02.2004 – 28.09.2004 г. ищеца е бил задържан в Ареста – гр. Плевен. Въз основа на тези констатации е прието, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ГДИН гр. София по реда на ЗОДОВ, а именно – деяние, (действие или бездействие) от които да са последвали вредни последици за ищеца. Изложил е подробни мотиви, че от показанията на И. Ф., а също и от данните представени с писмо с вх. № 2076/20.12.2017 г. се установява, че през исковия период по отношение на ищеца са спазвани изискванията на Заповед № Л-8195/28.11.2003 г. на Главен директор на ГДИН (л. 162-176 по адм. дело № 386/2017 г.) Първоинстанционният съд, отчитайки приетата по делото Медицинска експертиза за здравословното състояние на молителя е счел, че за периода на исковата претенция за Г. не са възникнали заболявания и по-точно заболяването "диабет", което същият е посочил, че е настъпило вследствие на задържането му през периода относим към исковата претенция. По тези съображения, първостепенния съд е счел, че не се установяват настъпили вреди и иска е приет за неоснователен и недоказан. Също така и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 3/2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че в случая исковата претенция е погасена по давност. Посочил е, че съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС прекратяването на претендираните увреждащи действия и бездействия е настъпило на 28.09.2004 г. – датата, която ищеца е освободен от Ареста гр. Плевен, където претендира, че са настъпили тези вреди, като с оглед приложимата разпоредба на чл. 110 от ЗЗД погасителната давност е настъпила по отношение на формулираната от Г. претенция на 28.09.2009 г. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази претенция за обезщетяване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. В конкретния случай Административен съд – Монтана е обсъдил наличието на необходимите процесуални предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е достигнал до правилен извод, че посочените от ищеца предпоставки липсват. Обосновани са изводите на съда, че от приложената медицинска документация по делото, безспорно установено по делото е, че възникването на твърдените здравословните проблеми на Г. не могат да се свържат с периода му на престой в Следствения арест гр. Плевен. Претенцията не е доказана. От друга страна, правилно съдът е преценил и наличието на изтекла давност на исковата претенция. Съдът се е съобразил с ТР № 3/2004 г. относно приемане на началото на давностния срок. При това положение обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че твърдяната искова претенция е неоснователна и недоказана. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – Монтана е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди произтичащи от действия и бездействия на администрацията в Ареста гр. Плевен в периода от 16.02.2014 г. – 28.09.2014 г. Първоинстанционният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска като неоснователен. По отношение на направената от процесуалния представител на ГДИН претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, касационния състав на ВАС, намира същата за неоснователна. Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 386/2017 г. на Административен съд – Монтана. Решението е окончателно.