Решение № 5455 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7601/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Сливен, чрез процесуален представител, срещу частта от решение 237 от 06.06.2023 г. постановено по адм. дело 104/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение 93 от 28.02.2023 г., постановено по преписка 203/2021 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в частта по т. I, установяваща, че кметът на община Сливен, чрез не осигуряване на достъпна архитектурна среда на обект - Детска градина Синчец гр. Сливен, затруднява достъпа на лица с увреждане и намалена подвижност до публични места, с което е нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., и в частта по т. III, в която на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на кмета на община Сливен да предприеме действия по осигуряване на достъпност до детската градина, с което да осигури архитектурна достъпна среда за лица с увреждания или с намалена подвижност и да не се нарушава разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон , иска отмяната му в обжалваната част, решаване на спора по същество и отмяна на решение 384/04.07.2022 г. на КЗД в спорната част. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация (КЗД), в писмени бележки чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД 93 от 28.02.2023 г. е установено, че сградата,в която се помещава детска градина Синчец, с адрес гр. Сливен, [улица] публична общинска собственост. Детската градина се помещава в двуетажна сграда с два основно входа с по пет стъпала, два аварийни, също със стъпала и два служебни входа, единият от които без стъпала или прагове. На входовете, с изключение на един авариен изход, няма монтирани подвижни платформи или изградени рампи, а има стъпала. В решението си КЗД приема, че кметът на община Сливен е извършил нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. Съгласно цитираната разпоредба тормозът на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурната среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места се смята за дискриминация. Въз основа на изложеното КЗД е приела, че кметът на общината не е предприел действия по осигуряване на достъпността на горепосочения обект поради, което е извършено нарушение на чл. 5, предложение последно от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр. АС е счел оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му в частта му по т. I и т.III. Решението е допустимо и правилно. Пред АС са участвали като страни кметът на община Сливен, който е единствен адресат на акта в обжалваната част и административният орган, поради което АС не е допуснал нарушение при конституирането на страните. Неоснователни са доводите в касационната жалба, относно това, че кметът на община Сливен не е обвързан със задължението за осигуряване на достъпна архитектурна страна, с довод, че детската градина, като институция в системата на предучилищното образование е юридическо лице. Предоставянето на общинската сграда за безвъзмездно ползване на Детска градина Синчец не води до отпадане на задължението на собственика - общината да изгражда и поддържа достъпна архитектурна среда, поради което съдът приема за неоснователни доводите, че това задължение следва да бъде изцяло в тежест само на ползвателя на сградата. Правилно АС е извел извод, че след като кмета на община Сливен като местен орган не е изпълнил задълженията си по чл.63 от Закона за хората с уврежданията и не е предприел действия по осигуряване и поддържане на достъпна среда в процесната сграда общинска собственост, е допуснато неравно третиране на лицата с увреждания във връзка с ползването на процесното публично място. Същият като местен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация има и задължение по чл.169, ал.6 ЗУТ за привеждане на сградата в съответствие с изискванията на достъпната среда, които също не е изпълнил. Достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Правилни са изводите на АС, че КЗД правилно е приложила ЗЗДискр., Закона за хората с увреждания, както и нормите на Конвенцията за правата на хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Съгласно чл.9 от Конвенцията "Достъпност" - държавите - страни по конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр., както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги съставлява нарушение на антидискриминационното законодателство. Предвид изложеното решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касатора разноски, а следва да се присъди на КЗД претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,