Решение № 15202 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2009 г.

ВАСПетчленен състав11.12.2009 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Румен Маринов Райчев от гр. Варна за отмяна на влязло в сила определение № 13944 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 9185/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15202 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Румен Маринов Райчев от гр. Варна за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на определение № 13944 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 9185/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила определение № 2245 от 02.06.2008 г. по адм. д. № 1221/2007 г. на Административен съд - Варна, ХХХI състав. С искането представя писмени доказателства, с които обуславя наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, с твърдение за наличие на правен интерес за обжалване на административния акт - заповед № Г-ПР-176А от 09.05.2007 г. на кмета на район "Аспарухово", Община - Варна. Моли, да се отмени определението на Върховния административен съд и делото се върне за решаване от друг състав на съда. Ответната страна - кметът на район "Аспарухово", Община - Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Светлана Маринова с писмено възражение и писмено становище оспорва искането за отмяна на определение № 13944 от 16.12.2008 г. на ВАС, поради това, че не е налице отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК, няма нови обстоятелства и нови писмени доказателства, като съдът е съобразил фактическите обстоятелства по делото и е постановил правилно определение, предвид липсата на правен интерес от оспорването. Моли, да се отхвърли искането за отмяна като неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила определение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила определение № 13944 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 9185/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е оставено в сила определение № 2245 от 02.06.2008 г. по адм. д. № 1221/2007 г. на Административен съд - Варна, ХХХI състав. С последното съдът е оставил без разглеждане жалбата на Румен Маринов Райчев срещу заповед № Г-ПР-176а от 09.05.2007 г. на кмета на район "Аспарухово", Община - Варна, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост за наследници на Георги Атанасов Митев на поземлен имот, представляващ новообразуван имот с идентификационен № 1712 в кадастрален район 549 по ПНИ на м. "Прибой", землището на кв. Галата, целия имот с площ от 3193 кв. м и е прекратил производството по делото. С прекратителното определение съдът е приел, че жалбоподателят не е засегнато лице по смисъла на чл. 162, ал. 1 от АПК и за него не е налице правен интерес, съставляващ абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Тези изводи на първоинстанционния съд са споделени от тричленния състав на ВАС, който също е приел липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва издадения административен акт, с доводи, че е издаден на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и се разпорежда възстановяване на правото на собственост на наследниците на бившия собственик, за които по одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти е отреден имот, идентичен с този, който е предмет на разпоредителната част на административния акт. Тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ има констативен характер, поради което правен интерес от оспорване може да има само лицето адресат на административното разпореждане и то при условие, че възстановеното право не е съответно на отреждането, предвидено с плана на новообразуваните имоти. Приел е, че за трети лица не може да бъде мотивиран правен интерес, тъй като правопораждащият факт за правоимащите, респ. правопогасяващият за оспорващите е осъществен в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което е одобрен плана на новообразуваните имоти. Също така е приел, че възраженията на жалбоподателя относно отреждането на новообразуван имот за наследници на бившия собственик са разгледани в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият е оспорвал ПНИ относно отреждането на процесния имот и което е приключило с влязло в сила съдебно решение. С искането за отмяна са представени копия на писмени доказателства: писмо № РД-07-9400-1123/9 (от 23.01.2009 г., писмо № РД-07-9400-1123/14) от 27.03.2009 г., заповед № 233 от 26.11.1979 г. на ОНС - Варна, скица № 1107 от 26.11.1979 г. на отдел "Кадастър", Община- Варна, заповед № 2234 от 22.09.1989 г., писмо № 408 от 26.10.1989 г., с които искателят обосновава отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението, респ. определението в случая е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените писмени доказателства не представляват нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да не са били известни на страната и да са от съществено значение за изхода на процеса. Представените писма са с дата след влизане в сила на определението, чиято отмяна се иска, а представените копие и скица са неотносими относно установяване наличието на правен интерес за оспорващия на заповед № Г-ПР-176а от 09.05.2007 г. на кмета на район "Аспарухово", Община - Варна. Тези доказателства не променят фактическите констатации, както и направените правни изводи на съдилищата при постановяване на техните определения. Искателят е следвало да положи грижа за добре водене на процеса и да попълни делото с доказателства относими към въпроса относно установяване на правен интерес. В определенията на двете инстанция са обсъждани доказателствата свързани с установяване на правен интерес за жалбоподателя, както и същественото основание за издаване на оспорения административен акт, а именно наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, който е бил оспорен от искателя и по който спор има влязло в сила решение № 684 от 14.06.2006 г. по адм. д. № 1039/2004 г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с решение № 1230 от 05.02.2007 г. по адм. д. № 10102/2006 г. на Върховния административен съд. Претендираните материални права върху придаваема част от ползван имот от жалбоподателя не могат да се упражнят в производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а по общия исков ред и при установяване на такива права в съответствие с § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се допусне изменение на влезлия в сила план за земеразделяне. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства, които да обуславят отмяна на акта, поради което направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в законна сила определение на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1