Решение № 6369 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район „Надежда“, Столична община, чрез юрк. Найденова, против решение № 43234 от 29.12.2025 г. по адм. дело № 8568/2025 г. на Административен съд София– град, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да одобри инвестиционен проект и издаде разрешение за строеж по заявление № РНД25-ГР94-2013/11.07.2025г., подадено от Н. И. Г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Г. да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната – делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Н. И. Г., чрез адв. Гълъбова, оспорва касационна жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд София – град постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че Н. Г., жалбоподател пред първата инстанция и ответник в настоящото производство, подава до главния архитект на район „Надежда, Столична община, заявление рег. № РНД25-ГР94-2013/ 11.07.2025г. с искане за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за жилищна сграда с гаражи и офис в УПИ VI-514, кв. 12, м. „Надежда“ по плана на гр. София. Заявителят се легитимира като собственик на имота с нот. акт № 39/ 2021г. и представя скици на имота, виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ от 2015г.; технически инвестиционни проекти по части „Архитектура“, „Конструктивна“, „Геодезия“,“електро“, „ВиК“, „ОВК“, „ИГ проучване“, „Пожарна безопасност“ и „Паркоустройство и благоустройство“. Изготвен е комплексен доклад за съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите по чл. 142, ал. 4 и 5 ЗУТ. Констатирано е също, че представените проекти съответстват на одобрения през 2013г. ПУП- ПРЗ за имота, както и на визата за проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. По това заявлението сезираният орган не се произнася. При тези факти съставът на първоинстанционният съд правилно приема, че непроизнасянето на главния архитект на район „Надежда“, Столична община, по заявлението на Н. Г. в срок, формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК. Съгласно въведената законова фикция волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт и се съобразят предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането (ППВС № 4/1976 г.). В случая крайният извод на административния съд за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и неговата отмяна е правилен. Законосъобразно е прието, че не са налице отклонения от нормативните изисквания, които да са основание за отказ за одобряване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешение за строеж. Представените инвестиционни проекти съответстват на изискванията на чл. 145, ал. 2 ЗУТ. Същите са внесени за съгласуване и одобрение от лице с качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и са в съответните части по Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Представени са и необходимите съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗУТ документи и е извършена оценка на съответствие на одобрения проект с основните изисквания към строежа по реда на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Представените проекти са съобразени с предвижданията на действащия ПУП- ПРЗ за имота, с издадената виза и с правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Възражението на ответната страна за наличие на основания за отказ с оглед несъответствието на регулационните граници на урегулирания имот с имотните, правилно е прието от административния съд за неоснователно. Изложените съображения сочат на неприложен план за регулация, обстоятелство, което не съставлява основание за отказ да се издаде разрешение за строеж, тъй като разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, обвързваща издаването на разрешение за строеж с приложен ПУП, е обявена за противоконституционна с решение № 17 на КС от 2021г. В този смисъл са подробните мотиви на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В хода на съдебното производство са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, като са взети предвид представените писмени доказателства и допълнително са ангажирани такива по реда на чл. 171, ал. 2 АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните, представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза, което правилно е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по релевантните за спора обстоятелства и са обсъдени доводите на страните, включително тези на административния орган. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително извършени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,