Решение № 2555 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2009 г.

Решение № 2555 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Созопол срещу решение № 874 от 31.07.2009 г. по адм. дело № 312/2009 г. на Административен съд - Бургас, ХI състав, с което е отменена заповед № Z-1567 от 20.11.2008 г. на кмета на Община - Созопол, в частта относно утвърдената цена на новообразуван имот № 141 по плана на новообразуваните имоти в м."Митков мост", землище на с. Черноморец, Община - Созопол и е определена цена на новообразуван имот № 141 в размер на 324 лева, както и е осъдена Община - Созопол да заплати разноски по делото в размер на 310 лева на жалбоподателите. Излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради това, че неправилно е приложена Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и не е определена пазарна цена на процесния имот. Представя данъчна оценка на имота, която е по-висока от определената от съдебно - техническата експертиза и която е съобразена от съда, като смята, че тази оценка е база за определяне в съответствие с чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Смята, че оценката е определена правилно с административния акт. Моли, да се отмени обжалваното решение и се остави в сила оспорения административен акт - заповед № Z-1567 от 20.11.2008 г., като се присъдят разноските за двете инстанции. Ответниците - Тонка Андонова Кънчева, Иван Стоянов Кънев и Евгени Стоянов Кънев, чрез пълномощника си адв. Кънева оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованите страни - Баласа Димитрова Димитрова, Иванка Петрова Димитрова, Кева Димитрова Дочева, Георги Димитров Димитров, Коста Димитров Димитров и Ташко Димитров Димитров, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, като съдът е изяснил относимите към спора обстоятелства, обсъдил е събраните доказателства, в т. ч. и заключението на неоспорената СТЕ, като е извел правилен извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Излага, че имотът се намира в землището на с. Черноморец, Община Созопол, и не попада в строителните граници на населеното място, нито е включен в селищно образувание, поради което оценката следва да бъде извършена по реда на § 31, ал. 2, т. 1-т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и Наредба за реда на определяне на цени на земеделските земи. Смята за неоснователни твърденията в касационната жалбата, че оценяването на имота следва да се извърши по пазарната му стойност, както и прилагането на нормите на ЗОС - чл. 41, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 3, като такива от по-висока степен от тези на наредбата, след като в конкретния случай правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 5а от цитираната наредба не дава възможност за повишаване на цената на имота и в още по-малка стена за определяне на пазарната стойност на базата на свободни пазарни цени. Излага, че не следва да бъде възприето и възражението за приложимост на нормите на ЗОС, т. к. НРОЦЗЗ съдържа специален ред за оценяване на земеделски земи в хипотезите на чл. 1, който ред е съобразен с придобитите права на лицата, съгласно ЗСПЗЗ. В тази връзка смята, че съдът правилно е възприел заключението на вещото лице за стойността на имота и е намалил определената от административния орган оценка от 38 999 лв. на 324 лв., поради което обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 874 от 31.07.2009 г. по адм. дело № 312/2009 г. на Административен съд - Бургас, ХI състав, е отменена заповед № Z-1567 от 20.11.2008 г. на кмета на Община - Созопол, в частта относно утвърдената цена на новообразуван имот № 141 по плана на новообразуваните имоти в м."Митков мост", землище на с. Черноморец, Община - Созопол и е определена цена на новообразуван имот № 141 в размер на 324 лева, както и е осъдена Община - Созопол да заплати разноски по делото в размер на 310 лева на жалбоподателите. В производство по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ първоинстанционният съд е приел, че заповедта за оценка е издадена след като на жалбоподателите е признато право да придобият собствеността върху процесния имот и след като е влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност м. "Митков мост", землище с. Черноморец, Община - Созопол. Съдът е приел, че заповедта за оценка по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е незаконосъобразна, в частта по определения размер като е съобразил приета и неоспорена съдебно-технически експертизи, както и че одобрената оценка от кмета на община е в нарушение на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Установено е в производството, че на ответниците Тонка Андонова Кънчева, Иван Стоянов Кънев и Евгени Стоянов Кънев, като наследници на Стоян Иванов Кънев, с влезли в сила решение № I-9/2005 г. по адм . д. № 530/2004 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 8965 от 17.10.2005 г. по адм. д. № 5483/2005 г. на Върховен административен съд, е признато право да придобият собствеността върху имот № 141, по плана на новообразуваните имоти, в м."Митков мост", землище с. Черноморец, Община - Созопол с площ от 520 кв. м., за който имот е влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД 09-68 от 07.05.2007 г. на областния управител на Област - Бургас. С молба вх. № 94-Т-12 от 04.02.2008 г. Тонка Андонова Кънчева, Иван Стоянов Кънев и Евгени Стоянов Кънев, като наследници на Стоян Иванов Кънев, поискали определяне на оценка за земята, по която е издадена оспорената заповед. Със заповедта е определена оценка по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234/1999 г. в размер на 38 999 лева. Съдът е допуснал и приел съдебно-технически експертизи, по които е определена оценка на процесната земя в съответствие с § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 234 от 16.12.1999 г., във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 5а от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съдът съобразил заключението на експертизата и е направил извод, че стойността на имота по оспорения административен акт е незаконосъобразна и следва да се определи в съответствие със СТЕ и при приложението на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Изводите на съда са правилни, съответни на доказателствата по делото и приложимия материален закон. Съдът правилно е обсъдил и приложил разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, приета с ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, както и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, които определят реда за издаването на заповед от кмета на общината за одобряване на оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Влязъл в сила план на новообразуваните имоти относно процесния имот в конкретния случай има и не е спорен между страните. Освен това със СТЕ е установено, че процесният имот не е разположен в селищно образувание и не е включен в строителните граници на населено място. Неоснователно е възражението на касатора относно приложението на чл. 5а от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, който позволява определяне на пазарни цени. Правилно съдът е съобразил приложението на чл. 5а от Наредбата и след като административния орган не е определил оценката в съответствие с чл. 5а от Наредбата е допуснал нарушение на материалния закон. Установено е, че при определяне оценката от административния орган не са приложени точно корекционните коефициенти, след като се отнася до земеделска земя по § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 234 от 16.12.1999 г., която не е разположена в селищно образувание и не е включена в строителните граници на населено място и по отношение на нея е приложим реда за оценка по чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 5а от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Неоснователни са възраженията в касационната жалбата, че оценяването на имота следва да се извърши по пазарна стойност, както и прилагането на нормите на ЗОС - чл. 41, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 3, като такива от по-висока степен от тези на наредбата, след като в конкретния случай се отнася до определен със специален закон ред за оценяване на земеделски земи по § 4л от ПЗР от ЗСПЗЗ, във връзка с § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 234 от 16.12.1999 г. Разпоредбата на чл. 5а от НРОЦЗЗ не дава възможност за определяне на пазарната стойност на имота, а е база за определяне на цените по чл. 1 от наредбата при спазване на предвидени коефициенти с нея. При нарушаване на определения със специален закон ред за оценяване на земеделските земи административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от съда. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,