Решение № 1416 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2010 г.

Решение № 1416 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Патентно ведомство на Република България (ПВ) срещу решение № 665 от 29.03.2010 г., постановено по адм. дело № 8583/2009 г. от Административен съд - София град (АССг), с което е отменено решение № 80-ОМ от 10.11.2009 г. на Председателя на ПВ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът в представено писмено становище и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 80-ОМ от 10.11.2009 г. на Председателя на ПВ, с което на основание чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК във връзка с чл. 12, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е прекратено производството за определяне на марката "Иглика", словна, като ползваща се с известност на територията на Република България към дата 15.10.1998 г. за стоката суха паста, клас 30 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, регламентиращ правите последици от регистрацията на марка и по специално използването й от притежателят й в търговска му дейност. Правилно в обжалваното решение е прието, че в конкретния случай производството пред него е започнало по искане на ответника " ТЕД - производство" АД за определяне на марка "Иглика" като ползваща се с известност на територията на Република България, което е придружено с искане за заличаване на марка, при което същият е следвало да се произнесе по съществото на така направените искания, вместо което неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, смесвайки производството по заличаване на търговската марка "Иглика" рег. № 37634, клас 30, собственост на ЕТ "Пелион-58-Петър Пенков Пенков". Законосъобразен е изводът, че с оглед искането по което е било образувано административното производство ПВ е следвало да се произнесе първо по искането по чл. 50а ал. 2, т. 2 и чл. 50б ЗМГО и едва след като се произнесе по това основно искане с оглед на резултата по това искане, да се произнесе по допълнителното искане за заличаване на търговската марка с рег. № 37634. Правилно в конкретния случай съдът е приел, че в конкретния случай цитираните в обжалвания административен акт разпоредби на чл. 30 АПК, регламентиращ отстраняване на недостатъци в искането за издаване на административен акт и чл. 56, ал. 2 АПК, регламентиращ прекратяване на производството от административния орган при неотстраняване на недостатъци в искането, при наличие на законово уреден специален ред по отношение на производството пред ПВ в Наредбата за оформяне, подаване и експертиза за заявки за патенти. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение